тоим. за 3 л. ед. ч. ж. р. 1. Който принадлежи, който е на лицето или предмета, за който се говори. Моята майка беше голяма хубавица: целият град, па и касабата говореше за нея, за нейните черни и големи очи, за нейните тънки, като пиявици вежди, за нейното бяло и румено лице и за нейната дълга и дебела коса. Л. Каравелов, Съч. IV,
13. Жена му .. влизаше и излизаше, шумейки с копринената, залепена за стройната й снага, рокля. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се разстилаше на отсечки по цялото поле. Елин Пелин, Съч. III, 89. Стройна се Калина вие над брегът усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков, Събр. съч.
1. 123. // Който е собственост на лицето, за което се говори. Каквато си беше хубава, още по-хубава я правеха гиздавите й премени и наките. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. Елисавета Александровна Вронцова остави перото, .. облегна се с въздишка на креслото си, като фърли разсеян поглед върху скъпите картини на срещната стена на кокетната й стая. Ив. Вазов, Съч. XII, 69. Как тя има толика дерзост да иска оная вещ, която не е нейна. ВУХБ (превод), 12. Нейната къща се намираше на края на селото. Д Нивата й остана неожъната тази година.
2. Който е в някакви взаимоотношения (роднински, приятелски, служебни и др.) с лицето, за което се говори. И наистина, след месец Найда оженила сина си и нейната снаха била такава, каквато предсказал сънят. Л. Каравелов, Съч. II, 9. Той живо си представяше .. положението в минутата, когато някой от ближните й е обадил със заобикалки зловещия слух. Ив. Вазов, Съч. IX, 6. Колкото бе хубава и прилична, толкова беше и разумна и паметна .. Че майка й от малка я учеше на ум и разум. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Умряла бе и единствената му дъщеря, женена в друго село. И нейният мъж бе умрял. Елин Пелин, Съч. I, 167. Из градина крещи, вика / омразната нейна стрика: / „Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? / Стой почекай д' идем двама“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24.
3. Към който принадлежи лицето, за което се говори, като част от някаква общност, колектив. Ни един член от тоя варварски корен не е обичал гръците. Даже и Стояно-вата майка .. Един ден тя беше рекла на нашата преподобна светителка Зоя, че нейното семейство са моли само на оние све-тие, които не са родени от гръцка майка. Л. Каравелов, Съч. V, 73. Послуша я коджа-жия, /../ Та погледна бяла Рада /.. / та не видя никой/ от нейната клета рода. Нар. пес., СбНУ XXVI, 159. Сепнала Бойка да яде, / да яде Бойка, да пие / със нейна вярна дружина. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 32.
4. Който е свързан с мястото, където живф или е родено лицето, за което се говори, или се отнася до времето, в което то съществува, развива се и се изявява. Турете в тях [стихчетата], че се е поминала на двайсет и петата си година и три месеца, точно. Месеците оставете! И селото й: Желява. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Множеството образи, писани от най-добрите изкуственници в нейно време, изясняват общото внимание, което падна върху тази мома. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 29. На нейното време англичаните бяха нападнали Франция и бяха завзели една от най-големите и най-хубавите френски области. ИЗ 1874-1881, 18"2, 4-5.
5. Който е характерен, присъщ на лицето или предмета, за който се говори. Геракът ценеше нейните способности,.. осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин, Съч. III, 12-13. Не особено високо съм ценил и мога да ценя аз тази поезия, имайки пред очи главно нейната естетическа ценност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. Радулов ясно различаваше вече всяко нейно движение и особената й походка, стремителна и плавна. Й. Йовков, Ж 1945, 211. Бягах от шума на София, от нейната суета, пищ-ност и мизерия. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. Да те присрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Д. Дебелянов, С 1946, 42. Видя ли Стара планина / със разни билки покрита, / и нейната височина / небето как подпира? П. Р. Славейков, СК, 131.
6. Който изхожда, произтича от лицето или предмета, за който се говори. Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна, и нейния отговор. Й. Йовков, Ж 1945, 212. Снаха ми Танка ви е крайно признателна за поздрава и чувствата, що изказвате. Моли да приемете и нейните сърдечни поздрави. Ив. Вазов, ПЕМ, 42. „Аз та съветовам да послуишш гласа на здравия разум. Помисли си какво ни казваше Зоя? Тая жена ще да ни направи голяма полза. Послушай нейните съвети...“ Л. Каравелов, Съч. V, 142. // Който е създаден, сътворен от лицето, за което се говори. Нейната скулптура беше оценена от журито високо. Д Книгата й се харесваше на читателите.
7. При титулуване, обикн. на лице от царски или кралски род, за което се говори в офи-циално общуване, документи и под. — учтива форма за 3 л. ед. ч. А пожертвуванията на валиде султанката не са нищо при потребните огромни суми. Нейно величество е щедра само със своето „аферим“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 299. — Нейно величество Каролета, мексиканската императрица, която отнапреди беше ся разболяла, от ден на ден захванала да става по-добре. Дун., 1866, бр. 129, 2.
8. Като същ. нейната ж. Разг. а) Всичко, ко
