Page:RBE Tom10.djvu/518

НАСЛУШУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наслушувам и от наслушу-вам се; наслушване¹.

НАСЛУШКИ мн., ед. (рядко) наслушка

ж. Остар. и диал. Само в съчет.: По наслушка; по наслушки. По слух, по нещо случайно или несигурно чуто. Господин Кръстев не чете това, което пишат „нашите социалисти“ и съди за техните мнения и идеи по наслушка. Д. Благоев, ЛКС,

84. Зная нещо по наслушки. Н. Геров, РБЯ 111,218.

НАСЛЮНВАМ, -аш, несв.; наслюня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Наслюнчвам, наплюнчвам. Той [Бай Ганьо] извади тефтерчето си, наслюни плайваза, написа едно точно копие от надписа и напълно уверен, че има в ръцете си най-точния адрес на квартирата си, впусна се из тесните улици на стара Прага. Ал. Константинов, БГ, 57. Илийко наслюни цигарената книга, облиза с език крайчеца й, плю и жадно засмука. Той от вчера не беше пушил. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Допират пръста си до другия, като го наслюнят по-напред, за да премине електричеството по-лесно през тялото в земята. И. Гюзелев, РФ, 371-372. наслюнвам се, наслюня се страд.

НАСЛЮНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наслюнвам и от наслюнвам се; наслюнчване, наплюнчване.

НАСЛЮНЧА. Вж. наслюнчвам.

НАСЛЮНЧВАМ, -аш, несв.', наслюнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намокрям със слюнка обикн. повърхността на нещо; наплюнчвам. Понякога изваждаше от джоба си едно дебело тефтерче, подвързано с кожена подвързия, наслюнчваше молива и си записваше нещо. А. Гуляшки, ЗР, 34-35. Яна спущаше вретено с жълта коприна. Млъкна, наслюнчи нишката и пак подхвана песента. К. Петканов, СВ, 152. наслюнчвам се, наслюнча се страд.

НАСЛЮНЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наслюнчвам и от наслюнчвам се; наплюнчване.

НАСЛЮНЯ. Вж. наслюнвам.

НАСЛЯЗА. Вж. наслизам, наслиз-вам и наслязвам.

НАСЛЯЗВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насляза, наслёзеш, мин. св. наслязох, наслёзе, прич. мин. св. деят. наслязъл, -зла, -зло, мн. наслёзли и (диал.) наслязна, на-слёзнеш, мин. св. наслязнах, прич. мин. св. деят. наслязнал, -а, -о, мн. наслёзнали, св., непрех. Наслизам; наслизвам. Малките момченца от седмата кола наслязват да развождат конете. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1352.

НАСЛЯЗНА. Вж. наслязвам.

казлив и пъргав, младият човек сполучи да поведе в Българово мало и голямо против кметството и една вечер щеше наемал да арестува кмета — народен представител.

А. Страшимиров, А, 581. Тълпата онемя за минутка и веднага всички на едно гърло заговориха: .. — И оголиха ни! И ризите от гърбовете ни наемал да продадат. А. Страшимиров, ЕД, 192.

НАСМАЛКО нареч. Разг. За посочване, че действието е било пред непосредствено осъществяване, но не се е осъществило; без малко. Но в истински възторг се намираше сам Огнянов, който насмалко щеше да изп-ляска с ръце. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. Взе да се шушука, че председателят Раденко се познавал с нея отдавна, че той дружал с Кремена още в града и уж насмалко щял да я вземе за жена. Б. Обретенов, С, 121. Преди той да дойде при нея, тя задои първата си рожба, насмалко не припадна от щастие. К. Петканов, ОБ, 225. Скокнал [във въбе-ла] глупавий козел и насмалко 1цял да удави лисицата. Д. Манчев, БЕ II, 35.

НАСМАЧКАМ. Вж. насмачквам.

НАСМАЧКВАМ, -аш, несв.\ насмач-кам, -аш, св., прех. Смачквам мнозина, много неща или голямо количество от нещо; из-помачквам. насмачквам се, насмачкам се страд.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСМАЧКВАНЕ ср. Отгл. същ. от насмачквам и от насмачквам се; изпомачк-ване.

НАСМЁНА. Вж. насменувам.

НАСМЕНУВАМ, -аш, несв.\ насмёна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Напомням, припомням нещо на някого. А неесто [невесто], умна и разумна! / Бог да прости къде ми насмена, / оти брата ми яз го забра-иф. Нар. пес., СбБрМ, 281. насменувам се, насмена се страд.

НАСМЕНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насменувам и от насменувам се; напомняне.

НАСМЕТА. Вж. насмитам.

НАСМЕХ м. Диал. Присмех, подигравка, присмиване, насмешка. Ага са тамо отишли,/ чуди са царян, мисли са,/ кахъв ще наемех да стори,/ та ми портине затвори. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, с. 219.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга форма: насмях.

НАСМЕШКА ж. 1. Само ед. Обикн. с предл. с. Подигравателно, осмиващо, иронично отношение към някого или нещо, обикн. изразено чрез думи, жест, поглед и под.; подигравка, присмех. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 44. Безплодно се мъчих, особено в черква, сутрин и вечер .., понеже

НАСМАЛ нареч. Диал. Насмалко. При-