шевове, че лошите резби на болтовете .. са допуснати поради вашата некадърност. Д. Кисьов, Щ, 131.
2. Остар. Книж. Некадърник. Самото министерство е било убедено, че тия господа не са за в работа, че са некадърности, та им туря отгоре и един опекунски съвет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 106. Да гарантираш несменяемост на разни бездарности и некадърности, които са настанени на служба само защото са от „нашите“, като ги предпочиташ пред способните, образованите и подготвените български синове, това е повече от престъпление. Пряп., 1903, бр. 5, 2.
НЕКАИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Който не става каил, не се съгласява, не приема нещо. Свекървата е завистница, некаилна, че е изгубила в полза на снаха си влияние над своя син. Б. Ангелов, ЛС, 67. Да се провали мама ми, / мама ми некаилната, / тя каил не е ставала /.. / със либе да приказваме. Нар. пес., СбВСт, 468.
НЕКАЙЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Човек, който не става каил, не се съгласява, не приема нещо. Те ония хора там, дето му са началници, разбират и гледат по право, не са като нашите тукзавистни-ци и некаилници. Т. Влайков, Съч. II, 151.
НЕКАИЛНИЦА ж. Остар. и диал. Жена, която не става каил, не се съгласява, не приема нещо. „Я леж, Никола, да лежим, / двама в един гроб да турнат, нека ни гледа майка ти, / майка ти некаилница. / Тя каил не йе станала / ний двама, да са зъмнеме.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 233. Ирини дошле сгледници, / булините и любовници, / буля й некаилница, / тя каил не йе станала. Нар. пес., СбНУ XXII, 180.
НЕКАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е отишъл някъде без покана, без да бъде повикан. Сватбата на Лазара Глаушев и чорбаджи Аврамовата щерка събра много люде в църквата — мъже и жени, канени и неканени. Д. Талев, ЖС, 467. Съседите и роднините се натрупаха около вършачка-та, за да си помагат при вършитбата. Дойде ред на Великините снопи.. В разгара на работата, между многото неканеШ помагачи, дойдоха Белчо, Ивана и Калин. К. Петканов, МЗК, 75-76. Когато старецът вдигна глава, за да види кой е този неканен и нахален посетител, по лицето му се изписа изненада, устните се разтвориха в усмивка. П. Спасов, ХлХ, 184.:— Не гледайте, че къщата ни май не е твърде за гости. — Няма нищо, няма нищо, ние сме неканени гости. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 3-4, 10.
2. Който е нежелан, неприятен. Прибойчани се бяха приготвили да посрещнат некане-ните гости както трябва и да не ги пуснат в селото. Прибойна не беше вече пре-диишото незащитено село, а и хората не приличаха на предишните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 2/8. Юрталана пак беше нащрек. Можеше — анатема дявола — да им се изтърси отнякъде някой неканен гостенин. Какво ще му кажат? Г. Караславов, С, 57. Ключалката сухо и рязко щракна в дълбоката тишина. Ако не беше забравил [майорът] пистолета си, щеше да бъде за него детска играчка да хлопне с него неканения пришелец по главата и да го лиши от съзнание. П. Вежинов, СО, 140.
НЕКАЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е добре извършен, изработен, направен. Некачествена изработка. Некачествено производство. Некачествен ремонт.
2. Който няма добри, високи качества; лошокачествен. Некачествени семена. Некачествена храна. Некачествен тютюн.
НЕКВАЛИФЙЦЙРАН, -а, -о, мн. -й, прил. Книж. 1. Който няма квалификация (във 2 знач.); неподготвен. Неквалифициран работник. Неквалифицирани кадри.
2. Който се извършва, произлиза от хора без квалификация (във 2 знач.). Неквалифицирана помощ. Неквалифицирана услуга.
НЕКВ АЛИФИЦЙРАНО нареч. Без квалификация. Работи неквалифицирано.
НЕКЕЗИН м. Остар. Съперник. — Тъй зер, — рече Кондо .. Хората ще печелят, а пък другите ще ги пръскат! Нека сега стоят в стената, а. после, когато излязат оттам да видим каква работа ще свършат... Некезин бил Кондо! Некезин ли е? Д! Неми-ров, Б, 182.
— От перс. през тур. nekes.
НЕКИН нареч. Диал. Некни. — Пбд-кършиха и на загорци крилата, дъще, че и най-волния им орел, дето не остави турчин да надникне над техните балкански гнезда — и той некин падна в невярна примка. П. Тодоров, Събр. пр II, 193.
НЕКНИ нареч. Диал. Онзи ден, завчера; некин. „Некни ми умре татко ми, /вчера ми умре майка ми, / бракята ми се готои.“ Нар. пес., СбБрМ, 399. „Е да, море побратиме, сам царо некни му рече, оти късмето много му работел, .. а не му рече оти умо му работел, разбра, али не разбра?“ СбНУ X, 136.
НЕКОЛЦЙНА неопр. местоим. 1. Вместо прил. За мъже или мъже и жени — няколко. От съседни къщи наизлезли хора, задали се фенери, после неколцина мъже тръгнали с фенерите по дирите на момчетата. Й. Радичков, БФ, 72. Още Софроний Врачански, готвейки изданието на големия си труд от 1806 г., се вижда принуден да прибегне до съдействието на некдлциНа сънародници. М. Арнаудов, БКД, 7. Гео Милев изпрати от Берлин голяма статия за модерната европейска поезия и седемнадесет
