наслони главата над пъстро шитата си пазва. Ил. Блъсков, ИС, 13-14. Иванчо прегърнеше Пенка и тя си наслонеше главата до гърдите му и въздъхнеше. Ил. Блъсков, ПБ II, 54.
2. Опирам, облягам на нещо; насланям. Към пладне [учителят] заповядваше: „Спите“. Редеше ни един до друг, наслоняваше главите ни на гредите и туряше во десното ухо, всекому по едно камче, за да не мърдаме. Горко на оногова, комуто би паднало кам-чето. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 348. Стоеше [Сурсувул] наслонен с двете си ръце о балкона и тъй чакаше смърт. Б. Димитров, Я I (превод), 150. Геновева седи пред пещерата на един пън,., боса, разплетена и умилно на-слонила глава на ръката си. П. Тодоров, МГ (превод), 53. наслонявам се, наслоня се страд.
НАСЛОНЯВАМ СЕ несв. \ наслоня се св., непрех. 1. Остар. и диал. Опирам се, облягам се. Откъснах няколко миризливи гранки и отидох да се наслоня върху пармаклъ-ците от ... гранит, които са над езерото. (Превод) Ч, 1875, бр. 3, 136. —Ах, Зигфри-де, дражайший ми супруже! Пусни ма йоще малко в твоите обятия. (Наслони ся [Геновева] на Зигфридовото рамо). П. Тодоров, МГ (превод), 10.
2. Прен. Остар. Надявам се, осланям се. Едвам си отдъхнохме малко в благодеянията на общия мир, като ся наслонявахме на милостивата воля на августейшия наш цар с радостната надежда на едно по-горно благополучие. ЦВ, 1856, бр. 294, 70.
НАСЛОНЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наслонявам и от наслонявам се; насланяне.
НАСЛОЯ. Вж. наслоявам и наслой-вам.
НАСЛОЯВАМ,, -аш, несв.\ наслоя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. 1. Полагам, трупам, разполагам нещо върху някаква повърхност във вид на слой или на слоеве; наслагвам. Тя [Зарка] взе да наслоява дълбоко ваксата, прекалено дебело, и кожата не получи необходимия гланц. Р. Сугарев, СС, 33. Мостът на новия., кран е вече завършен и сега Тодор Райковски прави заварките на количките .. Той наслоява равномерно сплавта. ВН, 1958, бр. 2126, 1. // За вода, река и под. — пренасям и натрупвам почва, пясък и др., който се утаяват по някаква повърхност; нанасям, наслагвам, отлагам. Ки-лийският ръкав е най-големият и повече от две трети от общата маса на дунавската вода минава през него; той наслоява при устието си повече от хиляда кубически метра кал всяка минута. П. Делирадев, БГХ,
45. // Покривам някаква повърхност във вид на слой. Неизброимо число морски организми са измирали, наслоявали са дъното на морето и по този начин са се образували твърди варовити пластове. ВН, 1958, бр.
2063,4.
2. Прен. Създавам и натрупвам, установявам постепенно у някого някакви чувства, впечатления и под. Разговорът с работниците беше наслоил у него впечатлението за пе-чалбарство, за обстановка, при която трудовото усилие няма нищо общо с чувството за дълг. К. Колев, М, 100. Имаше нещо принудено, нарочно в неговата при-ветливост, но това не идеше от лошо, не-искрено сърце, а от чувството на една по-стоянна потиснатост. Какво беше наслоило тая горчилка в душата му? А. Гуляшки, МТС, 189. Дългите години на печално детинство и на хроничната учителска бедност на баща му бяха наслоили в душата му студ и горчивина към света. Д. Димов, Т, 8. наслоявам се, наслоя се страд. НАСЛОЯВАМ СЕ несв.\ наслоя се се., непрех. 1. Оставам, натрупвам се, разполагам се, обикн. постепенно, във вид на слой или слоеве върху някаква повърхност; напластявам се, наслагвам се. Те [комините] мълчаливо бълваха своя пушек срещу небето и той се стелеше гъст и задушлив. Пласт по пласт се наслояваше чернилка по сградите и улиците. Б. Йосифова, БЧМ, 67-о8. Огънят в огнището беше загаснал и белезникавата пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. В локвите се натрупа някаква мръсна каша от мокър сняг и кал. Застудя още повече. И ето, кашата замръзна, а отгоре й неусетно се наслои две педи сняг. П. Бобев, ЗП, 30. След продължителна употреба при твърди (варовити) води върху работната част на тръбния нагревател се наслоява варовик (котлен камък), който трябва периодически да се почиства. Г. Деянов и др., Е ДУ, 60. 2. Прен. За чувство, настроение, мисъл, отношение към някого или нещо — натрупвам се, събирам се с течение на времето в съзнанието, в душата на някого; наслагвам се. В душите на работниците се наслояваха омраза и гняв. Д. Димов, Т, 224. Злоба се наслояваше в душата му и от утайката на тази злоба се надигаше глух, едва потискан порив да скочи, да крещи. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Всички тия сложни и непривични за него мисли и чувства, които бавно се бяха наслоявали в душата му, се събраха изведнъж в едно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 93.
НАСЛОЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наслоявам и от наслоявам се. Разкрояването на текстила става в няколко слоя. Тези слоеве се получават чрез предварителното му наслояване. П. Цветков и др., ТОП, 211.
2. Обикн. мн. Наслоение, наслойка. По дъното на чайника има наслоявания от варовик.
НАСЛУГУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех.
Разг. Слугувам много, натърпявам се да слу-
