пробуди в него за няколко минути и не стигна до мислите му .. Така то остана в него като жива топлина, като неизяснен копнеж. Д. Талев, ГЧ, 92-93.
НЕИЗЯСНЕНО. Нареч. от неизяснен. Обикн. с гл. изглежда, съм, струва ми сей под. Означава, че същността на нещо, причините или последиците от нещо и под. не са изяснени, проучени, обяснени доста-тъчно, напълно, докрай. Все още е неизяснено има ли виновни за катастрофата.
НЕИЗЯСНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизяснен. Мислеше просто да й каже, че тя е напълно свободна да прави каквото си иска занапред. Все повече му омръзваше тази неизясненост между тях, която не му даваше мира ни денем, ни нощем. В. Райков, ПВ, 88. Поотделно малките разкази на Серафим Северняк оставят впечатление на недовършеност, на идейно-художествена неизясненост. Разказите се изясняват и допълват до известна степен само във връзка помежду си. С, 1951, кн. 1,
188.
НЕИЗЯСНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обяснен, изяснен; необясним. Един чист, хладен, сладостен въздух, размесен с миризмата на горската чуб-рика, вливаше неизяснимо наслаждение в гърдите ни. Ив. Вазов, Съч. XVVII, 108. — В широкия разнообразен и променлив кръг на человеческата реч, гдето пред малко някой си са виждали неизяснимо чудо над природний дар, .., тази наука [филологията] е, казвам, показала органски закони. Ч, 1872, бр. 13,644.
НЕИКОНОМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с прекомерно изразходване на средства, суровини, материали, енергия и под. Мощните двигатели на съвременните ракети са много неикономични. За кратко време те изразходват огромно количество гориво и окислител. Р. Радулов, ИГ, 114. Тези електрични лампи били много неикономични — на свещ изразходвали от 3,5 до 6 вата. Физ. VIII кл, 1965, 72. Неикономично използуване на автомобилния транспорт.
НЕИКОНОМЙЧНО. Нареч. от неикономичен. Средствата и материалите за построяването на завода са използувани твърде неикономично.
НЕИКОНОМЙЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неикономичен. Противотежестите се използуват понастоящем рядко поради неикономичността им, усложняване на конструкцията и пр. И. Илиев, ВТС, 46.
НЕИМОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който прехвърля всякаква допустима мярка, степен, предел на нещо; изключителен, невероятен, неизмерим, неописуем, неизразим. Житейският път на този герой преминава през най-суровите изпитания. Той е изпълнен с неимоверни страдания. С, 1951, кн. 2, 125. С неимоверни усилия, с вра-толомни катерения по страшно стръмна-та урва, .., ние възлазяме най-после на самия връх. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. Зола прибавил, че мисълта за смъртта го ужасява, че тя го поставя често в мигове на неимоверен страх. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 76. Учителят ни г. Ботьо съвършено оправда надеждите на жителите калоферци, защото в разстояние на една година учениците показаха неимоверни успехи. Н. Ферманджиев, РХ, 187. Житото по синката страна беше поядено от неимоверно множество скакалци. Т. Шишков, ИБН, 167.
2. Остар. Който изглежда невъзможен, за който се допуска, че не може да стане или да съществува. Добрите сношения с Гърция .. са скъсаха от страна на Турция. Сключването на мира с черногорците е неимоверно. НБ, 1877, бр. 69, 268. Когато Карл II.. чул един знаменит неверник да разказва някои твърде неимоверни неща за китайците, казал: „Този е един твърде странен человек; той вярва какво да е нещо, освен Библията“. ИЗ 1874-1881, 1882, 156.
НЕИМОВЕРНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, невероятно, изключително, неизмеримо, неизразимо, неописуемо. Събра [Иван Георгиев] около себе си десетина деца, научи ги да гледат света с неговия обичащ поглед, да мерят с неговата мярка доброто и злото, хубавото и лошото. Задачата, която си постави, беше неимоверно трудна. Д. Русева, МИ, 75. Петко Михов бе отишъл към площада с надеждата да срещне един или друг от четиримата си синове .. Ала навалицата пред конака бе неимоверно голяма и той не срещна никого. А. Христофоров, А, 59. Нашият народ .. в малко годин неимоверно разшири кръга на училищата си. Лет., 1876, 145-146.
НЕИМОВЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Само в съчет.: До неимоверност. Извънредно много, много силно, изключително. Из града мълвата растеше .. Всички хора нащрек. Само гледат да чуят нещо от някого и да го преувеличат от уста в уста до неимоверност. СбЦГМГ, 26. Като се пренасяме в началото на века, когато .. литературните борби бяха се изострили до неимоверност — между личните фигури на тази духовно напрегната епоха изпъква пре$ нас светлият образ на един от най-интересните дейци на родното книжовно поле: Йордан Маринополски. Ив. Богданов, СП, 68.
НЕИН, нейна, нёйно, мн. нёйни, крат. форма (за трите рода и мн.) й, притеж. мес-
