бях вече отчужден от всички и започнах да гледам с насмешка на обредите и тайнствата. Ем. Станев, А, 107. Само късичка-та дума „какво“ в зависимост от интонацията, с която се произнася, може да изразява най-разнообразни чувства: и негодувание,.., и добродушни насмешка. Псих. X кл, 67. 2. Реплика, дума и под., която съдържа такова отношение. Тя не се засегна — изглежда беше свикнала с насмешките — а обясни, че се запознава с някои исторически книги, тъй като им предстои екскурзия до Търново и Дряновския манастир. П. Стъпов, ГОВ, 80. Турците гледачи забелязаха нерешителността на Керима, надигнаха дрезгави гласове, хвърлиха в лицето му укори и насмешки. — Одринска славо, уплаши ли се най-после? — И то от един гяурин! К. Пет-канов, X, 15.
НАСМЕШЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който съдържа, изразява насмешка. Но уви — изведнъж се връщаха на мястото си и тогава с ужас виждах насмешливия поглед на Яворов. М. Кремен, РЯ, 54. — Искам да се запиша алпинистка. Казвам се Зорка. Струпваме се, едри и недодялани, пред нея. Гледаме я с насмешливо учудване. Бл. Димитрова, Лав., 130. Бакалинът се прекръсти три пъти, бързо, с къси движения и току опули кръгли очи, пълни с нас-мешливо съжаление, към непознатия пътник. Д. Талев, ГЧ, 166-167. Насмешлив тон.
2. Рядко. За човек — който е склонен към насмешки, който обича да се надсмива. Габровци са не само предприемчив, но и насме-шлив народ. Н. Тодоров, МИ, 85.
НАСМЕШЛЙВО. Нареч. от насмешлив. Ивайло погледна този, който се обади, и устните му се изкривиха насмешливо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 52. — О, благодаря за добрите чувства! — кимна насмешливо Рафаил, но, кой знае защо, гледаше не него, а Ана. А. Гуляшки, ДМС, 106. Погледнах въпросително Виолета, а тя насмешливо отвърна: — Не му гледай мустачките. Всичко тук е работническа класа. М. Гръб-чева, ВИЙ, 166.
НАСМЕШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на насмешлив. Погледите им се срещнаха и Фани пак прочете в очите му предишната добродушни и снизходителна насмеиишвост. Д. Димов, ОД, 148. Каква загадъчни личност,.. Затова, дружейки с него, търпеливо понасях шегите и подигравките му: в тях долавях не само насмешливостта на по-възрастния, но и сърдечната топлота на големия човек. М. Кремен, РЯ, 42. Светлите канелени очи го гледаха вече открито и спокойно, с ласкавата насмешливост на човек, който знае за ближния си повече, отколкото ближният за него. Ем. Манов, БГ, 210-211.
НАСМЕШНИК, мн. -ци, м. Остар. Присмехулник. — Казват, че в Париж учението ходи само по улиците... Парижлият не противоречи на своите почитатели и насмешници. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 22.
НАСМЕШНО нареч. Остар. Насмешливо. Злата: — Ръцете па и лицето на наша Анка — .. — тряба да бъдат сявга чисти, бели, меки като памук, па да показва е тъй хе!... деликатна,.. Хаджи Коста (на-смешно): —Деликатна,.. Ей сетне? Д. Войни ков, КЦ, 2.
НАСМЁЯ СЕ1. Вж. наем и вам се1.
Н АСМЁЯ СЕ2. Вж. насмивамсе2.
НАСМЙВАМ СЕ1, -аш се, несв. (рядко); насмея се, -ёеш се, мин. св. насмях се, прич. мин. св. деят. насмял се, -а се, -о се, мн. наемели се, св., непрех. Смея се до насита. Като се насмяха високо и гласовито, двете дружки излязоха на двора, хванаха се за ръце и хукнаха по улицата. И. Петров, НЛ, 11. Като се насмя до насита, Гороломов усети, че му стана хладно, загърна ре в палтото си и след малко задряма. И. Йовков, ПГ, 24. След като се насмяха доволно и Димята успя да убеди Сандо, че нарочно се е скрил в кацата, да го уплаши, двамата влязоха вкъщи. Г. Краев, Ч, 195.
НАСМЙВАМ СЕ2, -аш се, несв.; насмёя се, -ёеш се, мин. св. насмях се и насмёях се, прич. мин. св. деят. насмял се, -а се, -о се, мн. наемели се и насмёял се, прич. мин. страд, насмян, -а, -о, мн. насмёни, св., непрех. Диал. 1. Присмивам се, подсмихвам се подигравателно. Бай Кочо зяпна да поръча кутия цигари, но сви устни — щяха да му се насмеят. Г. Караславов, СбСт, 19. —Да го убият сиромашкия човечец! — .. — Ба, такъв черен мангър не се губи, — насмя се кметът и махна на доктора да си вървят. Г. Караславов, СИ, 36. — Какво им се на-смивате на божите жени? Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Де го видяла девойка, / та са крохтичко насмеяла: / — Язък ти, язък, юначе, / нели та видях ворзанко. Нар. пес., СбНУ VII, 36.
2. Усмихвам се, засмивам се; насмихвам се. Аз не можах да се утърпя да се не насмея, от което Клативрат заключи, вероятно, че съм се усъмнил върху щедростта му. М. Георгиев, Избр. разк., 182. — А нашият гостенин иска да остане тук — много му харесало.. — у дома не може, Тинко, нали виждаш! — предупреди бързо Геньо. — Че кой ти каза такова нещо? — насмя се Тинко. — Иска да остане в селото... Г. Караславов, СИ, 13. Момиче ми заплака, / ситна роса зароси. / Момиче се насмея, / летно сънцеугрея. Нар. пес., СбНУ XXIX, 119.
НАСМЙВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от на-смивам се1.
НАСМЙВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от насмивам се2; присмиване, подсмихване, насмихване.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
