Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/1110“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 17:00, 4 юни 2014
Кнаж. 1. Само ед. Качество на нецензурен. Нецензурността на езика снижава художествените достойнства на романа.
2. Обикн. мн. Нецензурни думи, изрази. Говори повече нецензурности от допустимото.
НЕЦИВИЛИЗОВАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който е на ндй-ниския етап от историческото развитие на човечеството; див, примитивен, първобитен. Нецивилизо-вана праисторическа Европа е гъмжала от множество дивашки племена.
2. Прен. Който не е засегнат от цивилизацията, намира се откъснато от нея. Нецивили-зовани земи. Нецивилизована общност.
3. Прен. Който е примитивен, груб в поведението си, в отношенията си с хората. Нецивилизована личност. // Който е присъщ на такъв човек. Нецивилизована постъпка. Нецивилизовано поведение.
НЕЧАКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Неочакван. По чиновете седяха притиснати едно до друго около двайсетина деца, които гледаха мълчаливи и слисани нечаканите гости. Д. Талев, ЖС, 147. Глутница кучета де нахвърлиха върху нечакания пътник. И. Вълчев, СКН, 29. При този нечакан, нежелан разговор със зет си, Кръстевица очакваше намеса и защита от дъщеря си. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 62-63. — Така, така — кимаше Павел и пак погледна към тая нечакана хадживраневска хубост на момичето и пак определи: „Двадесет!“ Г. Стоев, Зав., 26. Понякога ще идвам във съня ти / като нечакан и далечен гостенин. Н. Вапцаров, Избр.ст.Л946, 129.
НЕЧАКАНО. Рядко. Нареч. от нечакан; неочаквано, внезапно, ненадейно, изненадващо. Яви се холерата. .. Млади и жизнерадостни мдмчета,.., умираха нечакано и безропотно. И. Йовков, Разк. III, 102-103. Листата капят, че нощес ги /нечакано слана попари. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 53.
НЕЧАЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неочакван, нечакан. Това нечаяно питане падна като гръм за Соколова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. Нечаяната и скоро-постижната смърт на нашия съотечественик Христо Георгиев зачуди синките българи. С, 1872, бр, 41, б.с.
— От рус. нечаянный. Друга форма: н е ч й е н.
НЕЧАЯНО. Остар. Книж. Нареч. от нечаян; неочаквано, нечакано, изненадващо. Техните [на жените] помшиления, делата им са чисти, щото не подозряват никак злините и ако ги нечаяно слети някое зло, умеят да го изцерят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 52-53. В това време нападна нечаяно унгарский крал Сигизмунд на Никопол. Хр. Павлович, Ц, 62. Баща ми и аз последвахме си пътя и .., нечаяно ся разболя мой отец и в малко дни умря. Р. Блъс-ков, ТПД (превод), 57.
— От рус. нечаянно. Друга форма: н е ч а е н о.
НЕЧАЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Неочакваност, изненада. И като от гръм и молня поразени през м. мая чухме, че той бил отведен в Цариград. Каква би тая вцезапност, тая нечаяност? К. Шапкарев, МЖБМ, 33.
— От рус нечаянность. Друга форма: нечаеност.
НЕЧЕДОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Индив. Който е непочтителен към родител; несиновен. Не изтърпя / неволната му майка; ала кежки/ до гроб да бе търпяла— не би чула / от чедото си нечедовни думи. П. П. Славейков, ЕП 1907, 158.
НЕЧЕЛОВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Нечовечен. Ако в младостта си не приемнете возпитание и наставление, ще останете сурови и нечеловеч-ни. К. Кесаров, ЧНУ, 30.
НЕЧЕЛОВЕЧЕСКИ, -а, -о, ж -и, прил. Остар. Книж. Нечовешки; нечеловешкй. Нечеловеческият ужас е бил сковал устата, затънил чувствата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 100. Подир нечеловечески усилия щастието му се пак усмихваше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 109.
НЕЧЕЛОВЕ1ПКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Нечовешки; нечеловечески. И тогава,.., отчаяна нечеловешка скръб се изобрази по лицето му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Мислено виждах нашите изморени храбри дружини и руските брянци и орловци, облени с пот,.., елени в една мисъл,.., в един напън отчаян и нечеловешкй. Ив. Вазов, Съч. XVII, 100.
НЕЧЕМ, -еш, мин. св. -ех, несв., прех! Диал. Не искам, не ща; нехта. Изминал беше месец, когато баща й дойде да я навести. Гюргя го посрещна на стълбите, хвана се за него и заплака с глас. — Вземи ме, тато
— молеше тя, — вземи ме, нечем тука. Г. Райчев, В, 25. Сака Геле Ганка! Он я сака, а она го нече. / Като рече — .. като че отсече: / Богатска съм — богат че да зема! Елин Пелин, Съч. V, 109. Тогай Никола думаше: / — Сватове, от три градове, / като ме мене печехте / язе сас вазе да идем, / защо без мене не свършихте? Нар. пес., СбНУ XLIII, 179. Ако нечеш печено, че го ядеш варено. Погов.
НЕЧЕ несв., безл. Диал. Обикн. . със съюз да и следв. глагол. Няма. Проминайа [юнаците] още вчера дзаран, / сега са си яко далеко, / нече да мож тизе да ги стигнеш! Нар. пес., СбНУ X, 83. —Леле Яно, леле яд-на сестро, / брат ти нече от рани да умре, нел че умре за студена вода. Нар. пес., СбНУ XLIII, 215. Сега нече те послушам, / че одим Стоян да пратим. Нар. пес., СбНУ XLIX/233.
◇ Нечеш (нечете) ли. Диал. Вметнато. Не щеш (не щете) ли; изведнъж, неочаквано.