Page:RBE Tom10.djvu/449

от нищо, не се нараняваше: не, нейното здраво и цветущо същество бавно се вкаме-няваше под една нетърпима мъка, защото беше останала без всякаква цел. Р, 1927, бр. 252, 4. Самолюбието му се нарани до кръв от думите на ученика. Ив. Вазов, Съч. VIII, ¹³⁸-

НАРАНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наранявам и от наранявам се. Каймакаминът бе дочул преди това още за появилата се $омитска чета в полския район ha pezoeaina околия;.. Веднага узна той и за Нараняването на кехаята в Койне-во. Д. Талев, И, 73-74.

2. Наранено място; контузия. От мъжа на съседното легло Венко разбра, че бай Ми-хал наистина бе спечелил по точки, но заедно с наградата бе получил много тежки наранявания и... само три счупени ребра. Ал. Бабек, МЕ, 277. Душевни наранявания.

НАРАСНА. Вж. нараствам.

НАРАСТА. Вж. нараствам.

ЙАРАСТВАМ, -аш, несв.; нарасна, -еш, мин. св. -ах и нараста, -еш, мин. св. нарастох, прич. мин. св. деят. нарасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех. 1. Ставам по-голям, увеличавам се (по размер, обем, численост и под.); уголемявам се, увеличавам се. Проти-воп. намалявам¹. Вратът му [на вълчето] дебелееше и се втърдяваше, зъбите му нарастваха и едва се побираха в устата му.

О. Василев, ДГ, 42-43. Сякаш че исполинс-кият ръст на разбойника още повече нарасте и жилестите му ръце конвулсивно паднаха на дръжката на ятагана. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. Мястото се оказа благодатно за живопг и селото с всяка измината година нарастваше. Д. Фучеджиев, Р, 106. Прес-панската околийска чета нарасна до чепги-рийсет души. Д. Талев, И, 461. Постоянно говореха за дълговете на баща cii, който в последните години бяха нараснали. Елин Пелин, Съч. III, 19.

2. За растение — пораствам, изр;аствам в известна степен, без да съм завършил растежа, развитието си. Слънцето напече. Оцелелите растения се стоплиха, разпериха листа, цараснаха. А след месец източиха нагоре класовете си. П. Бобев, ГЕ, 74. Тук на запазено растения,та се гледат, докато нарастат и се засилят, та да могат да понесат пресаждането. Г, 1906, бр. 3, 46. А като нарасте [покълненото' семе], кръстоса и избие трети лист, тогава го тургат и разсаждат по лехи и гнезЬи. F. С. Раковски, П, 69.

3. За млад човек, дете— израствам, пораствам, наедрявам. Къде Петковден току си дойде и Здравко. Нарасъл, здрав, та напет — да му се не наглебаш. Ц. Церковски, Съч. II, 249. Тя [девойката] беше нараснала, развита, прелестна, съвсем друга от каквато я видя преди две години в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXV, 25. — Не е слабичка и тя, току. От мен повече е нарасла. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 229. На 15 години момче той ся завърна у дома си грлям, нарасъл, неуря-дник, пернат момък. И. Груев, СП (превод), 173.

4. За звук, шум, буря, вятър и под. — ставам по-силен, увеличавам непрекъснато силата, мощта си; засилвам се, усилвам се. Проти-воп. отслабвам, намалявам¹. Изведнъж се чу далечен шум, който бързо нарастваше — сякаш нещо огромно се търкаляше из дерето. Сп. Крал е веки, ВО, 72. На всяка стъпка, която правеха, веявицата нарастваше с голямо бучение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. Последните му думи се удавиха в нарасналия шум и той раздрънка звънеца високо над главата си. О. Бояджиев, П, 86.

5. Прен. За чувство, психическо състояние — ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Противоп. намалявам¹, отслабвам. Чувствуваше как в душата му нараства като ледена буца неизпитван дотогава страх. А. Гуляшки, МТС, 14. Игнатий почувствува старото вълнение; то мигновено нарасна и преля в цялото му същество. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече. Д. Талев, ЖС, 294. Когато пък мъката й нарасте дотолкова, че зе да й прелива, тя рече да си поизкаже пред някои близки, та дано й поолекне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.

6. Остар. Покривам се с някаква растителност; обраствам. Планинските издънки [в Норвегия] нарасли са с чамови дървета, от които зима мачти по-голямата част на Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.

О Нараствам / нарасна пред (в) очите на някого. Разг. Рядко. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество, някой започва да ме цени. От няколко минути Кандов постоянно нарастваше пред очите на Соколов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15.

НАРАСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нараствам. Нарастването на корена се извършва за сметка на делението и растежа на клетките. Бнт V и VI кл (превод), 34. Нарастване на населението. Нарастване на продукция. Нарастване на доходи.

НАРАСТВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Нарастване. Тези изменения, които са забележват в месяца, неговото нараст-вание и нащърбявание, дали не зависят по някой начин от мястото между неподвижните звезди? Д. Витанов, НС (превод), 23. Всеки път признаците на това ндвопоро-дено чувство [любов] ставаха по-явни, заедно с нарастванйето му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 95.

НАРАСТЪК, мн. -цй, след числ. -ка, м. Диал. Израстък (в 3 знач.). Фют приличаше на окаяник.. Малките му рогца бяха покрити с някакви злокачествени нарастъци. Елин Пелин, ЯБ, 154.