Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/887“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:52, 4 юни 2014
2. Мълчалив, намръщен, необщителен човек; немтурник.
НЕМТУРИЦА ж. Диал. Немица, немач-ка, немтурка.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕМТУРКА ж. Диал. 1. Няма жена; не-мачка, немица, немтурица. Сгледниците се помъчили да поведат разговор да видят кол/со им сече пипето, ама сестрите все мълчали като немтурки. Ст, 1968, бр. 1180, 3.
2. Мълчалива, намръщена, необщителна жена; немтурица.
НЕМТУРНИК, мн. -ци, м. Диал. Нем-тур. Никога в живота си бай Мито Парма-кът не е бивал тъй весел, шеговит и разго-ворлив. Истина, бай Миню не е като съседа си Гоиш темерут и немтурник, но не пък и такъв, какъвто го виждаме днес. Ц. Цер-ковски, Съч. III, 237.
НЕМТУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до немтур и до немтурка.
НЕМТУРСКИ нареч. Диал. Като немтур, като немтурка. Ако мя милуваш, милу-вай, / ако не, право си ми кажи; / не ми дохо-дяй немтурски, / със главата наведена,/ със очите ничкосани. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 286.
НЕМУ. Вж. той.
НЕМУЗИКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е лишен от музикални способности. Докато трае обеда или вечерята, няколко издраскани плочи разплитат серпантини от хрипкави звуци, в които и най-немузикалното ухо долавя познати мелодии и арии от Кармен и Тоска. Св. Минков, ДА, 10. Немузикален човек.
2. В който липсва звучност, музикалност, мелодика. Строгият към езика и чувствителният към отсенките на словото Яворов, непременно е видял поставената тук не на място дума „неприветно“ .., както и непоетичните, немузикални изрази "взор " и „позор“. М. Кремен, РЯ, 135.
НЕМУЗИКАЛНО. Нареч. от немузикален. То и някои други си подсвиркваха разни чуждинци, но .. те бяха просто чираци, само мънкаха и заекваха немузикално. А Кънчо .. бавно им улавяше чалъма и ритъма и като ги засвиреше, не ти трябва ни магнитофон, нито грамофон. Сп. Йончев, Cj 38.
НЕМУЗИКАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на немузикален. Написано [стихотворението] в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и не-музикалност на нашия език, твърдения давани от чужденците, като пишеха за нова България. Ив. Вазов, Съч. II, 61.
НЕМЦОЙКА ж. Остар. Немкиня.
— Едно стихотворение на немски език, като сравнява характера на французойките .. и на немцойките, в народнолюбетвото си най-подир изкарва превъзходен над сичките женския характер на немцойките. Г, 1863, бр. 10, 80.
НЕМЦОЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Нем-кинче. И не мисли, че изкушения не съм имал в Женева .., аз забелязах на масата за ядене едно живо, усмихнато, русичко нем-цойче. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 384.
НЕМЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете (обикн. момче) от немска народност; германче.
2. Млад немец; германче. Па я дават [Янин-ка] много надалеко, / надалеко, чак у Немска земня. / Она вика, та не ще да иде: /.. / Йотговори немче младоженче: / „Мълчи, мълчи, убава Янинко!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 400.
НЕНАБЛЮДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е наблюдателен. И се чудя, как може тая стара и болна жена да се усмихва и да ме гали с такава нежност, каквато не съм предполагал, че ще притежава. Нима е възможно да съм бил толкова ненаблюдателен през нашето тъжно и тягостно съжителство? С. Таджер, ПНМ, 202. Виктор беше наистина удивително ненаблюдателен, никога не му беше съвсем ясно какво става около него. П. Вежинов, ЗНН, 29.
НЕНАВЙДЯ. Вж. ненавиждам.
НЕНАВЙЖДАМ, -аш, нес в/, ненавидя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. нена-видял, -а, -о, мн. ненавидели, св., прех. Изпитвам ненавист, силна омраза към някого или нещо; мразя. Той [А. Страшимиров] дълбоко обичаше народа из низините, скърбеше по неговия тежък живот и затова ненавиждаше всички, които се ползуваха от невежеството на масите, за да правят кариера или да трупат богатства. СбАСЕП, 46. Той ненавиждаше страхливците, ненавиждаше и себе си, когато се хванеше и в капка страхливост. Т. Монов, СН,
229. Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези, които стояха над мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 130. Отначало този охранен ковач му беше неприятен, но сетне започна и да го мрази. А сега, като го видя да се разпорежда тук като някакъв началник, той го ненавидя от цялата си душа. Г. Караславов, ОХ III, 531. Отбягвай от злите хора, нагледвай добрите и ненавиждай пороците. П. Р. Славейков, СК,
106. ненавиждам се, ненавидя се страд., възвр. и взаим. Ненавижда са от много / до-бродетелний човек. Т. Шишков, Ч, 1870, бр.
3, 83. Ния беше чужда жена и как би се осмелил той да дигне открито поглед към нея! Тя беше жена на тоя човек до него, най-близкия му другар .. Тук никой не бе разбъркал живота му, а сам бе се заплел й се ненавиждаше за своята греховна cmpacrri. Д. Талев, ПК, 711-712. Двете семейства не