Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/847“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:50, 4 юни 2014
изгодно примирие, без да изгуби ореола си.
Н. Попфилипов, РЛ, 48. Сключвам неизгодни сделки.
2. Който не е удобен, благоприятен за някого или нещо. — Не мърдай, ще стрелям! Шофьорът замръзна на мястото си. Положението му сега беше съвсем неизгодно, той не можеше да помръдне, та камо ли да се обърне назад и да стреля. П. Вежинов, СО, 184. Сръбските позиции също не издават никакъв признак на живот. Те са под нашите,„открити и неизгодни. Л. Стоянов, X, 25. Йезуитите винаги се стараели да представят Галилей в неизгодна за него светлина. М. Калинков, ГГ, 90.
НЕИЗГОДНО. Нареч. 1. Без изгода, без материален интерес; неизносно. Противоп. износно. Продадох си колата твърде неизгодно.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. а) Означава, че от нещо, при някакви условия, няма изгода, че не е износно, не е благоприятно нещо да бъде направено; неизносно. Вярно е, че на свои разноски той избягва да прави това — вижда му се стопански неизгодно. Тонич, ББК, 177. Научните опити потвърждават, че ранното отбиване на мериносовите агнета е икономически неизгодно, защото за сметка на издоеното мляко се губи много повече от вълната. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. б) Обикн. с предл. за. Означава, че нещо не е благоприятно за някого или нещо. За да не се мярка често-често в околийското управление, което е неизгодно за него, Касаветов покани околийския началник да му гостува вечер, по тъмничко. Г. Караславов, ОХ IV, 273. в) При крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой няма изгода, печалба, сметка, че на някой нещо не му е износно; неизносно. Неизгодно ми е да работя в тази фирма.
НЕИЗГОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изгорен; неизгорял. Стихналите от снощи миризми на кожи, на неизгорени въглища или на лудже изпълваха отново въздуха. Й. Вълчев, СКН, 246. Минаваме през малко селце. Най-сетне видяхме неразруше-ни къщи, неизгорени навеси, небомбардира-ни улици. Г. Караславов, Избр. съч. III, 98.
НЕИЗГОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се угаси, изгаси; неиз-гасим, неугасим. Творения са те безкрайно чисти,/..,/ като самите ангели лучисти,/ неизгорима, вечна красота. К. Христов, ППож., 148.
НЕИЗДРЪЖЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е здрав, издръжлив; неустойчив.
НЕИЗДЪЛЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За сума, дълг, заем и под. — който не е издължен, върнат; неизплатен.
НЕИЗДЪЛЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много голям, значителен и не може да се издължи, изплати; неизплатим.
НЕИЗДЪРЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е издържан, не отговаря на определени изисквания, условия, критерии. Езикът, стилът и илюстрациите [на учебниците] са неиздържани. НК, 1958, бр. 21, 3. Неиздържан доклад.
НЕИЗДЪРЖАНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Отвл. същ. от неиздържан. Тая неиздържаност на “Борба", .., е в зависимост от общата неиздържаност на Бо-тъовата мисъл, тъй като изворът й е чувството, .., а не логиката. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 22.
2. Нещо, което се преценява като недовършено, неточно, неправилно от позициите на определени изисквания, условия, критерии. Такива неиздържаности на мисълта са нещо обикновено у поети, у които въображението предваря ума. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 22.
НЕИЗЖИВЯН, -а, -о, мн. неизживени, прил. 1. Поет. За живот, част, период от живот — който не е изживян напълно, докрай; недоизживян. От разкошната бронзова рамка гледаше Денчо,.., с онези кафени и тъжни зеници, в които се таеше мъката на един неизживян, рано покосен живот. Ст. Марков, ДБ, 448. Един след други те пристигат бледни,/ неизживените ми дни. П.К. Яворов, Съч. I, 92.
2. Който не е изживян пълноценно, радост-но, щастливо. Какво имаше да се помни от предишния живот? Мъката от нерадостното детинство и обидите от неизживяното юношество. Д. Добревски, БКН, 13. Голяма е трагедията на хората с неизживяно детство. С огромни печални очи гледат те дечицата, които припкат по поляните, пълни с маргарити. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1007, 3. Неизживяна младост.
3. Поет. За чувство, мисъл, преживяване и под. — който не е изпитан, преживян от някого; непреживян, неизпитан2, неизпит-ван2. Пред мен стоеше висока плещеста фигура. Две тъмни очи ме гледаха и в тях-ната дълбочина аз зърнах сякаш блянове неизживени, мечти нецъфнали и надежди трепетни. Вл. Мусаков, ЗР, 399. Може би това беше наистина голямата, закъсняла, неизживяна любов?! ЖД, 1967, кн. 6, 15. Преследва ме скръбта неизживяна/ на образи и мисли премълчани. Ив. Пейчев, Избр. ст, 21.
4. Книж. За нещо, което се преценява като отрицателно — който не е преодолян, изкоренен. — В твоето съзнание има много неизживян нихилизъм — т.е. неуважение към дисциплината. А. Гуляшки, ЗР, 194. След смъртта на Кубрат прабългарският племенен съюз се разпаднал. Причините за неговото разпадане били неизживените остатъци от първобитно-общинния строй и нападенията на хазарите. Ист. VII кл, 12. Неизживени порядки от миналото. Неизживени предразсъдъци.