злочестина. Зато много е потребно да са разположени те яко добре. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 27.
О Градинарска (овощарска) ножица. Специална ножица с дълги дръжки, с която се работи с две ръце и служи за подрязване, подкастряне на овощни дръвчета, храсти и др. Посрещна ги турчин ратай, препасал кожена престилка и с градинарска ножица в ръка. А. Христофоров, А, 61. Следобедът беше тих и топъл, та старият писател беше излязъл в малкото дворче и се суетеше около розите с някаква овощарска ножица в ръка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 353. Електрическа ножица. Специален инструмент за рязане обикн. на големи количества плат, при която острието се задвижва с електромотор. В шевните предприятия при кроене на тъканите се използуват следните инструменти, пособия и машини: кроячна ножица,.., електрическа ножица, с дисков или вертикален нож, банциг. Н. Аф-латарлиева и др., ТДО, 18-19. Лозарска ножица. Специална ножица с къси дръжки и закривени остриета, която се държи с една ръка и служи за подрязване на лозовите насаждения. Овчарска ножица. Специална голяма ножица, използувана за стригане, подстригване на овце, кози и др.
> Отрязвам го / отрежа го с ножица. Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. Познаваше характера му и не смееше да му говори открито. Рече ли нещо, с ножица го отрязва. И. Петров, НЛ, 26.
НОЖИЦА1 ж. Диал. Умал. от нога; малък крак, краче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н о г й ц а.
НОЖЙЦА2 ж. Диал. Тясна дълга ивица от кожа; ремъче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОЖИЦИ само мн. Ножица (в 1 знач.). Набучи майстор Манаси грамадни ножици на пояса си и замина. СбХ, 40. — Мобилизация — рече той глухо.. Кръстевица, която беше улисана в прекрояване на старо пал-тенце.., изпусна ножиците и се сепна. Г. Караславов, ОХ I, 349. Наведен пред една ро-зичка, с ножиците в ръка, Дойчинов я следеше със затаен дъх, докато се закрие. Д. Калфов, Избр. разк., 157. Фирето стриже-ше с овчарски ножици една козешка кожа, тъкмеше я за нова гайда. К. Петканов, БД, 53. Па си [Ерина] извади ножици, / три дни си дара резала, /резала и нареждала — /на сека трънка по кърпа. Нар. пес., СбВСтТ, 706.
НОЖИЧКА ж. Умал. от ножица (в 1 знач.); малка ножица, ножички. Веднъж извади от чантата си някаква ножичка с топчета на края. И. Петров, 03, 8. — Иб-рахим! Ибрахим! — извика хаджи Иванчо,..
— Скоро бръснача и сапуна! И ножичката, ножичката да не забравиш! Ст. Дичев, ЗС II, 527. Госпожица Теменужка извади от чантичката си всевъзможни кутийки, моливи, ножички и пилички и почна да се приготвя за първата среща. Д. Калфов, Избр. разк., 210.
НОЖЙЧКА1 ж. Диал. Умал. от ножица1; крачеице.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н о г й ч к а.
НОЖИЧКА2 ж. Диал. Умал. от ножица2; ивичка, ремъче. Смешно би било да говорим за родственото или за племенното родство на американските индийци с бъл-гарете именно затова, че и едните, и другите употребляват аркане или че носат на краката си цървуле и ножйчки. Знан., 1875, бр. 15, 231.
О Разпуснал съм се като ножичка в огън.
Диал. Ирон. Скъперник съм.
НОЖЙЧКА3 ж. Диал. Ластар, израстък, филиз. Тънките .. клони на растенията думат са пръчки. А които са заплитат около телата, казват са повет, плетеница или ножичка. Т. Шишманов, ПХ (превод), 25.
НОЖИЧКИ само мн. Ножичка. — Гледай къде е захвърлила кривите ножички! Д. Димов, ЖСМ, 343. Нито четката за дрехи, нито копчетата за яка, нито ножичките за подстригване — нищо, нищо не беше на мястото си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. Архимандрит Стефан ма отведе в една пуста стая в конака,.., извади едни ножички, с които ми острига брадата и косите.
3. Стоянов, ЗБВ III, 198.
НОЖЙЩА само мн. Рядко. Увел, от ножици; големи ножици. Старшината нареди на ремъците ни по някакъв изпитан свой ред: мушамена чантичка с пълнители за шмайзер, торбица с ръчни бомби, сигнален пистолет, ножища за рязане на бодлив тел, лопатка за окопаване. П. Славински, ПЩ, 419.
НОЖЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от нож; голям нож. Изляло е стар чище, ле-льом лельо, / със ръждиво ножище,.., / със краставо конище,.., / да се бори с юнаци. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 178.
НОЖКА ж. Диал. Неголям, обикновено джобен сгъваем нож; чекия. Третият им другар режеше с малка ножка тънки фи-лийки сирене, след това хляб и внимателно и съсредоточено ги слагаше в устата си. М. Яворски, ХСП, 178-179. Бай Георги седи пред новата къща на припек и си дялка с ножката. Г. Краев, A3, 17. Сам си майстореше с ножката кречетала от лескови цепейки, които гърмяха оглушително. Н. Ти-холов, ДКД, 39. Овеса чегърта с ножката една кора. Г. Крумов, Т, 7.
НОЖЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от нож; малък нож, ножче. Маринчо изнесе от шатрата разни чаркове и седна кръстато
