се Златан. — Само гледай да не се насеят-каш. П. Вежинов, ВР, 131. Сватът Йово не бе изпекъл твърде занаята — пиянството, та се скоро насвятка и захвана да дремуч-ка. Лил., 1884, кн. 7, 8.
НАСВЯТКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от насвятквам и от насвятквам се.
НАСВЯТКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Не-одобр. Отгл. същ. от насвятквам се; напи-ване, натряскване, накъркване, нафиркване, нарязване2.
НАСГОДА нареч. Разг. Така, че да ми е удобно; наръки, под ръка. Погледна талигата, тикната под навеса, свали стърките, опрели горе о стряхата и я откара близо до торището, за да му бъде по-насгода за товарене. Т. Харманджиев, КВ, 172. Старата не престана да събира [клечки и шиш-лок], но всичко изсипваше до дръвника. — За разпалване, да е насгода — оправдаше се тя, без да я пита някой. Г. Караславов, Тат., 150. — Тоя насреща бил член на техния окръжен комитет. .. — Ами... да следим. Все може да се узнае нещо. Така, насреща, той ни е съвсем насгода. В ръцете ни е. Д. Талев, ГЧ, 257.
НАСДОЙ м. Диал. Първото издояване на овцете след отлъчването на агнетата; смълза.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАСЕДЕНКУВАМ СЕ, -аш се, се., не-прех. Седенкувам до насита, колкото ми се иска. — Ама били ли сте и при катунари-те-подолки? — приплесна Николица така дяволито, че момите на един глас извиха висок, кръшен смех. — Ние се наседенкувах-ме първом при долнокрайки, после при ка-тунарките-подолки, че рекохме сега да свърнем и при вас. А. Страшимиров, ЕД, 24.
— Наспах се, чичовото, наспах; какво да правя? Ами вие наседенкувахте ли се?
— Ех, току речи, че се наседенкувахме. Т. Влайков, Съч. III, 242-243.
НАСЕДНА. Вж. насядам.
НАСЕДЯ СЕ. Вж. наседявам се.
НАСЕДЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наседя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. де-ят. наседял се, -а се, -о се, мн. наседели се, св., непрех. Седя до насита, колкото ми се иска. И Манол тихо запя: Кой има майка и татко, / да седи, да се наседи, / кой има рода голяма, / да ходи, да се находи. А. Дончев, ВР, 182. „Жетварьо лъо, лещаръо, / помоли се на Бога / да ти лейне облаче, /.., / да се вода напиеш, / да се сянка наседиш.“ Нар, пес., СбНУ XXXIX, 98. „Седи, поседи, Калино, / та си са мома наседи, / много си дари направи“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 266.
НАСЕЙВАМ, -аш, несв. (диал.); насея, -ееш, мин. св. насеях и насях, прич. мин. св. деят. насеял и насял, -а, -о, мн. насели, прич. мин. страд. насеян и насян, -а, -о, мн. насели, и насят, -а, -о, мн. насети, св., прех. Насявам. насейвам се, насея се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСЕЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от насейвам и от насейвам се; насява-не.
НАСЕКА. Вж. насичам.
НАСЕКОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до насекомо или насекоми. Попаднал всред Делиормана,.., Маркович открива, че насекомната фауна тук е изобилна. Той започва да събира материал. К. Тулешков, НЗ, 62. Особено изпъкват с оригиналния си изглед насекомни-те ларви от разреда на еднодневките. Б. Русев, ЖНР, 19. Действително една двойка синигери в природата .. унищожава около 50 кг насекомни неприятели. Н. Боев, ПДП,
7. Насекомни вредители. Насекомна храна за декоративни рибки.
НАСЕКОМО, мн. насекоми, ср. 1. Дребно безгръбначно животно с членесто тяло от три части (глава, гърди, коремче), снабдено с крила и с шест крака. Навън слънцето блести, птици всякакви хвъркат, насекомото, и то хвърка — блажена работа. И. Радичков, НВ, 7. На ъгъла между двете стени, горе, близо до тавана, заплетено в една голяма паяжина, отчаяно бръмчеше някакво насекомо. Ст. Марков, ДБ, 296. И пръстът му се спря върху коравото гръбче на малко, кръгло насекомо. — Калинка! — прошепна той доволен, че е успял да я познае. Д. Немиров, Др, 31-32. Костадин навлезе в гората и започна да се взира в пустото iuoce, засенчено от стари дъбове. Той не чуваше усиленото жужукане на насекомите, нито усещаше в задухата гъстия, упоителен мирис на гора. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Други еще по-дребни животинки или гадинки що има, те ся казуват насекоми или буболечки. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. Вредни насекоми. Мрежа за насекоми. Светещи насекоми. Кутия за подреждане на насекоми. Препарат против насекоми.
2. Само мн. Зоол. Клас членестоноги, безгръбначни животни, които имат тяло, разчленено на глава, гърди и коремче, обикн. имат крила и шест крака, размножават се с яйца и претърпяват метаморфоза. Insecta. Животните от тип членестоноги са групирани в четири класа: ракообразни (низши и висши), паякообразни, насекоми и стоно-ги. Зоол. VII кл, 150.
НАСЕКОМОДДЕН, -дна, -дно, мн, -дни, прил. 1. Който се храни с насекоми. Гаргата е предимно насекомоядна птица, но не се отказва и от царевица, овес, леща. Ст. Дончев, ПНД, 33. Най-примитивните насекомоядни животни — прилепите, се
НАСЕДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл.
същ. от наседявам се.
