Page:RBE Tom10.djvu/495

мия стар и упорит мъж. А. Страшимиров, Съч. I, 134. Мак Ленан. говори, не насилно-то отнимание на невестите е станало нужно затова, не у някои племена са е появил обинай да не вземат жени из своето племе. Знан., 1875, бр. 20-21, 312. Хусит-ството... докара тяжки последици за чес-ский народ: насилното смазвание нр тая борба възвиси феодалните боляри. И. Груев, Лет., 1872, 216.1I Който предизвиква насила нещо противоестествено. Ако ли е не-тръпелива [родилката],.., ако непрестайно олелене и моли за помощ, то тя може изпо-плаши колкото са около нея и бабата може пристана да й даде някакви насилии лекове за рожба, а такива лекове никога не са без пакост. Й. Груев, КН 7 (превод), 43.

2. Обикн. за война —- нападателен, завоевателен, агресивен. Нравоунителите днес нямат да кажат против войната ненто повече, отколкото са казвали тогава: насилна-та война е неправедна, отбранителната е праведна. Лет., 1874, 110.

3. Силен, засилен, усилен. Бонапарт .. остави стражи в no-главните и по-важните Ве-нетийски на сухо градове,.. Тия предосторожности не бяха никак неполезна, защо в отсъствието му ся дигнаха насилии крамоли. БКн, СбПер. п I, 329. Но, колкото уме-рений вървеж е добър на вършенеата ни, толкова насилний вървеж им е непоносни, според уморяването, отпаднуването, що докарва. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 20.

4. Пресилен. В това разяснение на висшеиз-ложените старофражски собствени имяна няма никакво си насилно и отвлечено умствование. Г. С. Раковски, БС I, 140. Човек може да смята О мировите грешки от същите каквини, които са потребни за пес-нопойството. Никаква помисъл,.., разпръснати приказванеа, насилии оприличенеа, прости отсъжданеа, студени и усилни при-лагачески: това му са каквините. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 14.

НАСИЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Използуване на груба физическа сила срещу някого или нещо. Единият стражар успя да го хване за крака и го задърпа .. Отчаян .. задето си служеха с толкова грубо насилие спрямо него,.., той изпадна в остра нервна сърдня. Й. Йовков, ПГ, 255. Полицаят и жандарме-ристите започнаха да тласкат стареца през площадката към стълбите. Едва сега Ерусалем Захаров почувствува що значи насилие. Д. Ангелов, ЖС, 650. Те [полицаите] имаха различни системи за побой, научени от дългогодишното им насилие над хората. К. Калчев, ЖП, 426. Изборите се придружиха с голям терор. Арести, побои,.., цялата гама на избирателните насилия биде изчерпана. С. Радев, ССБ I, 296. От годината, когато турците издигнаха първото минаре в Цариград, до наше време, двадесет и два патриарха умряха [във Фенер] от естествена смърт, шест загинаха от насилие. А. Каралийчев, С, 34.

2. Обикн. мн. Постъпка, при която се използува груба физическа сила, принуда срещу някого; насилничество. — Не, аз съм за справедливостта. Ако се докаже, че Къната е вършил насилия, безчестил,.., вдигам ръка. Ст. Даскалов, ЕС, 32. — Вървете си ми-ром — .. — а .. Йосиф уведомете за волята ми: — .. да не върши насилия над хората и над имотите им. А. Гуляшки, ЗВ, 197. Разбойничествата и кръвнишките им насилия са много прочути. С. Бобчев, ПОС (превод), 49. И захванаха са хиляди и милиони насилия, които бяха хилядо пъти по-свире-пи и no-варварски нежели по-преди. С, 1872, бр. 31, 244.

3. Само ед. Използуване на сила, принуда за постигане на нещо, за придобиване или запазване на икономическа или политическа власт, привилегии и др. — Никой, както се казва в приказките, не дава царството и господарството си без борба. Властта е насилие. Ст. Мокрев, ЗИ, 186-187. Ако тиранията е насилие, революцията е насилие срещу насилието. П. К. Яворов, Съч. II, 198. Възникването на държавата .. изисквало създаването на специални въоръжени органи за насилие, като полиция и войска, различни учреждения за принуда, като съдилища, затвори и т.н. ОКомун. XI кл, 67.

4. Прен. Обикн. с предл. над, върху. Въздействие върху нещо, което противоречи на неговото естествено състояние или развитие или силно го изопачава и деформира. При известно насилие над истината, при извества свобода в аналогиите, кърджа-лийството убедително би могло да бъде представено за една от селските войни в Европа. В. Мутафчиева, КВ, 36. Изсичането на тропическите гори и замърсяването на атмосферата е истинско насилие над природата. А Насилие над историческата истина. Насилие над фактите. // В съчет. със същ. воля, съвест. Въздействие върху някого да извърши нещо против волята, съвестта си. — Ами че тя е малолетна бе, човече. Аз имам власт над нея. — Но нямате право да упражняване насилие върху съвестта й. В. Геновска, СГ, 214. Насилие над волята.

5. Остар. Изнасилване. А освен грабежа и изтреблението уните правяха насилие и на жените. Г. Кръстевич, ИБ, 393. Башибозуците не преставаха още да ходят по страната,.., правяха насилие на жените. Г. Бе-нев, БК (превод), 68.

6. Остар. Усилие. Беше роден недоносче и имаше най-слабо здраве. Той познаваше слабостта си и трудните си недостатки, затуй са пазяше от всяко насилие и даже от гимнастически упражнения, (превод), Ч, 1875, бр. 2, 87. „Спомни си някога за мене, за своите...“ — гласът му се задушил в гърдите,.. и с насилие изговорил думата „брат“. Ст. Ботьов, К (превод), 136.