Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/490“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 16:39, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


появили през креда. П. Мандев, СПВ, 18. Видях .. насекомоядно растение, което след кацването на насекомото се затваря и просто го всмуква. Г. Белев, КР, 36.

2. Като същ. насекомоядни мн. Зоол. Насе-комоядни бозайници, ювесбуога. От гризачите най-разпространени са заекът,.., полската мишка, а от насекомоядните къртицата и таралежът. М. Гловня и др., Р, 33-34.

Насекомоядни бозайници. Зоол. Разред най-примитивни плацентни бозайници като земеровка, къртица, таралеж и др., които се хранят главно с насекоми. 1п8есПУога. Измежду всички сухоземни бозайници дългоухите кучета имат най-много зъби 48-50. С това те много се приближават към някои от насекомоядните бозайници, напр. таралежите. К. Тулешков, ХЖ II, 5. Насекомоядни растения. Бот. Растения-хищни-ци, които задоволяват част от нуждите си от азотни вещества с дребни насекоми, като ги хващат с лепливи течности, във вместилища, образувани от листата, с активни движения и др.

НАСЕКОМОЯДНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Качество на насекомояден. Бииб е намерил в стомаха на една възрастни [игуана] и полски скакалец, а в друга три мухи. Така, че насекомоядността на гущерите все още не е напълно забравена. Н. Боев, Г, 108-109.

НАСЕЛВАМ, -аш, несв.\ населя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заемам някакво място, земя, жилище и под., за да живея, обитавам там; заселвам. Внуци ще населят новия дом,., новата къща ще заприлича като на един кафез с пойни птички. А. Гу-ляшки, ДМС, 24. Кръв проля за земята, кръв тряба да пролееш и за народа, който ще я насели! Н. Райнов, ВДБ, 34. Потомците на Каина се наплодиха и населиха света. А. Каралийчев, В, 126. От незнайно время българете населили тая земя, както ся види още преди Христа. Д. Войников, КБИ,

26. Цели племена и многобройни дружини преминуват Дунава за да си тръсят там жилища. Византийското правителство,.., видя .. тези нови врагове, които, без да искат позволение, идеха да населят провинциите му. М. Дринов, ППБН, 21. • Обр. Ужасът и подлостта от градовете и селата бяха преминали в най-пустите усои, бяха населили хайдушките .. букаци и свободни пущинаци. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171.

2. Обикн. с предл. с. Правя някакво място, земя, жилище или под. да бъде, да стане обитавано от хора; заселвам, населявам. Освен това, йоще в VII век императорът Константин Копроним насели Тракия с павликяни от Армения. Р. Каролев, УБЧИ, 92-

93. • Обр. И нищо, че огнището ще стине / и зимата ще ни обгражда пуста, / ще насе-лиме нейните пустини / със наште спомени и наште чувства. А. Далчев, С, 123.

3. Обикн. с предл. в. Изпращам, обикн. принудително, хора да живеят на някое място, селище или територия; заселвам, населявам. Колкото Кирови разбойници имаше в Римската держава и них сичките, Траян собра и насели ги в Дакия. Хр. Павлович, Ц, 14. Ромуолд населил българете в Молизката област и поставил им Алцека за управител. Д. Войников, КБИ, 13. населвам се, населя се страд. Даките са оттеглиха тогаз и страната са насели от римски колонии.

С. Бобчев, ПОС (превод), 92. — Боже, боже, помисли си Райна,.. ще ли да ся насели някоги това равно поле с живот или ще заглъхне като пустиня. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 175.

НАСЕЛВАМ СЕ несв.; населя се св., не-прех. Обикн. с предл. в. 1. Оставам да живея, установявам се в някакво място, като образувам там селища; заселвам се. И така, българете найдоха добра и изобилна земля и населиха се в нея. Хр. Павлович, Ц, 17. Медна голяма галска войска премина в Италия и поиска честно да ся насели в йедна страна, която не беше никак обработена. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357. Особено внимание заслужават българските поселения в Бесарабия. Малко по малко там ся населили 70-80 000 българи. Ч, 1871, бр. 21, 659.

2. Оставам да живея в някое селище или жилище; заселвам се. — Ке станем турско село. Дека има жежка вода се населват поганцы. Сл. Македонски, ЕЗС, 12. Нападнали на Пазарджик изпъдените, както казват, от Мидхад паша черкезе около 300 души и искали да ся населят там. АНГ I, 690. В завоюваните страни той основал нови градове, за да са населят в тях бедните граждани.

Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 323. Яков и Мария ся населиха в малката си къщичка и почнаха домашното си разпореж-дание. Хр. Пашов и др., ПШ (побълг.), 49. Ако и да не са би населил някой в къщата, която е зел под наем.., той пак е длъжен да заплати наема. ДЗОИ III (превод), 112.

НАСЁЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от населвам и от населвам се; населяване, заселване. Населването на Луната е предстояща и изпълнима задача.

НАСЕЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от населя като прил. За земя, страна, селище и под. — в който има, живее население; заселен, обитаем. И само в няколко десятки години Добруджа коренно се измени и се превърна в гъсто населен цветущ край. Й. Йовков, Разк. III, 187. В централната и най-населената част на града улиците са криви, движението е голямо и не е приятно да вървиш по тях. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Хората, уморени вече в тойзи лъжовен свят да са препират помежду си .. желаят да осъществят един дълготраен мир по всичката населена земя.