3. Прен. Който е предварително обмислен, предвиден, набелязан. Българският театър следва своя начертан път. Н. Лилиев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1. Може да кажем с увереност, че новото правителство ще следва начертаната линия на спгария [кабинет], която собствено е и негова. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Начертан план за екскурзия.
— Друга (диал.) форма: н а ч ъ р т а н.
НАЧЕРТАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Начин, вид, форма, според които нещо е начертано, написано, изписано, оформено; изписване, оформяне. Изглежда доста вероятно, че Климент, .., не ще е чужд за авторството на тази азбука [кирилицата], която по начертанието си действително е по-проста и по-удобна от глаголическата. Б. Ангелов, ЛС, 146. Начертанието на сегашните хански йероглифи не дава представа за образа на онези предмети или явления, които се обозначават с тях. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. Буквите, с които изобража-ваме своите словесни звуци на хартия, по начертанието биват големи или начални и малки или редовни. С. Радулов, НГ, 110. Начертанието на ъ, .., е готическо, остро вирнато. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 131.
2. Остар. Книж. Знак, фигура, написана или начертана някъде. [За] да дадеме на другиго да разумей що мислим, ний употребяваме пред него някакви знакове, които може да са:.., б) .. членоразделни гласове и в) някакви начертания на нещо отгоре. Ив. Момчилов, ПСЕ, 1. Доста голяма бъркотия е произлязла от променениеШб на историческите имена, .., а йоще и написвани с непълна или несъстоятелна азбука; тъй щото мъч-но е да са познай същото име в таквиз едни начертания. Т. Шишков, ИБН, 2.
3. Остар. Книж. Рисунка, картина, изображение. На тия празници [олимпийските игри] такожде дохождали учени человеци, стихотворци и художници, които прочитали своите съчинения или показували своите начертания (картини). Г. Иошев, КВИ (превод), 59. Живописецът, който желае да напише някоя картина, най-напред си въобразява начертанието, а че сетне наблюдава съразмерност. Т. Шишков, ТС, 167.
4. Остар. Книж. Словесно описание; изложение. Понеже днес става често дума за .. сближавание на славянските племена, не ще бъде, .., излишно за някои от нашите читатели, ако им изложим накъсо едно на-чертание върху славяните въобще. ДЗ, 1868, бр. 14, 53. И аз ще ся постарая да изложа едно кратко начертание за честния тойзи Архипастир, който мя почиташе като свой приятел. БКн, 1859, кн. 2, 225’ Глава 1. .. Историческо начертание за гети или даки от 307 лето преди Христа до 106 л. по Хр. Г. Кръстевйч, ИБ, 4; Кратко начертание на всеобщата история" [от А. Кипиловски].
5. Остар. Книж. Проект, предложение за нещо. Липсва в тях [водачите] топлата гриЖа, болката и безкористната преданост, които единствени биха направили ценно дело избирателните лозунги и програмни начертания. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 276. Не преди много време падналото министерство, .., като видя, че английският парламент не одобри предложеното му начертание за някои си политически поправки на закона .. требуваше, .., или да си даде оставката и да ся оттегли, или да разруши парламента. Г. Кръстевйч, БКн, 1859, кн. 11, 214. // Проектиране. Правилата помагат на ума в избиранието на предмета, те пак подкрепят гения в начертанието на един план. Т. Шишков, ТС, 164.
6. Остар. Книж. Намерение. Начертанието ми,.., е наистина да са не отделя никога от братовчеда см. И. Адженов, ВК (превод), 131. Индийският цар, .., тръгна и той в същия ден е твърдо начертание да съедини своите триста хиляди индийци с Египетската армия. И. Адженов, В К (превод), 45-46.
7. Остар. Книж. Форма, формообразуване на дума. Пред примерите на спреженията полага ся глагол Съм, който ся нарича спомагателен, защото помага на другите глаголи в Начертанието ..: хранил съм, поил съм. Т. Хрулев, БГ, 40. „Колко са начер-танията?' Две: просто и сложно. Кое е просто? Което не е сложно [усложнено] с друга реч, напр. слава, земля и проч.“ Т. Хрулегв, БГ, 10.
8. Осгпар. Книж. Черти, качества (на лице, характер и под.). 7-то черномурго поколение съставляват ония народи, които имат приятно начертание в лицето и правилнд телосложение. Г. Икономов, КЗ, 13. Наши българи, освен във военна служба, що ся били изначала при турците, .., други служби не са могли тогаёа да понесат, ради естес-твенаго си цетиналюбиваго и мъжескаго начертания (характера). Г. С. Раковски, БВВ, 72.
— Друга (диал.) форма: й а ч ъ р т а н и е.
НАЧЕРТАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от начертан.
НАЧЕРТАЯ. вж. начертавам.
НАЧЕСВАМ1, -аш, несв.\ начета, -еш, мин. св. начёсах и (диал.) начётах, -аш, св., прех. Разг. 1. Чеша много, до насита, за да престане да сърби (нещо или някого). Хубаво ми начеши гърба, че много ме сърби.
2. Прен. Скарвам се остро на някого; нахок-вам, накастрям. — Добре, че го начеса, братко, че на всички ни се искаше, ама никому не стискаше. Ст. Даскалов, СЛ, 312. — „Четохте ли какво ви са накастрили в «Нова зорница»?“ — пита той,и чака да види какво ще кажа. Друг път беше одялали, сега накастрили! Той има и още варианти на тоя глагол: начесали! Ив. Вазов, Съч. IX, 114.
