— бил. В. Мутафчиева, ИКМ, 82. За да ся изтребят из усвоената Шпания всичките нехристияни, крал Фердинанд заповядал на евреите и арабите или да приемнат християнска вяра, или да излезнат из Шпания. Г. Иошев, КВО (превод), 223.
НЕХРИСТИЯНКА ж. Жена нехристия-нин.
НЕХРИСТИЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прал.
1. Който се отнася до вероизповедание, което не е християнско. Българският народ са е решил да защищава своето православие против сяко едно нехристиянско духовенство. С, 1872, бр. 41, 321.
2. Който се отнася до лице, население, народ, изповядващи такова вероизповедание. Някои господарства много пострадали от нашествия нехристиянски, т.е. арабски, турски и монголски. Г. Йошев, КВИ (превод), 244.
НЁХРЬО, мн. -вци, м. Диал. Мързеливец, ленивец; нехривец, нехривщина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕХТА, -ёш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. нехтял, -а, -о, мн. нехтёли, несв., прех. Диал. Не искам, не ща; нечем. Аз го поканих с още една цигара. — Йок, нехта вече. Ив. Вазов, Съч. XVI, 66.
НЁХУБАВ, -а , -о, мн. -и, прил. Който не е хубав; лош, грозен. И като зела да мисли така, зафанала полека-лека да й се види цялата тая работа нехубава. Т. Влайков, Съч. II, 272. И Драгия се питаше дали неговите разбирания не бяха прекалено идеа-листични, или пък новият живот раждаше покрай многото хубави неща и нехубави. А. Гуляшки, ДМС, 27. Чийо оро най-убаво, /на девойки най-убаво, / на момчета неубаво. Нар. пес., СбНУ XLIX, 214.
НЁХЪР м. и ж. Диал. Мързел, леност, безгрижие. Борис,.., намираше в новото учение храна за своята неспокойна мисъл и оправдание на ранния си нехър и отвращение към сериозни занятия. Ив. Вазов, Съч. XXV, 54-55. Часовете, които всякий ден хабим по лудории или по нехър и без работа, ако да ся употребяха за подобрявание самаго себе, за саморазвитие, то и простакът за няколко години станал би питомен. И. Груев, СП (превод), 198. А что да кажем за едно младо момче? В това время за най-голяма буйност и пъргавина, тромавината и нехър та не ли са най-очевиден белег за нездраво тяло или за слаб ум? Лет., 1874,
238. • Като сказ, опред. При съм в 3 л. ед. и крат. лич. местоим. във вин.: нехър ме е. Диал. Мързи ме. Нехър го е да се поклати.
Н. Геров, РВЯ III, 269.
— Друга форам: н е х а р.
НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който не съответствува на поставената цел, който не е съобразен с целта. Князът повика ротмистър Загорски и му заповяда да отиде веднага при Бендерева и да му предаде заповед, че атаката се отменя като нецелесъобразна. В. Геновска, СГ, 375. Професорът обръща внимание на нецелесъобразната пропаст, която от една страна естествениците, от друга страна историците създават между своите науки. Р, 1926, бр. 221, 3. Не знае тая публика, като мръзне в театъра всяка вечер, че причината е в нецелесъобразната постройка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 104. Нецелесъобразна постъпка.
НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНО нареч. Книж.
1. По начин, несъобразен с поставената цел. Постъпва нецелесъобразно.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо, някакво действие не отговаря на целта, не е съобразено с нея. Поради голямото количество пясък и чакъл, което се изразходва при направата на бетона .. нецелесъобразно е те да се превозват отдалеч, освен при специални случаи. Л. Дилов, ПБД, 21.
НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, -тта, мн. -и,
ж. Книж. Отвл. същ. от нецелесъобразен.
1. Само ед. Качество на нецелесъобразен. Децата не излизат от них [разните видове училища] достатъчно приготвени ни за живота, нито за някое по-високо учебно заведение. От no-главните причини на това е,.. нецелесъобразността на учебния материал. ПСп, 1876, кн. 10 и 11, 180.
2. Нещо, което е нецелесъобразно. От проекта са отстранени всякакви нецелесъоб-разности.
НЕЦЕНЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който не е позволен от цензурата. Поради критиката към държавна-та политика, броят на вестника бе обявен за нецензурен и конфискуван.
2. Прен. За думи, изрази и под. — който е неприличен, циничен от гледна точка на общественото мнение; безцензурен. Кърджиев отговори с една нецензурна дума, която телеграфистът не посмя да предаде. С. Радев, ССБ II, 195. Минков внушаваше респект със своята деликатност, с поведението и с характера си. В негово присъствие бе неудобно да седиш разпуснато, да разказваш нещо нецензурно или да си разменяш с някого нелюбезности. И. Петров, ОЗап., 9. Главният оператор не се стесняваше от нас и не пестеше нецензурните си изрази по адрес на редакторите. И. Петров, ПР, 111.
з. Рядко. За човек — който има неприлично, от гледна точка на обществото, мнение, поведение, който си служи с такива думи, изрази. Ние се простираме на другия нар в някакво приятно безчувствие. Скоро ще се съберат всички, ще дойдат и мировянски-те момчета, здрави, весели, нецензурни. К. Константинов, ПНП, 16.
НЕЦЕНЗУРНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
