Page:RBE Tom10.djvu/1086

Александрова, ИЕ1Д, 284. Ръцете му, останали без сили, неудържимо трепереха. Ст. Марков, ДБ, 384. Намерила отдушник, болката му се изливаше сега неудържимо. Кр. Кръстев. К, 170.

3. С прил. В много висока степен; изключително, безкрайно. Но Любчо не можеше да дава никакви обяснения, защото плачът беше неудържимо стихиен и му пречеше да говори. Д. Немиров, КБМ, 74. Майка ми, неудържимо отчаяна, се хвърли на леглото и заплака горчиво, високо, с глас. П. Михайлов, ПЗ, 7. Неудържимо щастлив.

НЕУДЪРЖЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на неудържим; не-усмиримост, неукротимост, необузданост.

— Само те моля да изтърпиш,.. — изрече разнежено той, но тя вече бе стигнала до неудържимост и кресна в лицето му. Ст. Даскалов, СЛ, 515. Неудържимост на чувствата.

НЕУЖЕЛИ частица. Остар. Книж. Нима, наистина ли. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон коне,.. — Неужели?! — извиках аз със стиснато сърце, вцепенен пред тази варварска картина. Ал. Константинов, Съч. I, 147. Признавам, че трябва да се работи и за економическото подобрение на страната ни изобщо и частно на градеца ни, но неужели от театъра сега ще спестим за туй подобрение!. Т. Влайков, БСК III, 277.

— Рус. неужели.

НЕУЗАКОНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е станал законен, не е придобил законна форма. Водена от силна любов, тя напуща своя мъж, висш административен служител. Но отхвърлена от висшето общество поради неузаконените й връзки с Вронски, далеч от горещо обичания син, Ана [Каренина] дълбоко страда. Лит. X кл,

54. Неузаконена продажба.

НЕУЗДАВИЦА нареч. Само в съчет.: На неуздавица. Диал. Изневиделица, неочаквано, ненадейно, внезапно; неуздано, не-наузда, ненаузданица. След малко обръщам се да видя какво става и забелязвам, какво мислиш? Един бабанко чернобрад, с плетена шапка. На две крачки се изправил и седи. "Бре, майка му стара — викам си, — какви са тия чудеса, да изникне на неуздавица толкав мъж? Н. Хайтов, ДР, 114,.

НЕУЗДАНО нареч. Диал. Неочаквано, ненадейно, внезапно; на неуздавица, ненауз-да, ненаузданица. — Неуздано се срещнахме и сбъркахме конците. — И.не му /на вълка] стреляхте?! — Стрелях му, когато удари през бранището. Н. Попфилипов, РЛ, 94.

НЕУЗНАВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който толкова се е променил, че трудно може да се познае. София бе неузнаваема. Хората се веселяха, пееха,.. Сякаш мъжете не отиваха на война, а на някакво тържество.

Ив. Димов, АИДЖ, 29. Със страшно, неузнаваемо лице насреща им се изправи Раковски и заби своите студени очи във възбуденото лице на Друмева. Ст. Дичев, ЗС I, 243. — Майката-игуменка ми каза, че сте искали да ме вземете — започна тя първа с тих, почти неузнаваем глас. В. Геновска, СГ, 216.

НЕУЗНАВАЕМО. Нареч. от неузнаваем. Тая близост с природата го откъсваше от всичките му слабости и го правеше неузнаваемо добър. Д. Немиров, ДР, 23. Умрелият му изглежда неузнаваемо изменен. Но колкото повече се вторачваше в застиналото, успокоено, неподвижно лице,.., той се уверяваше, че това не е неговият брат. Г. Караславов, ОХ III, 523. И изведнъж чу гласа на мъжа с широкополата шапка, неузнаваемо омекнал и дружелюбен. Л. Станев, ПХ, 35-36.

НЕУЗНАВАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неузнаваем. Само в съчет.: До неузнаваемост. Толкова много, в такава степен, че не може да бъде познат. Светът ще ни промени до неузнаваемост, ще сложат годините върху раменете и своя безжалостен товар. Ив. Спасов, БС, 68. Бай Димо, променен до неузнаваемост, го заля с радостни изблици и едва не го прегърна. Р. Михайлов, ПН, 82-83. След малко чух зад мене забързаните стъпки и познатия ми глас, само че станал плачевен до неузнаваемост. К. Грозев, СС, 53.

НЕУЗРЯЛ, -а, -о, мн. неузрели, прил.

1. За плод, растение — който е недостатъчно, не съвсем узрял; незрял, въззелен. Приближават до плетищата, нависват клонете на овошките_ии берат неузрелите още сливи и зарзали. Й. Йовков, Разк. I, 109. Суровите, още неузрели плодове на хлебното дърво имат неприятна миризма. К, 1967, кн. 7, 14. Край нас що плодове са клони свели! / Но ред не знайще силният ни род: / окъсваше ги неузрели. К. Христов, В, 53. Трябваше да вървят през пусти и непроходими места, дето не ся намираше нищо за едене, освен корени, диви плодове и неузря-ло още американско жито. П. Кисимов, О А II (превод), 147. Неузряла джанка.

2. Прен. Разг. Който не е постигнал пълно физическо и духовно развитие; незрял, недозрял. Неузрял младеж. Неузряло девойче.

3. Прен. Разг. За мисъл, решение, произведение — недобре обмислен, оформен; незрял, недозрял. Като на всякий млад момък и Флаксмановите оцити бяха неузряла и недодялана работа. Й. Груев, СП (превод), 109. Неузряло решение. Неузряла творба.

4. Спец. За хранителен продукт, алкохолна напитка, фураж и под. — който не е престоял необходимото време, поради което няма нужните хранителни и вкусови качества; не-отлежал, неузрял, недозрял, недоузрял. Неузряло сирене.