тят ся продължаваше тихо, пътникът изведнъж съгледа, не над Стара планина ся подаде месецът и подир малко ся изтърку-ли като воденичен камък, чървен като на-светлено желязо. Ц. Гинчев, ДТ, 20-21. на-светлявам се, насветля се страд. Плочата на машината, върху която е сложена су-шилката, никога не трябва да се насветля-ва, защото всичко, което е поставено да се суши, щё изгори. Гр, 1906, бр. 10, 148.
НАСВЕТЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насветлявам и от насветлявам се; нажежаване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСВИВАМ, -аш, несв.; насвйя, -йеш, мин. св. насвйх, прич. мин. страд, насвйт, св., прех. Разг. 1. Свивам, сгъвам много неща. Взех тютюна и нарязаните хартийки и насвих цигари за всички.
2. Прен. Упражнявам обикн. груб натиск върху някого, като го принуждавам, насилвам да извърши нещо или го обвинявам, държа отговорен за нещо; заставям, притискам, нагъвам, насмитам. Като чу куплета за себе си, приятелят му го насей да чуе и за „Номер двадесет и трети“. Г. Русафов, ИТБД, 240. — Имахме тая сутрин конференция за качеството и другарят министър така ни насей, че не знам как ще се оправим... О. Василев, Л, 57. — Ха, като го насвият кърджалиите, за Рада ще ти мисли! П. Тодоров, Събр. прИ, 78. насвивам се, насвия се страд.
НАСВЙВАНЁ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от насвивам и от насвивам се.
НАСВИРВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Свиря леко с уста; свирукам, подсвирквам. Изплю се [Трънцу] през зъби и продължи да си насвирва някакво шопско хоро. С, 1972, кн. 11, 228. насвирвам се страд.
НАСВИРВАМ СЕ, -аш се, несв.; насвй-ря се, -ищ се, мин. св. -их се, св., непрех. Свиря до насита. Заяко спря, послуша, послуша и рече: ..„Човек да свирщ докато е жив, а умре ли, ни свирка ще чуеш от него, ни нищо“. И остана до късно, да се насвири. И. Радичков, СР, 85. — Кажи другите какво правят? Янушка как е? — Добре. Не може да се насвири на пиано. П. Славински, ПЩ, 388. — Ой кавалю, мой другарю, / свирай, свирай, насвири се, / да ма чуе гюзел Севда. Нар. пес., СбВСтТ, 527.
НАСВЙРВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от насвирвам; свирукане, подсвиркване.
НАСВЙРВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насвирвам се.
НАСВЙРКАМ СЕ. Вж. насвирквам
се.
квам се, нарязвам се, натрясквам се, нафир-квам се. — Ама ти няма да си идеш оттук на собствен ход, мила! Ти си превъзходно трезва, представяш ли си какво захар че става от тебе, ако се насвиркаш? Д. Доб-ревски, БИ, 220.
НАСВЙРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Жарг. Отгл. същ. от насвирквам се; напиване, на-къркване, напоркване, нарязване2, насвят-кване, натряскване, нафиркване.
НАСВЙРЯ СЕ. Вж. насвирвам се.
НАСВЙЯ. Вж. насвивам.
НАСВЛЕКА. Вж. насвличам.
НАСВЛЙЧАМ, -аш, несв.; насвлека, наевлечёш, мин. св. насвлякох, наевлёче, св., прех. Рядко. Свличам много неща или голямо количество от нещо. За час насвлякохме от височината достатъчно сухи дърва за лагерния огън. насвличам се, насвлека се страд.
НАСВЛЙЧАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от насвличам и от насвличам се.
НАСВОС нареч. Диал. Без определена посока, цел или намерение; наслуки. Ударили назад, едни по тесний път, / а други тъй насвос, където ги влечаха / конете — .. — те летяха. П. П. Славейков, КП III, 199. Достойний мъж не се познава по това / какво започва, но отде и как започва, — / дали по правий път кормилото насочва, / или току-така подкара я насвос... П. П. Славейков, КП III, 18.
НАСВЯТКАМ. Вж. насвятквам.
НАСВЯТКАМ СЕ. Вж. насвятквам
се.
НАСВЯТКВАМ, -аш, несв.; насвяткам,
-аш, св., прех. 1. Разг. Запалвам, наклаждам силен огън в пещ, печка и под. Бягам аз при готвача на селкоопския ресторант и му казвам: тази [телешката] глава е обществена, с нея ще правим научна конференция. Както е зашита в шкембето, мушни я в пещта, насвяткай я, да се опече за два часа. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1.
2. Диал. Набивам някого (Н. Геров, РБЯ II). насвятквам се, насвяткам се страд.
НАСВЯТКВАМ СЕ, -аш се, несв.; насвяткам се, -аш се, св., непрех. Разг. Не-одобр. Напивам се; натрясквам се, накърквам се, натаралянквам се, нафирквам се, нарязвам се, насмърквам се, нажулвам се, на-смуквам се, нацоквам се. Дай една бира, дай още една, дай още една, че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс. Ал. Константинов, Съч. I, 206. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете. Поне веднъж се насвяткайте, майка му стара, да разберете, че сте мъже, а не младенци от прясно сирене... Наздраве! — и Куберт вдигна чашата. М. Смилова, ДСВ, 40. — Добре, пийни ракия — съгласи
НАСВЙРКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-
свйркам се, -аш се, св., непрех. Жарг. Напи
вам се, накърквам се, напорквам се, насвят-
