неизплакани,/ и тия немощни жени,/ незва-ни и нечакани! Н. Лилиев, Ст 1929, 24. Плачете днес сред пролетния здрач,/ другарите ми тръгнаха войници./ Плачете с неиз-плакания плач -/ плачете с потъмнелите зеници! М. Недялков, Л, 12.
2. Прен. За чувство, мисъл, състояние, обикн. свързано с мъка, скръб и под. — който е останал неизявен, неизказан, непоказан; скрит, мълчалив. Стои дребничката княжна Маря,.. със застинала неизплакана скръб на лице. Д. Рачев, СС, 271. Пия не можеше да му признае, да му изповяда докрай своята тайна и мъката оставаше неизплакана в сърцето й. Д. Талев, ПК, 366. Тук — сред тези баири — заякнаха/ моите мишци и аз възмъжах,/ възмъжах и скръбта неизплакана/ на колибите мрачни познах. Хр. Радевски, П, 13. Неговите песни неизплака-ни/ не извеждат в небеса. Н. Лилиев, Ст 1919, 18.
НЕИЗПЛАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За сума, дълг, данък или друго плащане — който не е изплатен, платен; неиздължен, неплатен. Щом бай Гроздан се явил при адвокатите на своя брат, започнали се едни дела, та чак досега... Тук трябвало пари за някаква такса, там имало неизплатени данъци. Ал. Бабек, МЕ, 248. За неизплатените дългове лихварите им [на селяните] отнемали земята. Ист. VIII кл, 102. Ще предам богу дух като всеки български поет,/ като завещая: на хазайката някой неизплатен наем,/., и на поколенията — някой и друг вдъхновен ред. Ел. Багряна, ЗМ, 75.
НЕИЗПЛАТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. За сума, дълг или друго плащане — който не може да бъде изплатен, платен; неиздъл-жим. Аз съм обременен с неизплатими дългове и съдебният пристав в месеца поне веднъж иде да ми поднася уваженията си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 124. Отчаяната бедност на София (на която всеки жител е обременен с по 500 лева неизплатим общински дълг), е стигнала дотам, щото в последно време общината не е в състояние да купува по няколко тенекии газ за осветление на улиците. Ал. Константинов, Съч. I, 128. До полицаите пишеха жените и децата им. Пишеха им, че животът е станал непоносим, че данъците, с които ги облагаха общините, са неизплатими, че реквизицията им тежи като камък на шията. Сл. Трън-ски, Н, 265.
НЕИЗПОВЕДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е недостъпен за човешкия разум и не може да бъде разбран, обяснен; необясним, непонятен, неразбираем, неизвестен. Ала волята и прищевките на императора са неизповедими, особено на такъв император като Василий. А. Дончев, СВС,
55. Поканил беше ги на гювеч, по една неиз-поведима причина, един от четиримата. Елин Пелин, Съч. IV, 122. Живееше тя само от целувки,/ от песни и от мирисни цветя./ И все пак с власти неизповедими/ туй крехко до безпомощност дете/ сломи у мене сили несломими/ и като волна птичка отлетя. К. Христов, ИБ, 20. // Който се отнася до висшата божествена власт и сила, чиито помисли и дела не подлежат на обсъждане и на познаване; неизвестен, незнаен, неведом. Тати подигна очи нагоре молитвено и продума: Господи, неизповедими са твоите пътища. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. „Неизповедими са, казва, пътищата към светлината, както и пътищата към греха, та не ще те съдя, брате Лука.“ Ем. Станев, А, 88-89. — Ще мине време и всичко ще забравиш. Неизповедими са пътиицгта божии. Ст. Загор-чинов, ДП, 286. — Неизповедими са пътищата на провидението. Ив. Вазов, Съч. XX, 92. Тук има някаква ирония — не на случая, а може би на съдбата, чиито пътища са неизповедими. М. Кремен, РЯ, 188.
НЕИЗПОЛЗВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. като сказ. опред. Който е повреден, развален, разрушен и не може да се използува. Летището отдавна вече е неизползваемо. Ал. Гетман, ВС, 233. Трасиран в стръмните скалисти склонове до самото речно корито, при проливни дъждове пътят попада в обсега на водната стихия и става за дълго време неизползваем. М. Гловня и др., Р, 123. Поради пожар през 1952 г. старите сгради на фабрика „Мета-нит“ край гара Твърдица, Сливенско, станаха неизползваеми. РД, 1958, бр. 93, 2.
НЕИЗПОЛЗВАН. Вж. неизползуван.
НЕИЗПОЛЗУВАН -а, -о, мн. -и и
НЕИЗПОЛЗВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е използуван, употребен; неупотребен. Народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани. Д. Талев, ПК, 123. Командирите тревожно шумяха. Мигар беше възмож-но да се допусне неприятелят толкова напред, когато тук, на фронта, бяха стояли неизползувани войски? В. Геновска, СГ, 400. След това вече се почва формалното зади-ряне на младите. То става всъде, дето е сгода — на вода, на хоро, .. Не се оставя неизползувана и случайната среща. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 63. Неизползувани резерви.
НЕИЗПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За машина, механизъм, устройство и под. — който не е в изправност, не функционира нормално, както трябва, обикн. поради повреда; повреден, развален. Посочени бяха нещастни случаи поради бързо каране в града, поради употреба на алкохол от водачите на моторните превозни средства, поради технически неизправни превозни средства. ВН, 1959, бр. 2438, 1. Конструкцията на кораба позволява също да се спус
