Page:RBE Tom10.djvu/458

чедо, сладко чедо, / да що ти било речено, / трекя вечер написано, / от пустите нареч-ници, / на пат, синко, да загинеш. Нар. пес., СбНУ III, 72.

— Друга (диал.) форма: наръчница.

НАРЕША. Вж. наресвам.

НАРИВАМ, -аш, несв.; нарйна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нарйнат, св., прех. 1. Насипвам нещо някъде, като го ри-на обикн. с лопата. Заловихме се за работа. Димитров нариваше въглища, помощникът пъхаше в пещта, а пък аз гледах към гарата за дежурния чиновник, който беше се забавил. Ив. Мартинов, ПМ, 217. Отзад ог-нярът нариваше лопати въглища в пещта. К. Константинов, Избр. разк., 154. Като взе щипците, нарина всичкият огън пред от-върстието на пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. • Обр. Като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наричат хиляда и петстотин левчаги,.. Хубаво нещо. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20.

2. Разг. Заривам², засипвам³, заравям¹. Първият [орач] дошел при него, почел да му на-рива браздата и да му мести междата да е една крачка no-натам. Нар. прик., СбНУ XILIX, 369. Покрай това бърдо ся види, че тряба да е текла някое си време Янтра, и то й е било десният бряг, а после с векове отстъпила и наричала ливадето. Ц. Гинчев, ДТ, 17-18.

3. Диал. Изравям, изривам² определено количество от нещо, много или всичко; изтребвам. Най-после [мореплавателите] стигнаха благополучно на Верагуа, дето мислеха да си нарйнат колкото злато искат. П. Кисимов, О А I (превод), 146. Тази година наричахме една кола картофи.

4. Диал. Загребвам² (във 2 знач.); поемам, обхващам. Бай Ганьо извади кесията си, завъртя я около връвта, отвори я, бръкна до дъното, нарина една шепа монети. Ал. Константинов, БГ, 38. — С очите си видях: една уста нарина изведнъж пет ли, десет ли овце, не мога да ти кажа, защото нямах време да ги броя. Н. Хайтов, Л, 16.

5. Непрех. Диал. За вол или бивол — с рога или крака ровя и хвърлям пръст настрани; рия. Бикът нарива, май времето ще се развали. БД II, 117. наривам се, нарина се страд.

НАРИВАНЕ ср. Отгл. същ. от наривам и от наривам се.

НАРИВАЧКА ж. Рядко. Жена, която нарива нещо в процеса на определена дейност. Те работеха по три в група: копачка, наривачка и количарка. Ст. Даскалов, СД, 430.

НАРИНА. Вж. наривам и наринвам.

/Дето си Донка постъпи, / с мотика ще го копая, / с лопата ще го наринвам, / в градинка ще го префърлям. Нар. пес., СбВСт, 729. Наринвам накуп пшеница. Н. Геров, РБЯ III, 209. наринвам се, нарина се страд.

НАРЙНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наринвам и от наринвам се; нариване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРЙПАМ. Вж. нарипвам.

НАРЙПВАМ, -аш, несв.; нарйпам, -аш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Рипваме мнозина или всички; наскачвам. Жътварите бяха преминали вече на друг разговор, когато дойде Елица; но щом пристигна тя, нарипаха всички. Ил. Волен, БХ, 114. По редиците на конниците се препредаваше високо и громко някаква заповед. Момците трепнаха, озърнаха се, нарипаха върху конете си и отлетяха напред. И. Вълчев, СКН, 604. Няколко жени изпискаха уплашено, а мъжете нарипаха да видят кой беше хвърлил тоягата. О. Василев, 33, 34. Скоро, бърже бре, казаци, / бре казаци, бре юнаци, / скоро, бърже наричайте, / наричайте у Дунаво, / през Дунаво припливайте! Нар. пес., СбНУ XILIII, 461.

НАРЙПВАМ СЕ несв.; нарйпам се св., непрех. Разг. Рипам много, до насита; наскачвам се. Докато мъдрият се намъдрува, лудият се нарипва. Погов.

НАРЙПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нарипвам и от нарипвам се; наскачване.

НАРИСУВАМ, -ащ, св., прех. 1. Чрез рисуване пресъздавам нагледно образа на нещо, някого изцяло, докрай. Дядо Недко украси и вътрешността на кръчмата — .., нарисува по тях [стените] плегпеници от лозови листа и гроздове. И. Йовков, Ж 1945, 59-60. Под стряхата на портата художник от далечно време беше нарисувал Арахангела Михаила с ризница. А. Каралий-чев, ПГ, 10. Аз непрекъснато носех тефтерче от рисувателни листове и често карах приятелите си да ми позират. И като им давах рисунките, те се радваха, защото виждаха, че вярно съм ги нарисувал. Д. Не-миров, КБМ, кн. 2, 135. — Този кой е? — ..

— Поляк. Картини рисува. И мене, казва, щял да нарисува! Ст. Дичев, ЗС I, 443. // По същия начин създавам художествена картина с образа на някого, нещо. Сега в оная стая нямаше никого, не я заключвахме, беше студено.. И нямаше нищо особено там освен картините, които брат ми беше нарисувал и накачил по стените. К. Калчев, ПИЖ, 17. Върху всяка плочка имаше .. линии по една чудно нарисувана картина, каквато ние, земните жители, не можем да си представим. Елин Пелин, ЯБЛ, 70. Най-добрите художници в града бяха нарисували портретите на изтъкнати възрожденци от областта.

2. Разг. Художествено изписвам букви, циф-

НАРЙНВАМ, -аш, несв. (диал.); нарйна,

-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нарйнат,

св., прех. Наривам. Тя е рекла мама ти —/..