Page:RBE Tom10.djvu/792

3. Прен. За страст, чувства и под. — който не е стихнал, утихнал, който не е изчерпан напълно, изцяло. Недогоряла страст. Недогоряла омраза.

НЕДОДРАН, -а, -о, мн. -и, прал. Който не е одран, дран до край; недоодран. В края на краищата, бикът излиза от срещата пригладен, вчесан и дори напарфюмиран. А над невидимите му рога заблестява ореол-че на напразно клан — клан и недодран от неразбрани. С. Йончев, ШД, 48. Шеста вечер вечерафме / шест овни недодрани. СбБрМ, 419.

НЕДОДЯЛАН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е дялан докрай, изцяло, който не е додялан. Днес на терасата, пред съсипаното училище, лежат костите на двама нещастни поборници. Три недодялани камъни,.., свидетелствуват за минутното усърдие, което са имали гражданите да увековечат спомена на тази трагедия и на този срам! Ив. Вазов, Съч. XVII, 124. — Хей, хашлако, недей тропа,/ че ще видиш Лорелай/ недодяланата сопа/ по гърба щом поиграй! Хр. Смирненски, Съч. II, 23. Стдя-на бяда бедили,..,/бедили и юловили,/и го в темница фърлили,..,/ в темница нова, градена,/ градена, недоградена,..,/ дъски недодялани. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 65. Челяк неучен, дърво недодялано. П.Р. Славейков, БП II, 204. • Дялан-недодялан. Нар.-по-ет. Темница нова дзидана,/../ мертеци бея, Стояне,/ мертеци нови дялани,/ дялани, недодялани. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69.

2. Прен. Който е изработен, направен неумело, грубо. Тежко живееше дядо и всичко у него бе тежко, недодялано: и мотиката, с която копаеше — голяма колкото връш-ник, и косата му, наклепана едро-едро. И. Петров, ЛСГ, 9. — Почивайте, мои бели.., мои верни воловци! .. И не се страхувайте от черната машина с дузината плугове, която захвърли недодяланото дървено рало. Г. Караславов, Избр. съч. I, 107-108.

3. Прен. Обикн. за произведение на литературата, изкуството — който е създаден, сътворен неумело, без талант; бездарен. И той ми прочете с напевен глас трите куплета. Те ми направиха впечатление за нещо просто, недодялано. Ив. Вазов, Съч. XIII, 10. // За писател, художник и под. — който създава такива творби; неталантлив, бездарен. Ние го отделяваме съвършено от всичката онази паплач от бездарни поети,.. Нищо не е надигало неговата жлъчка тъй силно като глупите произведения на тия недодялани поети. К. Величков, ПССъч. VIII, 42-43.

4. Прен. За човек, фигура, външен вид на човек — който е едър, масивен и обикн. е непохватен, несръчен в движенията си; груб, тромав. — Щеш ли да ти намеря рибарски гащи и палто като моето? Какъвто си недодялан на външност, всеки ще те вземе за нашего брата. А. Гуляшки, ЗР, 83.

Мъжът с широките плещи седна на стола.. Нещо сковано, неподвижно имаше в движенията му. Ръбат, недодялан, той приличаше на гранитен блок, по който каменарят само е замахнал с тежкия си чук и го е заря-зал. Д. Спространов, С, 66. Фигурата му е някак квадратна, почти недодялана, но в движенията му долавям красива гъвкавост и лекота. Др. Асенов, СВ, 136. Косата му беше нискр остригана; приличаше на току-що уволнен войник,.., малко грубичък, малко недодялан, но затова пък непосредствен и искрен. К. Калчев, ЖП, 212.

5. Прен. Който е неумел, непохватен, несръчен в поведението и отношенията си с хората и не умее да се държи в общество; груб, невъзпитан. Сега Баташки съзна горчиво, че си оставаше прост, недодялан човек, лишен от възможност да напредне по-нататък. Д. Димов, Т, 210. Просто се удивява-ха, че съм толкова дървен и недодялан, К. Калчев, ДНГ, 142. А интелигентността й, културата й, литературните й интереси, езиците, които владее!... Колко недодялан изглежда той при нея! М. Кремен, РЯ, 563. — Понякога ние сме сурови, дори недодялани, но в замяна на това прями и честни. В. Нешков, Н, 443.

О Де (пусто) дърво недодялано. Разг. Казва се, когато някой направи нещо, за което се преценява, че е погрешно, нередно, лошо и че той заслужава да бъде набит, напердашен. По загладеното .. и продълговато лице на Матейчо пробягваше заканителна усмивка: — Де дърво недодялано, де! — въртеше глава той. В. Нешков, Н, 6. Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове... Елин Пелин, Съч. I, 43.

НЕДОДЯЛАНИК, мн. -ци, м. Рядко. Мъж, който е недодялан, груб по външност или държание. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодя-ланик, ще избере тя за другар! А. Гуляшки, МТС, 133.

НЕДОДЯЛАНО. Нареч. от недодялан (във 2, 3 и 5 знач.). Иван често скачаше и подтичваше недодялано в широката си шуба, като се дължеше с една ръка за сандъка на шейната. И. Радичков, ЧП, 182. Ни веднъж не погледна жена си, ами седеше недодялано и гледаше глупаво в огъня. Й. Радичков, СР, 46. Друг път се шегуваше грубо и недодялано, дори плоско и после млъкваше като дете, което е усетило, че прекалява. Л. Стефанова, ВМД, 161.

НЕДОДЯЛАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от недодялан (във 2, 3, 4 и 5 знач.). Цял живот са ме обвинявали в грубост и недодяланост. К. Калчев, ДНГ, 179. Цялата недодяланост, простащина и не-възпитаност на бай Ганьо най-добре проличава, когато той се намира сред по-кул-турна чужда или наша среда. Лит. X кл, 243.