Page:RBE Tom10.djvu/869

превода на стихотворения от неколцина западни поети. К. Константинов, ППГ, 263. Като кажем, че един народ е просветен, то не треба да разбираме, че просвещението на този народ ся състои само в неколцината учени от този народ, но в числото, в множеството на четците. Ступ., 1875, бр. 6*41.

2- Вместо същ. Няколко лица, мъже или мъже и жени. Не се различаваше положението и в съседните две села. Тука наистина се намериха неколцина, готови да се присъединят към общата борба, но те пък щели да го сторят само ако дойде Панайотова-та чета. Ст. Дичев, ЗСI, 479. Когато излязохме на \лицата, ние, неколцината, които имахме една посока, забавихме стъпките си въпреки студа и дълго приказвахме върху необходимостта от подобни срещи. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 355-356. Намираха се х,ора да го [учителя] последват и да му се даде отзив и побпорка на добрите му намерения и народополезни желания;., в градищата се случваше да ги има по неколцина, а в селата по едцн, по двама. Ил. Блъсков, ДБ, 84.

НЕКОМПЕТЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е компетентен, няма необходимите познания в дадена област. Нямаше да пише [проф. Арнаудов], че въпросът за програмата не е бил обстойно разгледан и проучен, че тя не е съставена от специалисти и учители, а е „необмислен проект“ на некомпетентни и невежи хора. Р, 1925, бр. 196, 1. Една автономия на Народния театър ще даде възможност на неговата управа, да насочи правилно задачите.. При сегашното си положение, това е абсолютно невъзможцо, защото некомпетентни фактори могат във всяко едно време да се бъркат в живота на театъра. К, 1926, бр. 95, 1.

2. Който не е основан, не почива на компетентност, на познания в дадена област. Необходимо е разширяване на здравната просвета и сред населението по отношение на вредното и некомпетентно лечение с различни медикаменти. НТМ, 1966, 211-212,

53. — Несъмнено академик Урумов е световен учен .., Наистина той работи в чужда за мене област, така че аз няма да ви натрапвам моето некомпетентно мнение. П. Вежинов, НБК, 236"Некомпетентна рецензия. Некомпетентна оценка.

НЕКОМПЕТЕНТНО. Книж. Нареч. от некомпетентен. Той се изказа неаргументи-рано и некомпетентно по поставения на разискване въпрос за панелното строителство.

НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, -тта,^н. няма,

ж. Кнцж. Отвл. същ. от некомпетентен. Общински съдилиищ има при всичките селски общини .. Решенията на този съд нямат право на апел, но могат да се уничто-жат по некомпетентност. А „България“, 78. При обсъждането на труда някои се опитваха да прикрият своята некомпетентност.

НЕКОНКРЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не е конкретен, определен, ясен; неопределен, неясен, абстрактен. Ми-хайловски той [Й. Маринополски] направо не цени, дори го отрича, понеже счита, че неговите социални идеи са смътни и некон-кретни. Ив. Богданов, СП, 116. Султанът назначил за румелийски бейлербей Хакъ паша, възлагайки му— чрез многословни, но неконкретна инструкция — да подчинял Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 140. Театралните критики, с малко изключение, носят общ, неконкретен характер. Т, 1954, кн. 1,

23.

НЕКОНКРЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неконкретен; неопределеност, абстрактност, неяснота. Условност, неконкретност на известни понятия и образи придава и все още честото пришиване към тях на думата „един“, използувана и в трите й рода („един младеж“). С, 1951, кн. 7, 188.

НЕКОНТРОЛИРУЕМ, -а, о, мн. -и,

прил. Който не може да бъде контролиран. Сега можем да кажем, че микросветът започва оттам, откъдето смущенията, които измерванията предизвикват в състоянието на наблюдавания обект, стават неконтролируеми от наблюдателя. Л. Мит-рани и др., ЗМ, 68-69.

НЕКООРДИНЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е координиран, съгласуван с друго нещо; несъгласуван.

НЕКООРДИНЙРАНО. Книж. Нареч. от некоординиран; несъгласувано. Деленето и разрастването на клетките не става безразборно и некоординирано, а се извършва винаги строго определено. Р. Рай-чев, НКД, 17-18.

НЕКООРДИНЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отул. същ/ от 'некоординиран; несъгласуваност. Некоординираност на действията.

НЕКОРЕКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява коректност; нелоялен, непочтен, нечестен. Некоректен партньор. Некоректни членове на съюза.

2. За проява, постъпка и под. — в който няма коректност; нелоялен, непочтен, нечес^ тен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Гру-дев, АБ, 161. Приписването сам на себе си високи добродетели, оправданието на явно некоректните си действия .. във всяка по-рядъчна литература се смята не само за