порок, но и за порок, в основата на който лежат явно користни подбуждения. Д. Благоев, ЛКС, 87. Същевременно председателят направи строга бележка на Мартинес и Карвахал за некоректен език към властите на републиката. Д. Димов, ОД, 122.
НЕКРОБЙОЗА ^-
НЕКОРЕКТНО. Книж. Нарен. от некоректен; нелоялно, непочтено, нечестно. И Друмев излага основанията си да негодува срещу поведението на младия книжовник, постъпил тъй некоректно, или най- слабо казано, тъй необмислено с честта и интересите на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 176.
НЕКОРЕКТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на некоректен; нелоялност, непочтеност, нечестност. Той беше почтен и тактичен човек и страдаше искрено, когато го обвиняваха в некоректност.
НЕКОРОНОВАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За цар, монарх — който не е коронован. Главната опора на неговата власт била войската. На негова страна били също голяма част от едрите и средни робовладелци в Италия и провинциите. По такъв начин Цезар станал некоронован цар. Ист. V кл, 1965, 133.
2. Прен. Който има голяма реална власт, без тя да е официално призната. Гешовци бяха некоронованите владетели на Източна Румелия, макар губернаторът Алеко паша да не се погаждаше много с тях. В. Геновска, СГ, 175.
НЕКОСЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е косен, окосен; неокосен. В некосената трева надире оставаше тъмна следа. С. Сивриев, ЗСБ, 199. Аз ту приклекнех край някое трънче да си откъсна цветенце, ту политах след пъстроцветна пеперуда, за да я уловя. Ала не изпусках от очи Дорчо. Пазех го да не влезе в чуждо жито или пък в некосена ливада. Кр. Григоров, ОУ, 32.
НЕКРАСИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е красив, хубав. — Вземи, вземи, отче, — повтори по-тихо черният болярин .. — За църквата, за манастира! Неговото некрасиво, но мъжествено лице пламна и се за-червви. Ст. Загорчинов, ДП, 374. Както мнозина скромни, некрасиви и нищожни на вид хора, които твърде често не можем да оценим на пръв поглед, Гужук носеше храбро и вярно сърце. Ем. Станев, ЯГ, 107. Беше слабичко плоскогърдо момиче с некрасива походка. П. Вежинов, НБК, 34. Тънките, голи и замрътвели дръвчета фърлят въз тая бяла постелка някакви редки и некрасиви драскулки — те са скудната им сянка. Ив Вазов, Съч. IX, 164. Къщята в гръцките градове били повечето некрасиви и малки. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136.
2. Прен. За постъпка, проява — който буди неодобрение, който е осъдителен с оглед на нравствените норми. Заедно с тях [мъжете] се е увивал около чужди жени и моми пред очите на мъж, баща, брат .. Никога не му е идвало наум, че вършат нещо некрасиво, те
— салонни джентлемени. Г. Стаматов, Разк. II, 61. Винаги при първия удар Симон се обръщаше с гръб към нас и смутено, мълчаливо се прекръстваше. На това Горянина се изсмиваше закачливо високо и го сочеше цинично с пръст. — А ти какво — сърдеше се Симон така, като че бяха го заловили в некрасиво деяние, — турчин ли си, та не вярваш в Бога? П. Михайлов, ПЗ, 45.
НЕКРАСЙВО. 1. Нареч. от некрасив. Есперанца седна в кревата. Косите й се разпиляха некрасиво над челото, окръжцха като тъмна рамка дългото й лице. Б. Йосифова, БЧМ, 130. — В тоя град има един човек, когото не желаех да срещна .. Един човек, който навремето постъпи некрасиво с мен, а след това с късна дата се сети да ме гони. Б. Райнов, НН, 322.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. а) Означава, че някъде е неприветливо, неестетично. Огледах стаята и осъзнах, че наоколо беше некрасиво, разхвърляно и неуютно.
б) Означава,че резултатът от някаква постъпка, действие е осъдителен с оглед на нравствените норми. Да говори човек добри неща за себе си е нескромно и некрасиво. Т. Данаилов, РВ, 2. Некрасиво е да се говори за човек зад гърба му.
НЕКРИТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява критичност; безкритичен. Човек с некритичен ум е склонен да разглежда като окончателно първото решение на задачата, което му е дошло на ума. Псих. X кл, 134.
2. В който няма критичност, критика; безкритичен. Некритично отношение.
НЕКРИТЙЧНО. Нареч. от некритичен; без критика, безкритично. Вазов е бил безспорен авторитет — творчеството му е приемано некритично, сляпо, но „Вазов, само възхваляван — по думите на Русев — е Вазов, лишен от способността да привлича“. Ив. Богданов, СП, 154.
НЕКРИТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от некритичен; безкритичност. Некритичността при оценката на явленията води до появата на ненаучни теории.
НЕКРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: умрял, мъртъв, напр.: некрография, некроскопия, некропа-тия и др.
— От гр. УЕКрО£ ’мъртъв'.
НЕКРОБИОЗА ж. Мед. Процес на бав-но умиране, на постепенно настъпваща некроза на клетки и тъкани. Нарушенията в обмяната на веществата причиняват изменения на кожата, напр, некробиоза при