Page:RBE Tom10.djvu/709

ските мелници, фуражомелките, ярмомел-ките. РД, 1950, бр. 262, 3.

НЕБЕТЧИЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Дежурство, ред. По едно определено време учителите вардят дежурство или небетчилък. Ч, 1871, бр. 15,464.

— От тур. пбЬс1дНк.

НЕБЕТЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Човек, клиент, който чака ред, обикн. на воденица, мелница, за да си свърши работата. — Наковете го [камъка] и по-скоро и смелете на долноореховчанина капладжата [житото] на ярма, догде се пооглади, че после да сипе небетчията, комуто е реда. Ц. Гинчев, ГК, 41. Селяните погледнаха мелничарите. — Единият от тях крадял житото на небетчиите. К. Калчев, ЖП, 396.

— От араб, през тур. пбЬе^ь

НЕБЁТШЕКЁР, мн. няма, м. Вид рафинирана захар на едри кристали. Докторът първо подаде на детето голяма бучка не-бетшекер. Д. Спространов, ОП, 54. В тревненския дюкян срещу дядовата къща имаше леблебии, лешници, фъстъци, стафиди и небетшекер. Д. Казасов, ВП, 29. — Ще вземеш „Торбица“ и „Солуджанка“. Ще ги вариш дорде съвсем се скашкавят. Ще счукаш небетшекер, ще ги смесиш и ще ги мачкаш, дорде станат на жълт мехлем. И сутрин и вечер ще мажеш раната. Д. Немиров, Б, 195.

— От тур. пеЬа1 'растение' + §сксг 'захар'.

НЕБИВАЛ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който никога не е ставал, не се е случвал (до определен момент или изобщо); необикновен, безпрецедентен, изключителен. Бай Михал влизаше в участък за първи път.. Дълго време старецът стоя край стената, забравил и треската, и пожара в дома си, и своето небивало положение. X. Русев, ПС, 29-30. Простодушните селяни не можаха да се начудят на първото за тях и небивало такова тържество. СбНУ XVIII, 563, Тази бяла, небивала зима / в паметта ще остане запазена / като приказка бяла, —без име, / нито писана, нито разказана. Е. Багряна, ВС, 16. „Чуйте мене, бракя и дружина! / Намислил съм нещо небивало: /.. / Ще да жена сина във пелени!“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 475. Небивало пътешествие. I! Невероятен, необикновен. Цветан се събуди рано.. Като се опомни, той разбра, че беше сънувал небивал сън. Ив. Карановски, Разк. 1,40.

2. Който е много голям, необикновен по размер, количество, степен; изключителен. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие. И. Йовков, Ж 1945, 208. Най-голямапга, неразривна връзка,.., която прави Йовков народен писател, това е неговият чародеен език,.. Това е езикът на разораните угари,.., отзвъ-нял в душата на големия български художник и добил небивала хубост, простота и изразност. Г. Константинов, ПР, 206-207.

Сутрешната разходка е оказала своето въздействие — ние имаме небивал апетит.

В. Бешовски и др., ЕП, 25. Към обед дойде и моят ред. Вдигнах на рамо денка си и прекрачих проклетия праг,.. Отдалечихме се от затвора,.. Имаше щастие — небивало и огромно щастие, което не се преживява два пъти. Ем. Манов, ПЯ, 181. Небивал разцвет. Небивал успех. Небивал терор. Небивала суша. Небивал разкош.

3. Като същ. небивалото ср. Нещо необикновено, изключително, което не се е случвало (до определен момент или изобщо). Зимата помете снега и започна небивалото. От цялата България,.., от Русчук до Видин потегляха хора. Вл. Свинтйла, СЗЗ, 135-136. Падна удар гороломен / върху бития — доби го, / българският воин скромен / небивалото стори го. Ив. Вазов, Съч. V, 64.

— Друга (остар.) форма: небивал.

НЕБИВАЛИЦА ж. Измислена и неправдоподобна история, разказ и под. за нещо, което не се е случвало, не е било; измислица. Разправяше се и другата, истинската история за Йоакимбвото отиване в Царевец да предаде Светослава, но размесена с небивалици и фантастични притурки. Ив, Вазов, Сьч. XIV, 202. — Как не ви е съвестно да съчинявате такива небивалици!.. Няма нищо подобно, нищо такова не помня! К. Константинов, Избр. разк., 111. От време на време минавахме край някое кино, обаче навсякъде даваха разни небивалици за дивия запад и кръстоносните походи. Б. Райнов, ЧЪ, 96. Болните мозъци на горещите славянофили измисляха всевъзможни небивалици,.., от двадесят сражения, станали в Босна, петтях са били само истински, а останалите — плод на сръбско-сла-вянски патриотизъм! 3. Стоянов, ЗБВ I, 167-168. // Нещо нереалистично, което не може да се осъществи, реализира; фантазия. Аз често се мамя по такива неищ, които, да речем, не могат да се случат.. Моите въжделения са обикновени. Защо да се занимавам с такива небивалици? М. Смилова, ДСВ, 244-245. Николай: Ти знаеш, че тя е чудесен човек! Ана: Но аз съм ти нужна. Трябвам ти,.. Николай: Престани да говориш небивалици и да ме злепоставяш. Б. Балабанов, НС, 53.

О Бивалици и небивалици. Разг. Измислени, невероятни неща. Сякаш че по даден знак заговориха с какви ли не бивалици и небивалици — такава смет се стовари върху му, та всеки друг на негово място би се видял в чудо, би се хванал за главата. Б. Обретенов, С, 34.

НЕБИВАЛО нареч. 1. В много голямд степен, в изключителен размер; невероятно, изключително. Нощта/както и се струваше, беше небивало красива; и високото небе, и шумнатите вейки над главата й,.., и цялата тази лунна здранина в гората. Д.