Page:RBE Tom10.djvu/852

проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много силно, извънредно много, изключително, невероятно, безгранично, безпределно, безкрайно, безмерно. Аз ли бях станал прекалено чувствителен? Или светът някак неизмеримо се бе променил, докато аз лекомислено си подрънквах на пианото? П. Вежинов, Б, 24. В търпението на монаха нямаше безразличие, а само достойнството на човек, който ги превъзхождаше неизмеримо. Д. Димов, ОД, 91.3а нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилни-цата си, отколкото, ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53. В драматургията неизмеримо голяма роля играе разговорният език. Н. Лилиев, Съч. III, 330. Станкул не можа нищо да отвърне. Само го погледна с очи, в които имаше много, неизмеримо много мъка. Ст. Марков, ДБ, 309.

НЕИЗМЕРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизмерим. — Има ли нещо по-велико от това? — по шушна Милка, с поглед смаян, с душевен потрес пред грама-дността и неизмеримостта на картината на мирозданието. Ив. Вазов, Съч. XXVII,

39.

НЕИЗМЕРНО. Поет. Нареч. от неиз-мерен; неизмеримо, безмерно. Господин Величков като поет за пръв път ме заинтересува с „Цариградските сонети“, които въпреки тромавата си форма,.., стоят не-измерно по-високо от фалшиво възхваляваните гладки стихоплетения на господин Вазова. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 330.

НЕИЗМЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изметен, пометен; неметен. Заспалата и неизметена улица се губеше в сутрешния здрач. Ем. Станев, ИК I и II, 237.

НЕИЗМИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, обикн. боя, лепило и под. — който не може да се измие, отмие и остава непроменен при миене; неотмиваем. Неизми-ваем туш.

НЕИЗМЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е измит, мит, не е почистен с миене; не-умит. Стаята беше тясна, с неизмит под. X. Русев, ПЗ, 108. Из двора вече се мяркаха стражари — с разкопчани куртки, без щап-ки, още неизмити и несресани. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 203. С неизмития кастрон в ръка, жената отвори вратата и с добре престорено учудване, попита: — Какво има? М. Грубешлиева, ПП, 174. Жените не са имали време да измият чашките, а са ги наредили неизмити и напуснали къщата. А. Кара-лийчев, С, 231.

НЕИЗМОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не изморява, уморява, не причинява умора; неуморителен, лек. Това [топлинната и звуковата изолация] прави пътуването леко и не изморително. ОФ, 1958, бр. 4419, 3. Неизморителен труд. /

НЕИЗМЪРСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е чист, не е замърсен, измърсен; нез^-мърсен, неомърсен. Неизмърсени чаршафи.

НЕИЗНОСЕН¹, -а, -о, мн. -и, прил. За дрехи, обувки и под. — който не се е прокъ-сал, протрил и може още да се носи; недоиз-носен. Глухонемият Таралинго,.., кръстосваше долината,.. Страстта му да се гизди се бе засилила и макар че дрехите и ботушите му още бяха неизносени, той напълни едно сандъче с конци, подметки и налчета. Д. Вълев, Ж, 98. По това време в Мечи дол все още се намираха нарядни дрехи в потребителната кооперация и неизносени вълнени дрехи по домовете на селяните. К. Калчев, ЖП, 363.

НЕИЗНОСЕН², -сна, -сно, мн. -сни, прил. Разг. Който не е изгоден; неизгоден. Балканският кашкавал е също драгоценен продукт на майсторлъка на нашия овчар. Той е деликатес с износни вкусови качества, неизносни за вътрешния пазар. Г. Краев, ЛСП, 40. Досега ни един български заем не е сключван на такива неизносни и унизителни условия. Г. Георгиев, Избр. пр, 69.

НЕИЗНОСНО нареч. 1. Без полза, без изгода; неизгодно. Продадохме си апартамента неизносно.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. а) Означава, че от нещо, при някакви условия няма изгода, сметка; неизгодно. Неизносно е да се продава на такава цена. б) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че на някой нещо не му е изгодно, че някой няма изгода, печалба, сметка от нещо; неизгодно. Неизносно ми е да сключвам тази сделка.

НЕИЗОЛЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Електр. Който е без изолация. Неизоли-ран проводник.

2. За помещение и под. — през който се минава; преходен. Холът е неизолиран.

НЕИЗОРАН, -а, -о, мн. -и, прил. За земна площ, нива — който не е изоран; неоран. Петко откъсна поглед от неизораното стърнище и навлезе в гората. Ст. Даскалов, СЛ, 6. Изпращяло желязното рало, почнало да цепи коравата земя.. Заредили се леха подир леха. Останала сама една леха неизо-рана. А. Каралийчев, МО, 8. Веднъж в ней-зораната бразда се строполи,/ мазолести-те му ръце в пръстта се впиха. О. Орли-нов, П, 54.

НЕИЗПАРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, течност — който не може да се изпарява; неизпаряем. Неизпарими течности.

НЕИЗПАРЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, течност — който не може да се изпарява; неизпарим. Хипотезата на Аво-гадро остава чужда на времето и за това,