направи нещо. Той [Стоян] дори важно се поизкашля, като майстор Кочо, когато всяка събота следобед нареждаше калфите си за работа през следващата седмица. Д. Талев, ЖС, 96. Кроеше планове, нареждаше слугите. И. Йовков, Разк. I, 48-49. Станат ли децата, ще земе да ги стегне, ще ги нагоди да похапнат, ще ги изпрати у даскала, или ще ги нареди на работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. нареждам се, наредя се страд. нарежда се, нареди се безл. Нареждаше се изрично „да не се бърза“ и да се „изчаква\“ развитието на събитията, което значеше на прост език да се лъжат и разтакават работниците. Д. Димов, Т, 255-256. Парцали ли? Нарежда се по целия лагер — да се измислят парцали. И ето един прави спасителното „откритие“: всички ще отрежат по малко от полите на шинелите си,., и след малко парцалите са готови. Г. Караславов, ПМ, 59.
— Друга (диал.) форма:* н а р й ж д а м.
НАРЕЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от нареждам1 и от нареждам се. Нареждането на траверсите и релсите било привършено вече. М. Марчевски, П, 262. Мария бе заповядала на слугинята да приготви хубава вечеря, дори сама взе участие в нареждането на масата. Д. Димов, Т, 86. От нареждане на рими,.., аз се отказвам и това ми стихотворение е първо и последно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 128. Първото време на Светославовото правле ние обричаше мир но царуване, което беше съсредоточено във вътрешното нареждане на държавата. Т. Шишков, ИБН,
238.
2. Думи, изрази, с които някой нарежда1 (в 11 знач.). Още от вратнята на Кутулата чу [баба Луканица] женски писък и нареждания■. В. Нешков, Н, 84-85.
HAPÈЖДAHE2, мн. -ия, ср. 1. Разпореждане, заповед, указание, наредба2. Моис вървеше напред, потънал в свои мисли, изненадан от бързото нареждане да се спрат покупките. П. Спасов, ХлХ, 90-91. Казах на полковника, че сте действували по мое нареждане и старикът замълча, макар нито за миг да не ми повярва. П. Вежинов, ВР, 249. А бай Димо ни разгони и заповяда на Бибата да затвори кръчмата до второ нареждане — завърши непринудено Ванчо. Ем. Манов, ДСР, 302. Дежурните от шлеповете пристигаха с лодки, изслушваха нарежданията и пак си отиваха да спят в своите малки бели каюти в края на шлеповете. П. Спасов, ХлХ, 311.
2. Документ, с който се предава такова разпореждане, заповед. В момента обаче заедно с договора за откриване на военно училище пратениците на дружината по настояване на сръбското правителство,.., донасят нареждането да се основат навсякъде из страната комитети. Ив. Унджиев, BЛ, 86. // Юрид. Административен акт, с който се повелява от администрацията нещо на едно лице или на няколко лица.
НАРЕЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Нареждане1. Намерението ми беше да си дойда в Трявна и подир да посетя Габрово и да се видя там на мястото как е по-възможно да се изпълне това спасително и желателно от благомислящите хора нареждание на училището ви. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 84. Проектът за нарежда-нието на общото образование,.., е много по-важен [за турското правителство]. ДЗ, 1868, бр. 50, 189. С пристиганието в Кула г. Каравелов веднага се зае с нарежданието на управлението, състави управителен съвет начело сЛило Д. Корманов. Пряп., 1903, бр. 25, 3.
НАРЕЖДАН м. Рядко. Лице, което нарежда1, реди, подрежда нещо някъде; редач. Нареждач на тухли.
НАРЕЖДАЧКА ж. Рядко. Жена, която нарежда1, реди, подрежда нещо някъде; редач ка. Нареждачките на фиде .. дават добро качество. ВН, 1961, бр. 2940, 1.
НАРЕЗ м. 1. Тясна вдлъбнатина във вид на улей, направена с остър режещ предмет върху повърхността на нещо, обикн. за украса. Селският ни фотограф имаше турски часовник,..: топчест, такъв като яйце, и с капак с нарези като на рабош. Ем. Коралов, МВ, 27. Момчил стоеше на отсрещния рид и дялкаше сплетени нарези по дългата си, препърлена тук-таме на пламък дрянова тояга. О. Василев, 33, 6. Похлупаците по средата си имат високи дръжки във форма на луковици, украсени със слабо извити нарези. Р, 1925, бр. 192, 3.
2. Спираловиден улей върху повърхността на някакъв предмет, който служи обикн. за завинтване, завъртане на капак, капачка или винт. Преливаме с помощта на фунийка горещия разтвор в шише с нарез на отвора. К, 1963, бр. 8, 45. Той [дядо Мирьо] отвори затвора, обърна пушката с дулото към себе си и погледна вътре. — Няма нарез. Затова кара сачмата на една страна. Ем. Станев, ЯГ, 8. Винтов нарез. Витлов нарез. Капачка с нарез.
3. Плитък повърхностен разрез върху тялото на човек или животно; резка. Турчинът натискаше главата му [на ханджията] напред и с върха на бръснача правеше няколко нареза на врата му. Г. Белев, ПЕМ, 31. С остра мидена черупка той [магьосникът] ще направи различни нарези по тялото, по ръцете и краката ни. К, 1963, бр. 8, 9.
НАРЕК, мн. -ци, м. Диал. Разговор, изказани приказки. Нарек, порек, до зарана. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 209.
О Нарек няма. Диал. Употребява се, когато някои разговарят много дълго и не могат да се наговорят, напри казват; напри казване няма.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
