че Авогадро я прилага и за неизпаряемите вещества. Б. Илиева, КХСН, 77.
НЕИЗПЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е изпечен; суров, неопечен. Мечо бяга, бяга. Едва в гората се поспря.. Но нали беше мокър, кога цопна в сандъка, щом задряма, позасъхна. Заприлича на тесто, на голям хляб неизпечен. Ем. Станев, ГЧ, 24. Неизпечени чушки. Неизпечено месо. //Който не е изпечен, колкото е нужио, колкото трябва, недопечен, недоизпечен, недоопечен, неопечен. Дядо веднъж донесе някаква ръж от планината и я смляхме на брашно. Нали гладясали, налапахме се, още неизпечен добре хляба. И един по един взехме да падаме като мъртви на пода. Кр. Григоров, Н, 200.
2. Който не е изработен, пригоден за употреба чрез печене; непечен. Неизпечени тухли. Неизпечена керамика.
НЕИЗПЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. За лист хартия, страница, тетрадка и под. — който не е изписан, изпълнен с думи, цифри, знаци и др. Тъй като оставаше неизписана още една страница,.., реши да попълни още с нещо писмото и тогава да го изпрати. И. Йовков, Разк. III, 11. Те слушат внимателно, водят си записки, макар че в ръце държат мънички оръфани бележничета или неизписани ученически тетрадки. Ж. Колев и др., ЧБП, 64. Акъ бей се разходи, спря до прозореца и с два пръста отдели от перото някакъв косъм. Той го дигна към лицето си, вгледа се в него с примижали очи и се върна при неизписания лист. Ст. Сивриев, ПВ, 140. Неизписан тефтер.
НЕИЗПЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За вода, питие — който не е изпит; непит. Неиз-питите кафета изстиваха, забравени от увлеклите се в разговора събеседници.
2. За съд, обикн. чаша и под. — в който течността, напитката не е изпита. Неизпита чаша.
НЕИЗПЙТАН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За ученик, студент и под. — който не е подложен на изпитване, изпит; неизпитван1. Неизпитан ученик. Не\(зпитани аспиранти.
2. За човек — който не е подложен на изпитание, проверка и не се знае какъв е и как би постъпил при определени обстоятелства; непроверен. Не трябва да се доверяваме на неизпитани хора.
3. За материал, механизъм, устройство и под. — който не е подложен на изпитания, изпробване; неизпробван, неизпитван1. — Ти направи подлост, като обвини Берое, че е заповядал да се постави неизпитан материал на крановете. Д. Кисьов, Щ, 482. Той смяташе влагането на неизпитаната ламарина за риск. Д. Кисьов, Щ, 409. // За подход, метод, начин на работа и под. — който не е изпитан, изпробван; неизпробван, непроверен. — Аз не поемам рискове с неизпи-тана работа. Д. Кисьов, Щ, 457. За да не остане някое средство неизпитано, .., изпратиха са двама души да отидат да видят на другите пунктове дали не са доите някои от селските въстаници. 3. Стоянов, ЗБВ I, 187-188.
НЕИЗПЙТАН2, -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, състояние и под. — който не е изпитан, изживян, преживян от някого; неизживян, непреживян, неизпитван2, непознат. Чудно, неизпитано досега чувство изпълваше гърдите му — тъга, радост и наслада едновременно. Д. Талев, СК, 95. — Их, да мога! — въздъхна циганчето, развълнувано от далечно неизпитано щастие. Елин Пелин, Съч. II, 78. Аз настръхнах, дъхът ми замря. Обзет от неизпитана досега възбуда, гледах ту кучката, ту стареца. Ем. Станев, ЯГ, 2/. Обърна се ис огромни крачки, каквито никога в живота си не бе правил, и с решителност, неизпитана досега, той се втурна към малката къща. В. Ге-новска, СГ, 109. Любов неизпитана, несподелена!/ Обиден, отритнат и сам е човек./ И място за него във цяла вселена/ не ще се намери. Бл. Димитрова, Л, 100.
НЕИЗПЙТВАН1, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За ученик, студент и под. — който не е подложен на изпитване, изпит; неизпитан1. Неизпитван студент.
2. За материал, механизъм, устройство и под. — който не е подлаган на изпитания, изпробване; неизпробван, неизпитан1.
НЕИЗПЙТВАН2, -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, състояние ц под. — който не е изпитан, изживян, преживян от някого; неизживян, неизпитан*, непреживян, непознат. Радомир спря на пътеката,., усети никога неизпитван мир, прохлада и тиха, благоговейна радост. А. Дончев, СВС, 112. Станка седеше, ударена като от гръм.. Ръцете й отмаляха, незнайна и неизпитвана досега болка я сряза и съкруши. Г. Караславов, ОХ I, 390. Неизпитван досега ужас я обзе. Сам-сама на улицата посреднощ. Д. Калфов, Избр. разк., 100. — Мълчиш! Не ти се работи! Тогава ей ти пътя! Тук не е приют, драги... Отдавна неизпитвано чувство на обида го разтърси. М. Грубешлиева, ПП, 106. Изпълнен с някакъв неизпитван дотогава възторг: — Как чудно пеят! — извиквам като на себе си. Т. Влайков, Пр I, 200.
НЕЙЗПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. за учебен предмет и под. — по който не се полага изпит. Когато този слаб успех е по неизпитни предмети, учениците държат допълнително изпит по тези предмети наред с останалите изпити. НК, 1958, бр. 3, 2. ^
НЕИЗПЛАКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За сълзи, плач — който не е изпла-кан. Тя заплака дълбоко и глухо, от очите й се изливаше пороят на дълго задържаните неизплакани сълзи. Г. Караславов, ОХ I, 419. Все тия болни светлини/ и тия сълзи
