Page:RBE Tom10.djvu/656

3. Посочвам точното място, разположение на нещо, обикн. с линия, линии, чрез линия, линии; очертавам, определям. Едва след това идваме ние, минните инженери. Нашата задача е да начертаем най-прекия път до заслужаващите експлоатация жили. С, 1954, кн. 3, 88. Ний видяхме най-напред пределите, които Венелин начертаваше на Българското царство при Бориса-Михаи-ла. Т. Шишков, ИБН, 155. Но тие същи турци, на които във владенията европейците начертават границите на България, нея тия не знаят. НБ, 1876, бр. 1, 3.

4. Прен. Обмислям, набелязвам в общи линии, в общи положения протичането, хода на нещо предстоящо, обикн. чрез план, програма. Сражението започна в девет часа вечерта и се разви според плана, който той .. беше начертал и разработил. А. Гуляшки, ЗВ, 530. — Моля, наминете към Топкапу привечер, ваша светлост .. Възнамерявам да начертая някои мерки за отбраната на Проливите, ще ми бъдете полезен. В. Мутафчиева, JTCB II, 458. Първо си начертахме една линия на поведение. Ч, 1871, бр. 13, 391. Начертавам програма за действие. //Предопределям, предвиждам. Моето истинско призвание е литературата. Тоя проклет факултет няма да ме отклони от пътя, който ми е начертало провидението. Ив. Вазов, Съч. XI, 147. — Аз не вярвам, че има некъде некой, който предварително начертава пътя на нашия живопг. Вие говорите за човека, но не забравяте и съдбата. Д. Талев, ГЧ, 68. Моят път в живота е начертан от участта ми. Й. Йовков, 04, 167.

5. Остар. Оформям (текст, идея, мисъл). Всичко това, мислеше си, ще начертае в една кратка, но пламенна реч с наивността и простотата на една делнична проповед, дълго пазена като съкровище в душата му: П. Михайлов, ПЗ, 99. Под тези ласкателни изражения на мелодическите .. девойки Мацко забрави всичко; само една мисъл си начерта и едно пожелание: да останеше близо при тях. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 13. Ще отдам, рече [Любко], добро вместо зло, като избавя живота на този зло честен человек. Едвам ли начерта туй желание и веднага видя железния си кафез отворен. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.

6. Остар. Написвам, създавам, съчинявам. От предадения материал аз начертах на бърза ръка едно историческо съкращение и го предадох комуто следваше. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Още преди време християнската черкова, за да предупази да са не четат лошави книги .., начертала каталози. Знан., 1875, бр. 10, 158. Начертах, доколкото можех да изследя, историята на Габровското училище. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 73.

7. Остар. Показвам, представям, изразявам нещо. Бездушните и одушевлените имена начертават винителния падеж без член и с член, напр.: оплети венец, купи кон, сложи венеца, закарай коня и проч. Т. Хрулев, БГ, 13. Сам Г. К. Мустаков начертава пример на чистописание по български. П. Р. Славейков, ГУ, 11. Но леснотата, с която начертават человеците сякакъв глас, .. е езикът, който може да представи сякакви понятия. Е. Васкидович, ПП (превод), 77. начертавам се, начертая се страд. Собствените имена нямат множествено число и ся начертават повеч без член, напр.: Бог, Свищов. Т. Хрулев, БГ, 13. Работата е, казват, да ся тури в действие планът, който от правителството отдавна ся е начертал, за да отсече тесний язик от сушата, който ся простира и разделя морето от глубокото и пространното езеро Девна. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.

НАЧЕРТАВАМ СЕ несв. \ начертая се св., непрех. Остар. 1. Очертавам се, откроявам се. Главата и шията [на пауна], като ся превиват благородно назад, начертават ся на прозрачното му тяло. Д. Попов, СбРС (превод), 109.

2. Образувам се, оформям се. Снегът се начертава, когато мокрите пари, които падат от някой облак, се преправят в своето падение от мраза, който ги стиснова на длъжки ледени конци. Е. Васкидович, ПП (превод), 17.

— Друга (диал.) форма: н а ч ъ р т а в а м.

НАЧЕРТАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от начертавам и от начертавам се. Трябва да признаем, че д-р Кръстев показва [в критиката за Бай Ганьо] .. значително умение въобще в начертаването на своята композиция. С. Радев, X, 1906, бр. 4-5, 23.

— Друга (диал.) форма: начъртаване.

НАЧЕРТАН, -а, -6, мн. -и. Прич. мин. страд. от начертая като прил. 1. Който е написан, отбелязан, изписан чрез чертаене; очертан. Забелязах, че докато се редяхме на начертаната на тротоара линия, Илий-чо беше неспокоен. П. Славински, МСК, 26. Една ранна сутрин той дойде тук, .., без да погледне кадънката, която разглеждаше едно начертано сърце върху бялата кора на близката бреза. Елин Пелин, Съч. II, 133. Ако някой престъпи през начертаните граници и ако са приближи до храма, то жреците имат право да го убият с отровена стрела. Знан., 1875, бр. 9, 132. • Обр. Ний вървим в живота си по начертаните и объхтани вече пътеки, които сме видели. Ч, 1871, бр. 23, 708.

2. Който има линии, черти по повърхността си. Преди всичко, в него [колета] има две кила захар, .., двадесет листа бяла начертана хартия. Д. Калфов, ПЮН, 121. Ако купувачът прегледа външната страна на просто платно, .., или чертите на начертан плат, .. и после го купи, няма вече избирателното право по виждание. ДЗОИ III (превод), 81.