Page:RBE Tom10.djvu/481

Щом наближеше избор, бейовете наръчква-ха десетина каруци с цигани и турци — и цялото това шествие от пияни хора с викове, зурни, тъпани, зилове,.., урваше се по селата, където агитаторите държаха речи по селските мегдани. СбАСЕП, 101. на-ръчквам се, наръчкам се страд. НАРЪЧКВАМ СЕ несв.\ наръчкам се се., непрех. Разг. Наблъсквам се, натъпквам се.

НАРЪЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наръчквам и от наръчквам се.

НАРЪЧНИК¹, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Книга с основни или най-нужни сведения в някоя област; справочник, ръководство. Непознатият любезно се усмихна,., и с елегантен жест поднесе една малка книжка. — Наръчник по възпитание и етикет — каза той. Д. Кисьов, Щ, 481. Желев свалил сакото си, навил ръкави и извадил наръчник на любител-шофьора. Й. Попов, БНО, 117. — За живота през 60-те години съдържат изобилни данни статистическите наръчници. А. Гуляшки, ДМС, 121.

2. О стар. Книж. Бележник, тефтер, който е винаги под ръка. Наръчник е прост'тефтер, в който написваме всякоя операция щом я извършим и която после оттука имаме да прокарваме в дневника. Кр. Кър-джиев, А, 310.

— Друга (разг.) форма: наръчник.

НАРЪЧНИК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кърпа, която се поставя върху коленете при хранене; презръчник, пешкир, месал. Булката е дар готвила:/ за тебе е сит-но сено,/ ситно сено садиново,/ за мене е дребна дара,/ дребна дара все коприна,/ на кръстника бял наръчник. Нар. пес., Hi Геров РБЯ III, 212.

НАРЪЧНИЦА ж. Диал. Орисница. Нощта чужденчето момче чуло оти наръчниците наръчували малката момичка за него — да биде негова невеста. СГ, 1894, кн. 1, 339. Ми заспала млада Мбмирица. / Си дойдое до три наръчници, а Тодора очи не затворат, / глеат, слушат до три наръчници: / Първа велит:- ай да го [детето] зе-меме. Нар. пес., СбБрМ, 17. Леле Маро, мила мнуко, / шчо ти било наръчано / от пустите наръчници! Нар. пес., СбНУ XI, 22.

— Друга форма: н а р 6 ч н и ц а.

НАРЪЧНО. Остар. и диал. Нареч. от наръчен.

. НАРЪШКАМ. Вж. наръшквам.

НАРЪШКВАМ, -аш, несв. \ наръшкам,

-аш, св., прех. Диал. Стъквам, подклаждам обилно с гориво огън, за да гори буйно; на-гъчквам. Мъжете се завърнаха с наръчи дърва, наръшкаха голям огън сред поляната. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11. — Дядо Гъне, иди да отсечеш от гората едно дърво, че да наръшкам огън в къщи. А. Каралийчев, МИ, 71. наръшквам се, наръшкам се страд.

— Друга форма: нарушквам.

НАРЪШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наръшквам и от наръшквам се.

— Друга форма: нарушкване.

НАРЯД¹ м. Остар. 1. Определено количество земеделски произведения и животински продукти, които производителят задължително предава на държавата срещу заплащане; държавни доставки. — Много жито си натрупал — каза някой.. — Не сме малко хора у къщи, господин началник — отвърна ятакът. — Нарядите си изпълнихме. Може да проверите. К. Константинов, НДД, 139. Лазар стъпка цигарата си с крак. — Ами те ще укрият житото! Де ще им хванем после края? Никакви наряди няма да дадат! А. Гуляшки, СВ, 168. —- Тази война ме съсипа. Германските хрътки отровиха живота ми. Постоянно изискват наряди месо, наряди вълна, наряди мазнини. Ив. Хаджимарчев, ОК, 207. — Какъв е този? .. — Саботьор, господин кмете — бързо отговори секретарят. — Не е изпълнил наряда си за вълната. Казва, че нямал повече. X. Русев, ПС, 72.

2. Определено количество стоки, които се разпределят по специален начин. — Къде ще ходиш? — На Самоков. Ще докарам одеяла. Нов наряд отпуснаха за лагера. Цв. Ангелов, ЧД, 66. — Кой ще храни работниците от фабриките... Постоянно искате наряди: — Дайте дрехи, дайте обувки, дайте... Ами че, за да работиш, нали трябва да си сит... Кр. Григоров, Н, 26. След това започнаха сериозни спорове — ..' къщите текат, няма наряд за дъски .. чарковете не работят с пълен капацитет — до тях няма пътища за откарване на материала. Н. Стефанова, РП, 106. — Отдавна се каня да те помоля за нещо, ама все отлагах и не се решавах... — Казвай! — Става дума за нарядите, които се раздават с купони... Др. Асенов, ТКНП, 91.

— Рус. наряд.

НАРЯД² м. Воен. 1, Служебно задължение за работа, дежурство по специално назначение и ред. — Казаха ли ти, че утре си е наряд? — Тъй вярно, господин феддфебел! Й. Йовков, Разк. I, 28. По време на почивките, когато не беше в наряд и нямаше работа, той сядаше някъде настрани. Ем. Ма-нов, ДСР, 204. Близо месец край лоста се събираха освободените от наряд. Р. Сугарев, СС, 37. И само след няколко минути ние, новите,.., седяхме заобиколени от всички свободни от наряд партизани и трябваше да отговаряме на цял водопад от въпроси. М. Гръбчева, ВИН, 299. // Като сказ. опред. при гл. съм. Означава, че някой изпълнява такова служебно задължение. Тръбата още не беше свирила, когато го събуди старият дневален. Васко се надигна от леглото си и видя, че и другите две