станал е, и много дори. Й. Йовков, Ж 1945,
153. 2. За изразяване на категорично несъгласие, неодобрение, протест; в никакъв случай, не. Защо не дойде? Или иска аз да отида, да му се поклоня, как не! В. Андреев, ПР, 129. — Да притворя прозореца — предложи Алекси. — Как не, искам чист въздух! Сп. Йончев, СбСт, 148. Не ду-май<те>! сложна частица. Разг. 1. За изразяване на голямо учудване, понякога примесено с недоверие; ами. — Че вие още ли не знаете? Снощи Йонка се върна при Найде-на. — Бре не думай! Г. Райчев, ЗК, 100. — В Русия имало изгледи да настане глад! — Не думай! — Самата истина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 304. 2. За изразяване на пълно несъгласие с нещо. „Продай ми — казва — единия бивол! — Не думай, чорбаджи — отвърна му чичо Стамен, — ако си продам бивола, утре какво ще впрегна?“ А. Каралий-чев, ТР, 192. Не ли (ле) сложен съюз. Диал. Камо ли. Дадоа му една чаша вино. / Ка я дигна, капка не остана. / Изговара сирак болен Гюро: /—Пуста да е чаша омалела, / оти нема уста да натопа, / а то не ли заби да усета! Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 217. — „Стани, Яно, стани, мила снао!“/.. /Яна ни сос нога, ни сос рака, / а то не ле глава да подигне. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 366. Не само... но (ами, а) и; не стига че... но (ами, а) и; не че... но и. Съотносителни сложни съюзи за противопоставяне, означаващи, че към казаното в първата част на изречението се добавя нещо ново, допълнително във втората част, което може да има и по-голямо значение. Смал не сложно наречие. Остар. и диал. Насмалко, почти, едва ли не. Тия [прочути] мъжие,.., работили двойнд, сир. смал не по цял ден и по цяла нощ. Й. Груев, СП (превод), 18. В едно място ся изпиват в годината смал не 200 бъчви ракия. Хр. Данов, Лет., 1869, 125. Съвсем не сложна частица. Воен. Употребява се като отрицателен отговор, обикн. от войници, полицаи и под. пред по-висше началство. — Седнете, поручик — ... Да нямате нещо общо с полковник Манев?... — Съвсем не, господин полковник. П. Вежинов, ВР, 150. — Ти видя ли го [оратора] кой е? — попита той стражаря, който беше най-близко до него. — Съвсем не, господин старши. П. Спасов, ХлХ, 121.
— Други (диал.) форми: н я, и' (съкр.).
НЕ-, под ударение понякога ня-. Представка, която, присъединена към имена, причастия, глаголи и наречия (направо или заедно с наставки), образува: 1. Отвлечени съществителни със значение: липса, отсъствие на признака или действието, означени от основата, напр.: не вяра, несгода, недоверие, невнимание, неуспех, нещастие и под.
2. Съществителни за лица със значение: лице, което няма качеството, професията и под., означени от основата, напр.: неспециалист, неприятел, нежите ли др.
3. Прилагателни и причастия със значение: а) Който няма или не се характеризира с признака, проявата, означени от основата, напр.: неграмотен, негоден, нечист, неудобен, несвършен, несресан, неубит, невъзпитан, недип л омиран, несричков, нетактичен, нетрудов, нещатен и др. б) Който не може да бъде подложен на действието, проявата от основата, при който не може да се осъществи, приложи това действие, тази проява, напр.: неизлечим, неделим, неръждаем, не-смилаем, неугасим, неудържим, невъобразим, неуморен и др. в) Който не върши, не осъществява (не е свършил, осъществил) действието, означено от основата, напр.: неспирен, неувяхващ, несек-ващ, невлязъл, неседнали под.
4. (Обикн. с удар.). Прилагателни и наречия, означаващи частична липса, непълнота, недостатъчна проява на признака, изразен от основата, напр.: неголям, нелош, невисок, нерядък, недалеко, недобре, немалко, невинаг и, неотдавна й под.
5. (Обикн. с удар. с форма ня-). Неопредели-телни местоимения и местоимении наречия, напр, някой, някакъв, няколко, някъде, някога, някак, нещо, неколцина и др.
НЕАВТЕНТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който не е автентичен, не е свързан с първоизточника, а е вторичен, направен допълнително. Неавтентичеп документ.
НЕАВТЕНТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на неавтентичен. Неав-тентичност на използуваните източници.
НЕАВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма авторитет. Неавторитетен началник.
2. Който не вдъхва авторитет, уважение. Неавторитетна преценка. Неавторитетно мнение. Неавторитетен вид.
НЕАДЕКВАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е адекватен на нещо друго; несъответствен, несъответен. Анализът на художествените средства най-добре разкрива несъстоятелностите в замисъла на автора. Език обикновен,.., несъответен (неадекватен) на художествените замисли. Ив. Богданов, СП, 52-53.
2. Който не възприема нормално заобикалящата го среда, обикн. по психологически причини. Преживеният шок го направи неадекватен. Гледаше и като че ли не виждаше, не разбираше какво му говорят.
НЕАДЕКВАТНО. Книж. Нареч. от неадекватен; несъответствено, несъответно. Реагира неадекватно. Д Държи се неадекватно.
НЕАДЕКВАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на неадекватен. Неадекватност на поведение.
