Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/860“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:51, 4 юни 2014
3. За чувство, настроение, сили, енергия и под. — който не се изчерпва, не секва, не се прекъсва; неизтощим. Той [Коритаров] непрестанно биеше с чука и говореше, като че неизчерпаеми бяха силите и на огромните му ръчища, и на широките му като мях гърди. X. Русев, ПЗ, 26. С неизчерпаема енергия [Богоров] отдава всичките си сили за просветния и културен възход на своя народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Неговият хумор е неизчерпаем.
НЕИЗЧЕРПАЕМО. Нареч. от неизчерпаем. Ддгански беше неизчерпаемо приказлив върху темата на извършеното събитие. Ив. Вазов, Съч. XXV, 209. Да, пра-вилно, но може още и така".. Казваше го ей тъй,.. — винаги да изтъкне колко богат, колко неизчерпаемо богат и подвижен е френският език. Д. Калфов, ВП, 76. Той [Гьоте] беше винаги същият и винаги друг. Ту го занимаваше някоя голяма идея и оу-мите му течаха обилно и неизчерпаемо.. Друг път го намирах безмълвен. М. Арнаудов, Г (превод), 123.
НЕИЗЧЕРПАЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неизчерпаем. Макар тези разговори да носеха доверчивия тон на старото, двайсет и повече годишно приятелство, все пак те бяха много далече от оня възторг, задушевност и неизчерпае-мост, каквито бяха разговорите ни понякога. Ел. Багряна, СбАСЕП, 351. Още съвсем млади, двамата, благодарение на нещастието на Андро, се извисяват до най-мъч-но постижимото човешко щастие.. Да проникват в неизчерпаемостта на нюансите. Бл. Димитрова, Лав., 144.
НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За писмено или устно изложение, изследване, отговор, мисъл и под. — който не изчерпва определен въпрос, тема и под., поради което е недостатъчен, непълен и неубедителен. Противоп. пълен, обстоен. Неизчерпателен отговор.
2. Остар. Неизчерпаем. Денонощно моля Всевишнаго да ги съхрани под своя щит и у спор със своята неизчерпателна щедрост. АНГ I, 137. Сичките страни на книгата, която майка ми обичаше и която отдавна беше затворена, се отвориха изново и се разпръснаха в неизчерпателни възпомина-телни движения. Б. Горанов, ЖГС (превод), 24.
НЕИЗЧЕРПАТЕЛНО. Нареч. от неизчерпателен; без изчерпване. Обясняваше повърхностно и неизчерпателно и никой не би могъл да разбере теорията му.
НЕИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизчерпателен.
НЕИЗЧЕРПЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Неизчерпаем. Той [турският народ] никога до нине не са е погрижил за своята прехрана, а винаги са е облягал на християните си поданици като на неизчерпим извор. НБ, 1876, бр. 54, 210-211. Опитаха дя да употребят той газ, на който източнц-ка е неизчерпим — за осветлението. Ч, 1970, кн. 5, 155. Испания са е считала за неизчерпим източник за злато и сребро. Знан., 1875, бр. 15, 238.
НЕИЗЧИСЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изчислен, сметнат, пресметнат; непресметнат, несметнат. Има, прочее, в тойзи свят един сбор от истинни, едно наследете ие от направени чрез неизчислени-те векове естествени, умствени и нравствени улучшения. Ч, 1870, кн. 1, 21. Неиз-числени загуби.
НЕИЗЧИСЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде изчислен, изброен, преброен; неизброим, безброен, безчислен. Всичко честно и интелигентно бързаше да стане начело на неизчислимата маса ликующ народ. Ал. Константинов, Съч. I, 128. Неизчислимите безпокойства през земния му живот сякаш още движеха тъмните му очи. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Документите са неизчислими — и по брой и по силата на своята доказателственост. ЛФ, 1958, бр. 9, 1. Тук са разположени основните находища на злато, олово, цинк, волфрам, слюда. А прибавете към всичко това и неизчислимите запаси от дървен материал. Пог., 1970, бр. 7, 5. Неизчислими богатства.
НЕИЗЧЙСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е изчистен, не е чист; нечистен, непочистен. Табелки с надпис посочваха не-изчистени минни полета. Д. Димов, Т, 697-698. Неизчистен апартамент.
2. Ярем. Който не е изчистен от такива страни, прояви, които нарушават характера, стойността, качествата му. В Отоманската държава, гдето вековете, невежеството и неизчистени през светлината на науката стари обичаи и предания, бяха натрупали злоупотребления върху злоупотребления и отстранили обществото от пътя на напредъка, чувството на едно преобразование ся усилваше и развиваше от ден на ден повече. Ч, 1871, бр. 11, 328.
НЕИЗЧЙСТЕНО. Нареч. от неизчистен; непочистено. В стаята миришеше на застоял въздух и беше неизчистено.
НЕИЗЯСНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е достатъчно изяснен, обяснен. — За мене случаят остава все пак неизяснен. Има основание да се предполага, че доктор Сами Меворах е умрял при някакви по-дру-ги обстоятелства. Д. Ангелов, ЖС, 286. Всички ми казваха .., че като свидетел на неговата трагедия трябвало да хвърля повече севтлина върху неизяснените още въпроси. М. Кремен, РЯ, 24. Борис се радваше на късия нощен разговор с момичето, ала още повече се радваше на това, което се