НАСМЙВКА ж. Остар. Насмешка, присмех, присмиване, подигравка. Един човек се зима да пише в журнал .. за всичките клоне на человеческото знание,.. Такова лекомислено отношение към литературата, такава насмивка над простодушните наши читатели, не може да си позволи ни един колко годе питовен човек. Н. Бончев, Съч. 1,114.
НАСМЙТАМ, -аш, несв.; насмета, -еш, мин. св. насметох, прич. мин. сд. деят. наемел, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Смитам, помитам нещо в голямо количество или много отделни неща, които обикн. събирам, натрупвам на едно място. Когато есенният вятър наемете опадалите листа.., трудоваците довършиха отбойнагпа стена. А. Каралийчев, НЗ, 142. Побеснял от яд, той [вятърът] се стовари с вой върху сеяча, наемете изсъхналите бурени от синорите и ги завъртя в луда вихрушка. П. Бобев, ГЕ,
72. Две от събирачките като по даден знак насметоха и откосите [сено], които Гуша събираше. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. Новият сняг,.., беше толкова удобен, че нямаше опасност дори и да паднеш. Но като дойдохме до Говедарника, из долината долетя такава буря, наемете снега, мъглата прегради пътя ни и ние опряхме щеките напред, за да не ни отнесе. Ламар, ГМ, 16. Са-мд си насмита, / самд си измита, / сметта кат пребира, / крещи ся преспира. У, 1872, бр. 1,361.
2. Прен. Подкарвам, подбирам, подгонвам, насъбирам обикн. много, мнозина в една посока или на едно място, на куп. Привечер наемете овцете в стопанството. Ала не се върна вкъщи, преспа там, на голата поляна. Н. Нинов, Е1ИО, 108. С шумни викове българите насметоха конете из посипаните с бисерна роса пасбища. Д. Ланков, ЗБ,
8. Той купуваше добитък, без да се пазари,.. След като изпразнеше чантата си, хората му насмипшха по цели чарди и ги откарваха към кланицата. А. Каралийчев, ТР, 194. Наспрострете бели платна, / направете вити обори, / насметете сури елен, /../ И они го послуиша: /напростреа бели платна, / направиа вити обор, / насметоа сури елен, / пристигна го лудо младо, / махна с копье наоена го. Нар. пес., СбНУ III, 11.
3. Прен. Разг. Грубо. Нападам, нахвърлям се със сила или упреци върху някого, упражнявам обикн. груб натиск върху някого за нещо; насвивам, нагъвам, подбирам. — Що щеш тука, тате? — извика той,.. — Нали я знаеш, майка ти — почна да се оправдава бай Марчо — наемете ме вчера: — тръгвай, казва, или ще се хвърля в реката. А. Каралийчев, НЗ, 149. — Ще видим тази работа, къде ходиш ти ни по едно, ни по друго време. Пушка носиш уж за лисица, ама се варди да не те наемете някой лисигер. В. Нешков, Н, 209. — Това е нашето решение! Оставаш тук! — стана Мечо и си излезе. Гануш наемете бай Добри: — Така, значи! Нали беше съгласен по-рано да се преместя, защо сега се дърпаш? Ст. Даскалов, ЗС, 332. Мо-лиме ви, изпратете колкото е възможно по-скоро физиките [учебници], за които са ся написали няколко спомагатели от отечеството ни, понеже мя насметоха (..), за да си земат грошовете, които са дали за спомогване. АНГI, 590.
4. Прен. Разг. Лъжа, смитам много, казвам много лъжи някому; налъгвам. насмитам се, насмета се страд.
НАСМЙТАМ СЕ несв.; насмета се св., не-прех. Диал. Смущавам се, обърквам се, са-щисвам се.
НАСМЙТАНЕ ср. Отгл. същ. от насмитам и от насмитам се.
НАСМЙХВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-емнхна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд, насмйхнат, св., непрех. Диал. Усмихвам се, подсмихвам се, засмивам се; насми-вам се2. Рада подигна учудено глава, погледна Лила, погледна го и се заеме. Ама така дяволски, така дяволски се насмих-на... М. Георгиев, Избр. разк., 82. Милка се насмихваше. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 109. Седна Марко с майка да вечера, / па се Марко под мустак насмихна. Нар. пес., СбНУ V, 88.
НАСМЙХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насмихвам се; усмихване, подсмихване, засмиване, насмиване2.
НАСМИХНА СЕ. Вж. насмихвамсе.
НАСМЙХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от насмихна се като прил. Диал. Усмихнат, засмян. Те се поклониха и излязоха, изпратени до вратата от любезния и на-смихнат доктор. Ив. Вазов, Съч. XXV, 173. И между тях — пак коварното лице на Трайчева, насмихнапго и хубаво. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 127.
НАСМЙХНАТО нареч. Дшл. Усмихнато, засмяно. — Това е, — каже насмихнато Димо, — кандидатът наш. Ив. Вазов, Съч. XII, 123.
НАСМОГВАМ, -аш, несв.; насмогиа, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Смогвам да направя, да извърша нещо толкова бързо, колкото трябва, и така, че да не изоставам. Работата всеки ден се трупа. Калфи, работници чукат на провала и едва насмогват. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 20. Вода носеха с$с саки, но те не успяваха да насмогват. И. Йовков, Разк. I, 135. Преодолян е страхът, че машините няма да издържат, че другите отдели ще се затрупат с материали и няма да насмогват, че с това ще се внесе смут в производството. ОФ, 1950, бр. 1753, 2. С усилена работа най-после насмог-наха, остана последната нива. К. Петка-нов, СВ, 113.
