за произхода на думите, а не за техния изговор: град, градски, градче (изговор: грат, гратски, гратче;..). Л. Андрейчин и др., БГ,
8. Трите главни начала на християнството са вяра, любов, надежда. Ч, 1870, бр. 1,
14. Не се отчайвай, не са празни думи: / напредък, братство, правда, чест, свобода, / ../Не губят своя блясък благородни / начала светли, думи идеални. Ив. Вазов, Съч. III, 79. Идейно начало. Ръководно начало. Теоретически начала. Мирогледни начала.
8. Само мн. С предл. най съгл. опред. Начин за организиране или осъществяване на някаква дейност, означен от определението; принцип. Ще има и собствено стопанство: крави, кокошки, зеленчукова градина. На кооперативни начала разбираш ли? — Кооперация един вид. И. Йовков, 04, 157-158. Учениците живеят на казармени начала и се ползуват от безплатна квартира, храна, облекло и обувки. ОФ, 1949, бр. 1500, 5. В дома на Антон Страшимиров можеше да се отиде по всяко време. Семейството, което нямаше деца, живееше почти на бекярски начала. К. Константинов, ППГ, 143. При нашата сурова действителност театър на частни начала не вирее. К, 1927, бр. 102, 1. Та рекох, с воля божа, / да ти предложа: да влезнеш с нас ортак на честни / начала. Д. Подвързачов, Б, 62.
9. Шахм. Гамбит, дебют. Двамата гросмай-стори разиграха английско начало.
10. Остар. Почин, начинание. Редакцията ся счита за длъжна да им изражи [на дарителите] .. най-искрените си благодарение и признателство,.. за това безценно наистина народно начало [вестника]. ДЗ, 1868, бр. 49, 183.
11. Остар. Обикн. мн. Вещество, химически елемент, съставна част на нещо. Химическите изследования са откриле в кавето особено начало, което са нарекле кафеин и което съдържа в себе си голямо количество азот. Знай., 1875, бр. 14, 216. Тела, които могат да се разставят, разлъчат химически на две или повече съставни началр, наричат ся сложни или съставни тела. И. Груев, Ф (превод), 12. В млякото са намират синките начала, от които са образува человеческото тяло. Ч, 1872, бр. 13, 569-570.
О В начало (иачале); из начало. Остар. Книж. Отначало, в началото. Децата треоа да ся учат чистописанието. В начале нека писуват полека. А. Никопит, УД (превод), 22. Из начало — писува тя на майка си — секой ме мисли достойна за обожаваше и щом ме види повече пъти, не ме обича вече. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 77. На обществени (доброволни) начала. Без заплащане, безплатно, доброволно. Един от запалените му [на Манол] съмишленици беше Тодор Кавракиров, пенсионер, който работеше на обществени начала като заместник-кмет на града. Р. Михайлов, ПН, 76. До нея година читалищната работа се вършеше на обществени начала. Но ето че дойде нареждане да се назначи секретар на читалището с цел да се подобри дейността на това културно огнище. Ем. Робов, ХБ, 7. Това е първият паметник у нас на Кирил и Методий, .. Негов автор е скулпторът-учител Иван Топалов, който, .., създава паметника на доброволни начала, т.е. без да му се заплаща. Отеч., 1977, кн. 10, 22. На равни начала. За някого или за две страни — равен с другите или равни един с друг, с еднакви възможности, права. — Според капитала ще вземеш и припадающа част от мелницата, пък един ден ще ми се доплатиш и ще станем. на равни начала. Ем. Станев, ИК I и II, 199. — Но помислете, не е ли по-добре да говорим за едно братство на равни начала между народите? Ст. Дичев, ЗС I, 301. На стопански начала. Със собствени сили и средства, на свои разноски. Нашите селяни строят чилалище на стопански начала, което ще рече — на собствени разноски. С. Северняк, ОНК, 124. Коловозите са построени на стопански начала от самите транспортни работници. Начало на всич-ки<те> начала; начало на началата. Книж. Нещо или някой, от които започва всичко или някакво определено явление; създател, първоизточник. Ако Ботев е началото на всички начала на новата българска литература и култура, .. — то Яворов е тържеството на откритите от Христо Ботев български поетични небосклони, сложна и многопосочна изява на космоса на българската душа. П. Матев, ПОС, 132. Човешкий разум бий се и терзае / от памтивека, висшата си цел / поставил: да проникне и познае/незнайното зад знайния предел; / началото на всички начала / на битието пръв-ният изход. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 136. От начало до край; от началото до края. Разг. Изцяло, напълно, всичко. Казва Николай Петров: /—Аз съм винаги готов /и уроците си зная/от началото до края! СбХ, 180. Поставям (слагам) начало<то>; турям начало<то>. Разг.', Правя (направям/ направя, сторвам / сторя) начало <то>. Остар. и диал. Пристъпвам към нещо, предприемам нещо (обикн. дейност, действие) пръв, преди други или за пръв път; започвам1. Леярите .. от леярната за ковък чугун .. поставиха начало на масовото съревнование между двата леярни цеха. РД, 1950, бр. 233, 2. С повестта „В тиха вечер“ .. Ем. Станев сложи началото на нов етап в своето идейно и творческо развитие. С, 1951, кн. 3, 181. — Ние, бачо Лазаре, неколцина другари, още миналата година турихме начало на една организация. Д. Талев, ПК, 871. И така, нашите въстания заслужават да са опишат и изучат, .., за която цел и са завзех, за да направя началото. 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. Жетварите имат обичай, (не зная дали този обичай го има вред), в деня, кога
