Page:RBE Tom10.djvu/942

любиви празници на Цитера, в чест на богинята Венера. Ив. Вазов, Съч. XIII, 131.

НЕПОЕТЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. непоетически; непоетично. Ние мислиме, че народът никога не може да пее така неправилно и така безобразно глупаво и непоетически. Знан., 187з, бр. 9, 143.

НЕПОЕТИЧНО. Нареч. от непоети-чен; непоетически.

НЕПОЗВОЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не се позволява, не се разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Джек забелязва до завоя на шосето един полицай от цивилната гвардия, който отчаяно махаше с ръка. Този индивид навярно искаше да го глоби за непозволена скорост. Д. Димов, ОД, 87. Султана подозираше, че Катерина е в някаква непозволена връзка с резбаря, че той я примамва и тя бдеше над щерка си с очи и нокти. Д. Талев, ЖС, 309. Бабичката следеше младите и щом някое от тях си позволеше да направи нещо непозволено, вдигаше върлината и го удряше. А. Каралийчев, С, 218. На всичко отгоре това момче върши и непозволена търговия. Продава крушките на черна борса. Б. Болгар, Б, 132. Съвестта ни позволява сами да отделим позволените от непозволените постъпки. Мор. пр VIII кл, 21. Непозволени средства. Непозволени от властта събрания. Непозволена близост. Непозволена любов. Непозволени грубости.

2. Като същ. непозволеното ср. Нещо, което не се позволява, не се разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Ще отиде да работи в някоя мина, дето никой не го познава, и там ще заживее като най-обикновен, най-незабележителен човек. Ще заличи предишния Анастаси и ще възстанови границите на позволеното и непозволеното, които се самооблащава, че може да прескача до безкрайност... Ем. Станев, ИК III и IV, 431. Той [Моис] схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия [зайкоджия], научи се сам да лъже, и то с увлечение, .., почна и да не различава границата между позволеното и непозволеното. П. Спасов, ХлХ, 84. Бързината, с която се сближи с няколко лекомислени жени, му отвори вратите на непозволеното. К. ГТетканов, ДЧ, 388. .

НЕПОЗВОЛЕНО. Нареч. от непозволен; без позволение. Аз непозволено слушах и не се учудвах на този Борка. Той от ученик, .., си е бил философ. В. Ченков, ПС, 81.

НЕПОЗВОЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Непозволен. В отношение на ритмите, особено, се забелязва нехайство, непозволително за един поет, който е доказал, че обладава чувството на формата, за един поет-худож-ник, какъвто е Ботев. Ив. Вазов, Съч. XIII, 66. В нашето положение да мечтаем за „мраморни стълбове и чудни метопи“ е не-простително лекомислие, особено непозволително за хора „с технични познания и вещина“. Пряп., 1903, бр. 24, 3. В продължение на един век, те [фанариотите гърци] с всички непозволителни и възмутителни средства изсмукваха жизнените сили на тия злочести страни [Влашко и Молдова] и докараха населението до крайна сиромашия и до животинско затъпяване. Псп, 1876, кн. 11-12, 32.

НЕПОЗВОЛИТЕЛНО. Остар. Книж Нареч. от непозволителен; без позволение, непозволено. Вестник „Вечерна поща“, .., се ползува от смъртта на всеки наш обществен деец и преди трупът му да е още добре изстинал, в една непозволително подигравателна форма излага на присмех всичките ония партизански измислици, с които са ги окичвали и през политическите им борби. Пряп., 1903, бр. 76, 4.

НЕПОЗВОЛЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от непозволителен. Касапски, .., беше се загримирал до непозволителност грозен. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 91.

НЕПОЗНАВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не може да се опознае, изучи. Чрез тези открития до известна степен се установи строежът на молекулите на органичните съединения. Обаче химиците А. Кекуле, X. Колбе и др. поддържаха погрешното схващане, че строежът на молекулите е непознаваем. Хим. X кл, 1965, 19. Материалистическата наука изхожда от това, че в природата няма непознаваеми явления. П. Марков, А (превод), 94.

2. Рядко. Който не може да бъде познат, разпознат поради голяма промяна; неузнаваем. Разкъсаните им трупове, окървавени и непознаваеми, изтеглиха встрани. Хр. Смирненски, Съч. III, 229. И друго показа Сарафов: великото внушение на актьора върху зрителя чрез реалистично преобра-зяване. Като някакъв похитител той се промъкваше до героя си, открадваше душата му, надяваше я на своята и ставаше непознаваем. Ст. Грудев, АБ, 164.

НЕПОЗНАВАЕМО. Рядко. Нареч. от непознаваем (във 2 знач.); неузнаваемо. Пиесата, в която Будевска още като млада актриса се преобразява непознаваемо, е „Свекърва“ от нашия писател Антон Страишмиров. Ст. Грудев, ББ, 57. Синкави мъгли се носеха над тях [планините], обгръщаха ги отвреме навреме, като съединяваха, сливаха непознаваемо небето със земята. Д. Калфов, ПЮН, 69.

НЕПОЗНАВАЕМОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от непознаваем. Непознавае-мост на света.

О До непознаваемост, променен, изме