НЕУК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се е учил, не е образован; малограмотен, неграмотен, непросветен, безпросветен2, необразован, неучен. Той [Велко] наистина искаше да се научи да пише, винаги бе съжалявал, че бе останал неук. Д. Талев, И, 200. Беше неук, но схватлив и практичен търговец. Г. Караславов, ОХ III, 282. Обикновените неуки люде безропотно понасяха теглото. Г. Дръндаров, ВЗ, 21. Те искаха да слушат евангелието на български, защото бяха неуки и не разбираха гръцки. А. Христофоров, А, 146-147.
2. Стесн. Пренебр. Който не е получил до-статъчно знания и умения в някоя област, чрез системно учене, обучение; неподготвен, некомпетентен. Тя [Будевска] има в някои роли подчертан успех (..) и този успех разсейва окончателно създаденото от случайни театрали и неуки вестникари мнение, че на актрисата не бива да се дават роли в български пиеси. Ст. Грудев, АБ, 81. Само по куртка, разкопчан и поруменял, дописникът даваше високо и малко сприхаво наставления на неуките художници. П. Вежинов, ЗЧР, 136-137. Викат някой неук селски любител и той фотографира покойното. Но той, нещастният, нито химикали има, нито пък знае как да върши тая фина работа. О. Василев, ЖБ, 195. Той бил толкоз неук в изкуствата, щото дал., строго повеление, в случай, ако са разбие или са изгуби някоя статуя, да направят непременно таквази. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 317.
3. Като същ. неукият м., неуките мн. Лице, което не е учило, не е образовано. — Теодо-сие, с една дума ли искаш да ти дам уразумение! — отговори старецът бавно и сякаш укорно,.. Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Ходел между хората, помагал на сиромасите и учел неуките на ум и разум. А. Каралийчев, МИ,
31. Пуст и опустял даскаллъкът, все да обясняваш на неуките, да им пълниш главите с мисли. Д. Мантов, ХК, 10.
НЕУКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Непоколебим (в 1 знач.); непреклонен, постоянен, твърд. Гърците употребиха сичките тънки хитрини на своята фенерска дипломатика, за да убедят българите, че тъй ще стане уж по-добре, но представителите останаха неук-лонни в своя предначертан проект. Г, 1863, бр. 6, 41. Докогато / ми е уречено да съществувам, / рол скромна имам тук да изпълнявам /и в безпреривния въртеж световен / на поста си ще бъда, неуклонна! Ст. Михайловски, Мцс., 1896, кн. 3-4, 173.
2. Който не се променя, не се отклонява от целта; непоколебим, постоянен. Надарен със силна неуклонна воля, .., Миладинов притежавал и необикновения дар да убеждава дори своите врази. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 365. Предметът е мъчен, но подбуден от вашето неуклонно внимание, аз са не отчайвам да ви го обясня, доколкото е възможно. Д. Витанов, НС (превод), 91. По тази огнена диря то [слънцето] върви с неуклонна точност от година на година, от век до век. Д. Витанов, НС (превод), 35.
— От рус. неуклонный.
НЕУКЛОННО. Остар. Книж. Нареч. от неуклонен; непрекъснато, постоянно. Мислите неуклонно ме носеха към майка ми и сестрите ми. К. Величков, ПССъч. I, 21. Несподелената мъка разяждаше още повече неопитното й сърце и тя вехнеше неуклонно. Кр. Кръстев, К, 210. Родопите изведнъж се извисяват и ограничават погледа ви само напред, като че ли искат да ви кажат: вървете неуклонно напред, там ви чакат възвисени трепети и девствена красота. М. Тошков и др., НР II, 166. Като се спира на поддържката от честните български граждани, то [правителството] ще преследва неуклонно всички престъпни дела, от когото и да са извършени. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
НЕУКОРЙЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен, безупречен, безукоризнен. Приемете нашите съболезнования за тежката загуба, която ви постигна със смъртта на покойния ви съпруг и не-укорйзнен народен деец. Пряп., 1903, бр. 81,
2. Величественото целомудрие на неукори-знения живот ся изобразява неподражаемо във великолепната онази поезия на лати-ните, важна и горда като същите тези ми-родержавници. П.Р. Славейков, ПВЖ, 14. И тъй, неукоризненото поведение, чистотата на помислите .. и приличието в изражението нека бъдат неотемлеми свойства на онези, които са призвани да бъдат полезни учители и наставници на народа си. Съв., СбПер. пН, 76.
НЕУКОРЙЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно, безупречно, безукоризнено. Жена, която намерва препятствия, за да направи мъжа си добър, не тряба да са отчайва, .., като има предвид, че природата и законът я отождествиха със съпруга й, .., че тя носи неговото име, което както го е приела, тъй тряба неукоризнено да го остави на децата си. П.Р. Славейков, ПВЖ,
73.
НЕУКОРЙЗНЕНО СТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неукориз-нен; безукорност, безупречност, безукориз-неност.
НЕУКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на неук; малограмотност, неграмотност, необразованост, непросвете-ност" неученост. Едва й умеющ да чете и пише, вдал се в търговия.. Нъ при всичката си неукост, Нако още от младата си въз
