Page:RBE Tom10.djvu/450

НАРАХАТУВАМ СЕ, -аш се, св., не-прех. Разг. Да рахатувам много, в голяма степен, до насита.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРВАЛ м. Арктически морски бозайник от семейство делфинови с дължина до три метра и спирално завит зъб като рог.

— От нори.-датск. narval, проз фр. narvale.

НАРГИЛЕ, мн. -та, ср. Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през шише с ароматизирина вода и дълъг маркуч, за да се охлади и прочисти преди да достигне до устата на пушача. До тезгяха,.., седеше, подвил дългите си нозе Лбу Талиб. Той беше захапал маркуча на наргилето си и равномерно, съсредоточено го надуваше. Ст. Дичев, Р, 78-79. Дотеглива ставала еднообразната картина на лениви аги, седнали сутрин пред неугледните си дюкянчета на удобни миндери, с наргилета в уста и неизменното кафе в ръка. Т. Жечев, БВ, 439. Чуваше се от всички страни около басейна клокоченето на наргилетата. Д. Калфов, Избр. разк., 86.

— От перс. през тур. nargile. — Друга (остар. и диал.) форма: н а р г е л è.

НАРД, нйрдът, нйрда, мн. няма, м.

1. Бот. Тревисто растение от сем. валерианови с месести ароматични корени и червеникави цветове; нарда.

2. Ароматично вещество, получавано от корените на това растение и употребявано като суровина във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. // Това вещество като козметично средство или благовоние. Тя продаваше миризми. В малки чаши от алабастър,., тя носеше кайсия,.., нард .. и кимион. Н. Райнов, БЛ, 183. С нард ги научи да мажат лицето си. Н. Райнов, БЛ, 50. Тогава Мария зема една литра миро чисто драгоценно, (което се именува) нард, и помаза нозете Исусови, и втри ги с косите си и изпълни се къщата от миризмата на мирото. Н. Рилски, НЗ, 205.

— От гр. vàpôoç 'валериана'.

НАРДА, мн. няма, ж. Нард. Само в градините на благословения Аш Шам под зелените смокини цъфтят омайващите със своя аромат бели жасмини, а мирисът на благородната нарда задушава тънкото благоухание на розите, белите лилии и олеандрите. В. Дойков, НС, 9.

НАРДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.

1. Който се отнася до нард или е присъщ на нард. Нардов аромат.

2. Който е получен от нард. Нардово миро.

HAPEBÀÈAM СЕ, -аш се, несв. \ нарева ce, -èni се, мин. ce. -àx се, св., непрех. Рева дълго, до насита, докато се успокоя. През това време майка и дъщеря се сляха в едно. Първо се нареваха двете заедно, като че и двете остават нещастни вдовици. Ст. Даскалов, СД, 274. Нека само остави детето няколко пъти да ся нареве, преди да го на-дои,.._и— и детето по време ще ся приучи на ряд. Й. Груев, КН (превод), 64.

НАРЕВА СЕ. Вж. наревавам се.

НАРЕД нареч. 1. Един след друг, едно след друго, като се спазва определен последователен ред; поред, последователно. Развеселени сватбари — селяни и селянки — приказват, като пият наред из бъклица, която един другиму си подават. Ив. Вазов, Съч. XXI, 46. Донасяха й подаръци, поздравяваха я, целуваха й ръка всички наред, а вечерта сядаха да вечерят всички заедно. Д. Талев, СК, 62. Той [Венко] вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Петър без да губи время, разказа му [на Йовчо] наред всичко, както беше станало. Ил. Блъсков, ИС, 31. Слънцето наред грее — един сутра, други вечер. П. Р. Славейков, БП II, 122.

2. В положение един до друг, едно до друго, на една обща линия; редом. До Велемир винаги стои огромен мъж, цял великан, и наред с него слепият момък изглежда дете. А. Дончев, СВС, 831. — И ти ми стана оттогава мила и драга — възрази бързо Момчил и лицето му просветна. — Като те видях да стоиш наред с манастирската лоза тънка и стройна като нея, нещо ме пробо-де в сърцето. Ст. Загорчинов, ДП, 445. До тях дружина жени, насядали наред, плетат или шият. Ив. Вазов, Съч. X, 36. Той отиде при орача и тръгна наред с него. Т. Влай-ков, Съч. III, 324.

3. Всички или всичко без изключение. Настояваше [горският] да се сече ниско до земята и всичко наред, като се запазват са-цо липите, дренът и плодните дръвчета. Й. Йовков, Разк. I, 238.

4. Едновременно с друг (други), с нещо друго; заедно, наравно. Гергина остана права, за да им прислужва — такъв беше обичаят, жената не сядаше наред с мъжете. Д. Сп-ространов, С, 276. В молитвите си да се върнат живи и здрави синовете й тя слагаше наред и конят ни Ричко. Кр. Григоров, Н, 199. По това време наред с школата на Р. Попович в Карлово се развива и народно-то взаимно училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Ако в нивите и в зеленчуковата градина се култивират изключително тревисти растения, в овощните градини наред с тревите се отглеждат и храсти, и дървета. Бтн V и VI кл (превод), 11. // В съчет. със с това. Едновременно с нещо друго, изразено в предходните думи. А за всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни;.. Ала наред с това, като ви-еха^китки и пееха песни, деляха мъжете, които да пазят пътеките, чистеха пищовите си и остреха ножовете си. А. Дончев, ВР, 194.

5. В съчет. със същ., назоваващи мерни еди-нцци за разстояние или период от време — в