Page:RBE Tom10.djvu/649

то сторят начало на жетвата, ако е нивата край пътя, като са случи да мине някой из този път, те излизат насреща му с един сноп и искат бакшиш: за вино пари. Ил. Блъсков, ПБ II, 20.

НАЧАЛСТВАМ. Вж. началствувам.

НАЧАЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от началствам; началствуване, началство², началничество¹, ръководство¹, ръководене, управляване. Някъде бяхме казали, че на-чалстването за него [Методи] е възможност за действие; че разбираше действието като усилие и че търсеше и намираше щастие в усилието. А. Гуляшки, ДМС, 298.

НАЧАЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Началнически, ръководен. — Освен обикновените правдини, които е имал като председател на областните събори, патриархът получил началствено право и вън от съборите. ПСп, 1873, кн. 7-8, 52. А за да има възможност да се ползува от тези правдини, давало му се е [на епископа] .. началствено значение над всичката област и вън от събора. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51.

НАЧАЛСТВО¹, мн. -а, ср. 1. Само ед. Събир. Началниците, ръководителите, управителите на нещо като едно цяло; ръководство². Никой български чиновник в канцеларията не беше способен със страхопочитание да стои пред началството. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. — Тук има ли учител, или не? Децата ще се изпотрепят вън! Няма началство да ги смири. Елин Пелин, Съч. II, 110. От станцията излязохме на една площад, на която е издигнат градският дом, .., разкошно здание, за постройката на което са потрошени сума милиони долара, от които значителна част са отишли, .., в джебовете на градското началство. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60.

2. Разг. Началник, шеф. — Ти каква си? — попита Яна. — Аз съм началството на мъжа ти — усмихна й се Снежа. Т. Монов, СЧ, 34. — Здравей началство! — каза той сърдечно и се запъти към бюрото с разтворени ръце, сякаш виждаше след дълго отсъствие родния си брат. П. Незнакомов, ТС, 9. Стотникът Томислав, като голямо началство, беше настанен в широкия хол на къщата. А. Гуляшки, ЗВ, 359. Войниците тръгнаха да търсят сено за разседланите вече и завързани за коневръза коне. А началствата взеха да се мият на помпата пред станцията. Д. Вълев, 3, 222.

О <Привременно> българско началство. Истор. Български революционен комитет, създаден от Г. С. Раковски в 1862 г. в Белград, за да ръководи освободителната борба срещу османското владичество, като организира четите в революционна войска, подбужда и направлява въстанически действия и др. Борбата трябвало да се ръководи от временно българско правителство („Привременно българско началство“) под председателството на Раковски. Ист. X и XI кл, 137. — Вас са ви изпратили при сръбското правителство, а вие идете първо при Българското началство. Значи намерили сте правия път... Ст. Дичев, ЗС1, 121.

НАЧАЛСТВО², мн. няма, ср. Началствуване, ръководство¹, началничество¹, на-чалстване, управляване, ръководене. Животът потече стремително и определено. Нови впечатления,.., нови порядки и от сутрин до вечер учение с оръжие под началството на опитните войводи. Ст. Дичев, ЗС I, 121. Началството над еледжикските въстаници пак са повери на известните: Теофил Бойков, Стоян Муховченинът, Гено Теллията и др. 3. Стоянов, ЗБВ II, 152. Аз отивам да взема началството на войниците си. Ив. Вазов, Съч. XX, 92. Лоши или добри, .., человеците имат нужда от един ред, от едно управление, от едно началство. Ч, 1870, бр. 1, 23. Приемам началството. Давам, предавам началството на някого.

НАЧАЛСТВУВАМ, -аш, и НАЧАЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. над. Изпълнявам длъжността, задълженията на началник, ръководител, управител; ръководя, управлявам. Василий се изчерви, пламна, баща му беше племенен княз, началствуваше над двадесет общини.

А. Гуляшки, ЗЙ, 120. Не търсете да сядате на първо място и да началствувате. Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи. Ламар, ПР, 69.

2. Рядко. Държа се като началник, проявявам склонност да командвам. Мразеше чиновниците, не можеше да ги търпи, защото бяха все по-горни от него и началству-ваха. Г. Белев, ПЕМ, 80. Някои по-възрастни се опитват да началстват над по-младите.

3. Прех. и непрех. с предл. на. Остар. Командвам. Плиний [Старий] занимавал при Веспасиана някои от висшите господар-ствени длъжности: той началствувал на римския флот. Н. Михайловски, РВИ (превод), 332. Той началствува лично седемдесет и две воевания. Ч, 1875, бр. 4, 154. началствува се, началства се безл.

— Друга (остар. и диал.) форма: началствувам.

НАЧАЛСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от началствувам; началстване, ръководство¹, началство*, началничество¹, управляване, ръководене.

НАЧАЛСТВУВАЩ, -а, -о, мн. -и. Книж.

1. Прич. сег. деят. от началствувам като прил. Който изпълнява длъжност на началник; ръководен. Комитетът бе в трескава дейност. Даваше нареждания, разпределяше, настаняваше борците. Началствува-щите лица също получаваха упътвания. Те