гувам. — Десет години откакто ти слугувам, наслугувах се вече!
НАСЛУЖА, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Почерпя, нагостя; послужа. Като на-редат трапезите и наслужат с ракия синките гости, излиза свекървата с дарове. СбНУ V, 54. Гавазе порти почукали / и Доньо им порти отвори, /../ и ги нагости, наслужи. Нар. пес., СбНУ VII, 87. Да си го, майчо, нагостим, / погостим ягне печено / и да го, майчо, наслужим, / наслужим вино червено. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 157. на-служа се страд.
НАСЛУЖА СЕ. Вж. наслужвамсе.
НАСЛУЖВАМ СЕ, -аш се, несв.; наслу-жа се, -иш се, мин. св. - их се, се., непрех. Служа до насита или докато ми омръзне. Писарят заяви: — Съмняват се в мене. Добре. Кмете, приеми още днес оставката ми. Наслужих се! Ив. Хаджимарчев, ОК, 384.
НАСЛУКА нареч. 1. Без определена, предварително избрана посока или място; наслуки. На едно място пътеката се разклони и аз тръгнах наслука не по тая, която заобикаля баира, а по другата, която ми се стори по-пряка. М. Марчевски, ТС, 57. А най-непросветените иманяри копаеха наслука, дето им падне, и по такъв начин излагаха себе си и занаята. К. Калчев, ПИЖ, 44. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.’ Тичаме в хаос, слепешки, наслука. Ив. Вазов, БМ II, 26.
2. Без предварително обмисляне, нагласа; непреднамерено, наслуки. Да не работим наслука — да определим от по-рано местата, където ще хвърлим огъня. Д. Спростра-нов, ОП, 250. Камен (към Гроздана): — Какво има? Гроздан: — Нося. (Камен поема тефтера, сяда до масата и отваря наслука. Гроздан обръща няколко листа назад): — Оттука. Д. Немиров, В, 85. Ако ся работи просто наслука, то [земеделието] едва може да прехрани чловека, ако ли ся придружи и подобри с познания и с леснини, които подава науката, то обогатява. И. Груев, Лет., 1872, 230. — Родино моя! — И нарочно тука / стиха оставям да струи наслука, / защото пиша от сърце. В. Петров, Худ. СI, 270-271.
НАСЛУКА междум. Употребява се за изразяване на пожелание към ловци и риболовци за успешен, богат лов; успех. — Тук се събират най-много зайци — каза председателят на лоената дружинка. — Ако имаме късмет, ще пипнем нещо. — Наслука! — каза младият ловец. Г. Мишев, ЕП, 94. Ловците млъкнаха и нарамиха пушките. — Хайде хаирлия да е! Наслука! — благослови дядо Иван. П. Незнакомов, СП, 232.
НАСЛУКИ нареч. Наслука. Тогава той предложи да се разходят из града — така, без цел, наслуки. П. Спасов, ХлХ, 230. Ловният сезон ое открит в края на юли и доктор Старирадев се увлече в тая нова за него страст.. Стреляше наслуки и съкрушен гледаше как птиците изчезват от погледа му с красив завой на трепкащите си крила. Ем. Станев, ТЦ, 37. Едно време жените се омъжваха така, наслуки, за да отърват старите от харчлък. Събираха се често с мъже, дето хич и не им бяха по вкуса. А. Гуляшки, СВ, 225. Тя разрови писмата .. Те се разсипаха и тя наслуки взе едно и се зачете. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 475. Валентин намери една антология със стихотворения. Отвори я наслуки. Т. Харманджиев, КВ, 496.
НАСЛУХТЯ СЕ. Вж. наслухтявам
се.
НАСЛУХТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-слухтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св, деят. наслухтял се, -а се, -о се, мн. на-слухтели се, св., непрех. Слухтя продължително време, докато ми омръзне, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЛУШАМ. Вж. наслушвам и на-слушувам.
НАСЛУШАМ СЕ. Вж. наслушвамсе.
НАСЛУШВАМ, -аш, несв.; наслушам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Следя със слух, вслушвам се внимателно, за да чуя някого или нещо; наслушувам. Евнухът като на игли стоял и наслушвал. Ст. Ботьов, К (превод), 25. // Вслушвам се внимателно в някогр или нещо, за да помогна, ако чуя нещо тревожно; наслушувам. "Ой, та тебе, Маринчице. / Аз ща да ида на черкова, / я наслушвай леи. детето, / дур ида и да са върна. " Нар. пес., СбГЯ, 113. наслушвам се, наслушам се страд.
НАСЛУШВАМ СЕ, -аш се, несв.; наслушам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. на. Слушам до насита. Князът дишаше с пълни гърди,.., не успяваше да се наслуша на птичите чуруликания. А. Гуляшки, ЗВ, 70. Бежанците бяха проумели, че няма кому да се надяват.. Бяха се наслушали на обещания, лъжи, заплахи и псувни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 282. Манастирите в Охрид,.., църквите, строени от княз Борис, забравят езика на племето му и се наслушват на ромейски песнопения... Н. Драгова, КО, 226-227. Моите очи се не наглеждат, / моите уши се не наслушват. Е. Багряна, ВС, 33.
НАСЛУШВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наслушвам и от наслушвам се; наслушуване.
НАСЛУШВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наслушвам се.
НАСЛУШУВАМ, -аш, несв. ; наслушам,
-аш, св., прех. Остар. и диал. Наслушвам. наслушвам се, наслушам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
