Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/270“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>се една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията.</i> Хр. Максимов, ЗР, 27. <i>Днес сме айляци.</i> О На айляк. В свободно време. <i>Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. | <i>се една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията.</i> Хр. Максимов, ЗР, 27. <i>Днес сме айляци.</i> О На айляк. В свободно време. <i>Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. | ||
| − | — От тур. aylak | + | — От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: а й л а к. |
| − | + | ---- | |
АЙЛЯК<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лятно планинско пасище; ялак. <i>И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул.</i> А. Христо-форов, А, 176. | АЙЛЯК<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лятно планинско пасище; ялак. <i>И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул.</i> А. Христо-форов, А, 176. | ||
— От тур. yaylak. | — От тур. yaylak. | ||
| − | + | ---- | |
АЙЛЯКЧИ`ЙКА <i>ж. Простонар.</i> Жена айлякчия. | АЙЛЯКЧИ`ЙКА <i>ж. Простонар.</i> Жена айлякчия. | ||
| − | + | ---- | |
АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ <i>нареч. Простонар.</i> Без работа, безделно. <i>Той прекарва времето си айлякчийски.</i> | АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ <i>нареч. Простонар.</i> Без работа, безделно. <i>Той прекарва времето си айлякчийски.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АЙЛЯКЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> 1. Човек, който няма работа, останал без работа. | АЙЛЯКЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> 1. Човек, който няма работа, останал без работа. | ||
2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник. | 2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник. | ||
| − | + | ---- | |
АЙНАДЖИЛЪК, <i>мн.</i> -ци, л1. <i>Диал.</i> Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. <i>Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление.</i> Ив. Вазов, НП, 114. | АЙНАДЖИЛЪК, <i>мн.</i> -ци, л1. <i>Диал.</i> Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. <i>Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление.</i> Ив. Вазов, НП, 114. | ||
| − | + | ---- | |
АЙНАДЖИ`ЙКА <i>ж. Диал.</i> Жена айна-джи`я. | АЙНАДЖИ`ЙКА <i>ж. Диал.</i> Жена айна-джи`я. | ||
| − | + | ---- | |
АЙНАДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Диал.</i> Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. <i>Зарад тебе</i> [парицата] <i>чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии.</i> П.Р.Славейков, КМ, 1871, 55-58. | АЙНАДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Диал.</i> Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. <i>Зарад тебе</i> [парицата] <i>чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии.</i> П.Р.Славейков, КМ, 1871, 55-58. | ||
— От пер. през тур. aynaci. | — От пер. през тур. aynaci. | ||
| − | + | ---- | |
АЙНАЛИ`Я, <i>ед., неизм., мн.</i> айнали`я и айнали`и, <i>прил. Диал.</i> Лъскав, красив, угледен, гиздав. <i>Джевдет пусна в ръката на Азиса една айнали`я жълтица.</i> Ц. Гинчев, ГК, 243. <i>Ша нанижа., се жълтици / се жел-тици.. се рубии, / айналие махмудии.</i> Нар. пес., СбНУ XII, 15. | АЙНАЛИ`Я, <i>ед., неизм., мн.</i> айнали`я и айнали`и, <i>прил. Диал.</i> Лъскав, красив, угледен, гиздав. <i>Джевдет пусна в ръката на Азиса една айнали`я жълтица.</i> Ц. Гинчев, ГК, 243. <i>Ша нанижа., се жълтици / се жел-тици.. се рубии, / айналие махмудии.</i> Нар. пес., СбНУ XII, 15. | ||
— От перс. през тур. aynali 'украсен с огледало<sup>4</sup>. | — От перс. през тур. aynali 'украсен с огледало<sup>4</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
АЙНЩАЙНИЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. <i>Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах.</i> Вселена 69, 210. | АЙНЩАЙНИЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. <i>Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах.</i> Вселена 69, 210. | ||
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АЙОЛ <i>частица. Диал.</i> Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — <i>А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето...</i> Г. Караславов, СИ, 274. — <i>Хоо! А бе, свата-нак, каква сте я свъпшили, бе айол!</i> Чудомир, Избр. пр, 35. <i>Дяоо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша...</i> П. Велков, СДН, 300. — <i>Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била.</i> И. Петров, НЛ, 100. | АЙОЛ <i>частица. Диал.</i> Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — <i>А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето...</i> Г. Караславов, СИ, 274. — <i>Хоо! А бе, свата-нак, каква сте я свъпшили, бе айол!</i> Чудомир, Избр. пр, 35. <i>Дяоо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша...</i> П. Велков, СДН, 300. — <i>Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била.</i> И. Петров, НЛ, 100. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
270 | 270 | ||
| − | — Тур. ayol | + | — Тур. ayol ’ей ти, слушай, ей мили’. Друга форма: аюл. |
| − | + | ---- | |
АЙРАН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. <i>Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | АЙРАН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. <i>Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | ||
— Тур. аугап. | — Тур. аугап. | ||
| − | + | ---- | |
АЙСБЕРГ, <i>мн.</i> -ги, <i>м.</i> Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. <i>Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването.</i> Гр. Николов и др., ОГ, 70. | АЙСБЕРГ, <i>мн.</i> -ги, <i>м.</i> Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. <i>Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването.</i> Гр. Николов и др., ОГ, 70. | ||
— От сканд. isberg през нем. Eisberg. | — От сканд. isberg през нем. Eisberg. | ||
| − | + | ---- | |
АЙСКАКАО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед. | АЙСКАКАО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед. | ||
— Нем. Eiskakao. | — Нем. Eiskakao. | ||
| − | + | ---- | |
АЙСКАФЕ <i>ср.</i> Напитка, приготвена от кафе и сладолед. | АЙСКАФЕ <i>ср.</i> Напитка, приготвена от кафе и сладолед. | ||
— От нем. Eiskaffee. | — От нем. Eiskaffee. | ||
| − | + | ---- | |
АЙТОСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Айтос, град в Югоизточна България. <i>Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители.</i> О Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis. | АЙТОСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Айтос, град в Югоизточна България. <i>Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители.</i> О Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis. | ||
| − | + | ---- | |
АКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Езикозн.</i> Акавски. | АКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Езикозн.</i> Акавски. | ||
| − | + | ---- | |
АКАВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Езикозн.</i> За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. <i>В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.</i> | АКАВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Езикозн.</i> За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. <i>В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма. <i>м. 1. Истор.</i> Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството. | АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма. <i>м. 1. Истор.</i> Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството. | ||
Версия от 22:59, 27 ноември 2012
се една мисъл като змия усойница го мъчеше.. — борчът му на чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 27. Днес сме айляци. О На айляк. В свободно време. Те няма да се свършат, ами да видим сега да си похапнем,.., па тия работи утре на яйляк щете разправи. Т. Влайков, Съч. II, 35.
— От тур. aylak ’безделник’. Друга форма: а й л а к.
АЙЛЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лятно планинско пасище; ялак. И не само Рилко, но дори Станоя и Петко Михов се слисаха, като научиха, че други три хиляди говеда били тръгнали преди две недели от високите айляци по Витоша,.., за да стигнат с време в Истанбул. А. Христо-форов, А, 176.
— От тур. yaylak.
АЙЛЯКЧИ`ЙКА ж. Простонар. Жена айлякчия.
АЙЛЯКЧИ`ЙСКИ нареч. Простонар. Без работа, безделно. Той прекарва времето си айлякчийски.
АЙЛЯКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Простонар. 1. Човек, който няма работа, останал без работа.
2. Човек, който обича да е без работа; ленивец, безделник.
АЙНАДЖИЛЪК, мн. -ци, л1. Диал. Избягване от работа, хитруване, недобросъвестност. Както и ти казваш — никога не трябва повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък и прави лошо впечатление. Ив. Вазов, НП, 114.
АЙНАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Жена айна-джи`я.
АЙНАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Човек, който хитрува, за да не работи, или изобщо хитрува; ленивец, хитрец. Зарад тебе [парицата] чорбаджии / стават страшни ееджии, / и търговците кярджии, стават чудни айнаджии. П.Р.Славейков, КМ, 1871, 55-58.
— От пер. през тур. aynaci.
АЙНАЛИ`Я, ед., неизм., мн. айнали`я и айнали`и, прил. Диал. Лъскав, красив, угледен, гиздав. Джевдет пусна в ръката на Азиса една айнали`я жълтица. Ц. Гинчев, ГК, 243. Ша нанижа., се жълтици / се жел-тици.. се рубии, / айналие махмудии. Нар. пес., СбНУ XII, 15.
— От перс. през тур. aynali 'украсен с огледало4.
АЙНЩАЙНИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Es от семейство актиниди, който не се среща в природата, а се получава при ядрени реакции. Елементът.. айнщайний бе открит през 1952 г. в пробите радиоактивен прах. Вселена 69, 210.
— От нем. собств.
АЙОЛ частица. Диал. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето... Г. Караславов, СИ, 274. — Хоо! А бе, свата-нак, каква сте я свъпшили, бе айол! Чудомир, Избр. пр, 35. Дяоо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша... П. Велков, СДН, 300. — Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била. И. Петров, НЛ, 100.
айляк2
270
— Тур. ayol ’ей ти, слушай, ей мили’. Друга форма: аюл.
АЙРАН, мн. няма, м. Питие от разбито и разредено с вода кисело мляко; мътеница. Тия жени бяха много нежни към децата си и към нас,.., и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
— Тур. аугап.
АЙСБЕРГ, мн. -ги, м. Огромен леден блок, откъснал се от полярен ледник, който плава или лежи неподвижно в океана, морето или в приледниково езеро. Такива плаващи ледени маси, или, както се наричат, айсберги (ледени планини), се срещат много често във водите на северните морета и представляват голяма опасност за корабоплаването. Гр. Николов и др., ОГ, 70.
— От сканд. isberg през нем. Eisberg.
АЙСКАКАО, мн. няма, ср. Напитка, приготвена от какао и захар и гарнирана със силно изстудена подсладена сметана или сладолед.
— Нем. Eiskakao.
АЙСКАФЕ ср. Напитка, приготвена от кафе и сладолед.
— От нем. Eiskaffee.
АЙТОСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Айтос, град в Югоизточна България. Айтоско поле. Айтоски кмет. Айтоски жители. О Айтоска ливадина. Многогодишно тревисто растение от семейство житни, което вирее в сухи гористи места. Poa aitosenis.
АКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Акавски.
АКАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. За диалект, говор, изговор — в който на мястото на вторична ерова гласна ъ се произнася а. В акавските говори вместо мъж се произнася маж. Акавски изговор.
АКАДЕМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. 1. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., XVII-XIX в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Те-оретичност без практическо значение.
— Фр. academisme.
академи`зъм
