Page:RBE Tom10.djvu/698

разклони са / яз да мина да замина, / че не ми е за седене, /.. /мойто булче болно лежи. Нар. пес., СбВСт, 519. Не щеш ли. Разг.

1. За изразяване на изненада, учудване от нещо неочаквано. С няколко другари бяхме отишли да се повеселим в бохчата на Йор-гакя.. Не щеш ли, задава се Йоргаки. Д. Не-миров, Б, 138. Влязох в кръчмата. Там се събрали хора.. Запознах се с публиката. Не щеш ли, те всичките колеги-ловци. Елин Пелин, Съч. IV, 233. 2. За означаване, че нещо става изведнъж, без да са го очаквали; неочаквано, внезапно. Тръгнали си [момчетата]. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Ран Босилек, ВП, 53. Хич да не е. Простонар. Най-малко, не по-малко (от посоченото количество). Като почнали русите да гърмят, запалили го [барута]. Цъфнало калето като презрял пъпеш и за-ринало хич да не е шест хиляди турчуля. В. Мутафчиева, ЛCB I, 176. Хич да не е, мисля че ще ти услужи поне с 200-300 лева.

> Ако ли <пък> не... сто (тогава, тогаз)>... сложен съюз. Разг. В сложни съставни или смесени изречения въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие. За означаване, че действието в главното изречение е следствие от липсата на осъществяване на условието в условното изречение. Ако ли пък не дойдете, ще отидем на кино. Д Ако ли не се съгласят на приемливи условия, тогава договорът няма да се подпише. Ако не¹; ако ли не сложен предлог. След въпросителни изречения — за изразяване на увереност, че нещо (посочено след предлога) е единствената възможност; освен. Не напразно тая планина е била отечеството на Орфея: де ще Музите намерят прием в нашия железен век, ако не тука? Ив. Вазов, Съч. XVI, 10. Тогава той забеляза, че на прозореца,.., стои войник.. Кой можеше да бъде тоя войник, ако не часовой? И. Йовков, Разк. III, 42-43. С какво друго, ако не с оръжие трябва да въстане мир но то българско население. НБ, 1876, бр. 5, 18. Ако не²; ако не и; ако ли не и сложни частици. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо, (изказано в отделна обособена част на изречението или в цялото изречение); даже, дори. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 281. Да не би да¹ сложен съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел или причина; за да не би да. Тате, да се махнеме от тук, да не би да ни намери някой... В. Друмев, И, 49. Хафъз паша проводил 2 .. баталиона, за да препятствуват на башибозуците, да не би да изгорят тези села. НБ, 1876, бр. 44, 174. Да не би да² и (остар. и диал.) не би да сложни частици. Във въпросителни изречения — за изразяване на предположение, възможност или опасение. Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. II, 90. Баба жерави думаше: / — „Жерави, летни фтичета, / .. / Да не би да сте видяли / нашаго сина Стояна?“ Нар. пес., СбВСт, 378. „Яно, каква е таз твоя промяна? /.. / Нещо потайно, не би да си болна?“ П. П. Славейков, ЕП 1907, 28. Едва (едвам) <ли> не сложно на-реч. Означава, че съвсем малко не достига до пълната проява на някакво качество, количество, степен и под. или до реализиране на някакво действие; почти. Това той каза така спокойно, сякаш не ставаше дума за хора,.. Погледнах го едва ли не стреснат. П. Вежинов, НС, 11. Като изля в устата си едва ли не половината стомна, той също седна да се изува край огнището, без да обръща внимание на закачките на другарите си. Д. Талев, И, 211. „Пребиха го“ — мина му през ума, като едва не скочи в помощ на Голям Ворован. Д. Ангелов, ЖС, 61. Селе-ник (Солун) е пълен с българе едвам ли не наполвина с гръците. НБ, 1876, бр. 7, 27. За да не би да и (остар.) за да не би че сложен съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел или причина; да не би да. За да не би да излезе от нещо огън или искра, всякъде е постлано с мешини и челове-ците, които ходят тамо, не носят обуща. ЙЗ 1884-1881, 1882, 134. Назовавай всяко едно прегрешение на неговото право имя, за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страитивата си милост слабия още по-слаб, дързостливия злодеец още по-дър-зостлив. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Защо <пък> не сложна частица. В реплика и обикн. при отговор. 1) За изразяване на сдържано съгласие, одобрение, готовност по повод на някакво предложение, искане и под.; добре. — Я кажи — какво ти струва да ни направиш къщичка в полето

— нали обеща?.. — Бива! —рече той. — Защо не? П. Бобев, ГЕ, 21. Йека, казва, тях приберем по-напред. Добре, казвам, защо не? Елин Пелин, Съч. I, 208. Тъй както малките деца разлистват / и почват със картинките от края, / така и мене днеска ми се иска / за бъоещето да си помечтая. / Защо пък не? — В мечтите няма цензура.

Н. Вапцаров, Избр. ст. 1951, 141. 2. За потвърждение на нещо, за което е изказано или съществува съмнение и за отхвърляне на съмнението. „Ти да не мислиш, че с гайда ще влезеш [в рая]/“ .. „Че защо не Бог праведни хора е виждал, ама гайда се съмнявам да е виждал.“ Й. Радичков, СР, 83. Би била готова да приеме:., за внуци... отрочетата, които уличницата носеше в себе си... защо пък не, най-сетне? Б. Болгар, Б, 76. Как не сложна частица. Разг. 1. За изразяване на увереност, сигурност в нещо; разбира се, да¹. — Ами ходила ли е на училище?..

— Как не — беше: четвърто отделение свърши миналата пролет. Г. Райчев, ЗК, 137-138. — Изменил ли е нещо в нрава си, станал ли е малка по-добър? — Как не,