НАРЕКА1. Вж. наричам1 и нарек-вам1.
НАРЕКА2. Вж. н а р е к в а м2.
НАРЕКА3. Вж. наричам2.
НАРЕКА СЕ. Вж. наричам се.
НАРЁКВАМ1, -аш, несв. (диал.); нарека и (диал.) нареча, наречеш, мин. св. нарекох, прич. мин. св. деят. нарекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. наречен, св., прех. Наричам1, нареквам се, нарека се, нареча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга(остар.)форма: нар&чвам.
НАРЁКВАМ2, -аш, несв.\ нарека, наречеш, мин. св. нарекох, прич. мин. св. деят. нарекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Диал. Наричам2, наговарям2. Tue от малки си бяха по-отворецички; а пак откак ходиха солдате, още по-отворени са станале и сега секи вече иска на своя глава да си е, и не слуша, та какво го нарекваш. Т. Влайков, Съч. II, 119. нареквам се, нарека се страд.
НАРЁКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нареквам1 и от нареквам се; наричане1.
НАРЁКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нареквам2 и от нареквам се; наричане2, наговаряне2.
НАРЕНДОСАМ. Вж. нарендосвам.
НАРЕНДОСВАМ, -аш, несв.\ нарендо-сам, -аш, св., прех. Рендосвам много, голямо количество от нещо или всичко. Нарендоса-хме дъските за бунгалото, нарендосвам се, нарендосам се страд.
НАРЕНДОСВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нарендосвам и от нарендосвам се.
НАРЁСВАМ, -аш, несв.\ нарёша, -иш и -еш, мин. св. -их и нарёсах, прич. мин. св. деят. нарёшил и нарёсал, св., прех. Диал. Сресвам. Оплакваха й косатника .. — Помня си, помня, кога ме мама за първи път на-реши и ме момински премени! И. Вълчев, РЗ, 117-118. Тантил, облечен в черен костюм, с тъмночервена връзка, наресал назад буйна коса, приличаше на някой ударник от града. Кр. Григоров, И, 139. Нарешила [жената] косе на две стране, / закитила китку на левицу. Нар. пес., СбВСтТ, 480. Като са назад върнала, / че са умила, уплела, / руса си коса нареса. Нар. пес., СбНУ XXV, 105. наресвам се, нареша се страд, и възвр.
НАРЕЧА1. Вж. наричам1.
НАРЕЧА2. Вж. наричам2.
НАРЕЧИ-. Остар. Първа съставна част на сложни думи със значение: който не е истински, а само привиден; лъже-, квази-, напр, наречи-родолюбец, наречи-про-свещениеидр.
НАРЁЧИЕ1, мн. -ия, ср. Езикозн. Неизменяема част на речта, означаваща признак на действие, на друг признак или на предмет, която в изречението има функция на обстоятелствено пояснение, предикативна функция или служи за уточняване съдържанието на изречението, напр.: бавно, добре, горе, рано, твърде, жално и др.
НАРЕЧИЕ2, мн. -ия, ср. 1. Говор, диалект. Когато и творците, за да бъдат разбрани, не ще намерят за нужно да пиишт на друг език освен на разбираемия от всички, майчиният ще остане само на бабите, както вече само за бабите останаха местните наречия. Б. Болгар, ПД, 129. Да кажа няколко думи и за помашкото наречие в Чепино. Ив. Вазов, Съч. XVI, 57. Писал е [Рабиндранат Тагор] на бенгалско наречие, получило гражданственост в индийската литература. ЛФ, 1956, бр. 4, 4. Новите пословици, записвани в Трявна, бяха повече по източното наречие, което се различава от западното. П. Р. Славейков, БП II, 7. Наречието, което говорят всичките жители, догдето захващат Родопите,.., е по-известното „рупско“ — чисто българско. Ст. Шишков, ЖБ, 13. // Изговор, произношение, които са присъщи на даден говор, диалект или език. — Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие. Ст. Марков, ДБ, 157.
2. Разш. Език2. Залови се разговор между русите и тях на едно ново славянско наречие. Ив. Вазов, Съч. VI, 93. — Господине, позволете — вие сте руси? .. Той стотият път беше получавал това питане в Западна Европа,.., поради славянското му наречие. Ив. Вазов, Съч. XXV, 167.
НАРЕЧНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Бър-борко, бъбрица, бъбривец, дърдорко (Н. Геров, РБЯIII).
2. Коледар, който е определен да изказва, нарича2 пожелания на домакините. Нареч-никът ще нарича, пък котето ще мяфка. БДИ, 117.
3. Момък, мъж, който е определен, наречен да се ожени за дадено момиче; кердосник, годеник. Яна люто проклънала: / „Да би ръка откапала / от пръстите до лактите.“ / И пак си ся раздумала: / „Да не ми е мой на-речник, / мой наречник, мой кердосник.“ Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 209.
НАРЕЧНИЦА ж. Диал. 1. Бърборана, бъбрица, бъбривка, дърдорка.
2. Девойка, която е определена, наречена да се омъжи за даден момък; годеница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРЕЧНИЦА ж. Диал. Орисница; ре-ченица. Ния помълча малко и рече: — Аз искам да бъде добър човек, чист и хубав. — Е, е — обади се от другата страна на леглото Султана. — Какво сте почнали като наречници! Силен да бъде, хубав... Д. Талев, Пк, 800. В полунощ, време тайно, / над люлка на рожба драга, / спре се наречница блага. П. П. Славейков, ЕП 1907, 115. Леле
