Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/434“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 16:37, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


дейността си, участието си в някакво дружество, организация, обединение и под.; изоставям. Когато материалното положение на някой член на задругата се измени,.., той напуска задругата. Й. Йовков, ЧКГ, 252. Когато по-късно Стоянов напуска дружеството, Друмев поема върху си всичката административна работа. М. Арнаудов, БКД, 130.

7. За чувство, мисъл, психическо състояние и под. — преставам да съществувам, да владея някого; оставям. На улиците, от гарата до хотела, не ни напуска мрачното настроение, което получаваме от първите картини на разрушения голям град. Н. Фурнаджиев, МП, 80. През деня, докато блъскаше по нивата само, тази мисъл не я напусна. Ст. Марков, ДБ, 249. Зайци, отдадени на влечението на сърцето си, не чуваха чуждите стъпки, и вечният страх от смъртта беше ги напуснал. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Виждах как силите му неусетно и застрашително го напущаха. Г. Кара-славов, БП, 406-407.

8. Прен. Рядко. Излизам от някакво душевно състояние, освобождавам се от някакво настроение, мисъл, назовани от следващото съществително; изоставям. Стефан го погледна с изненада. Стори му се, че евреинът напускаше обикновената си резервираност и се готвеше да разкрие картите си. Д. Димов, Т, 76. Мъжът напусна безнадеж-но шекспировските възпоминания и пак си опря главата за дрямка. Ив. Вазов, Съч. XII, 9. напускам се, напущам се, напусна се, напустя се страд. Ами Милка кога ще дойде? заразпитва Ваца за снаха си Емилия. Милка... поусмихна се Петко и покри болката си с небрежно изражение нали знаеш, сестро, София лесно не се напуща. Ст. Даскалов, СЛ, 17. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява. Ив. Вазов, Съч. X, 121. Вся-кий,.., ще ся увери, че тия догатки и препо-ложения тряба да ся напустят и отфър-лят като съвсем недоказани. Г. Кръстевич, ИБ, 19.

НАПУСКА МИ СЕ и НАПУЩА МИ СЕ

несв., прех. 1. Имам желание, искам да престана да живея някъде (населено място, държава и под.) -или да обитавам някаква къща, дом и др. — Отидоха си всичките ми близки. Отлетяха на юг. Само аз останах. Не ми се напуска родината. Жал ми е. П. Бобев, ГЕ, 142. С каква лекота и нехайна безгрижност излизаше друг път той от семейството си, а сега не му се напускаше тоя дом. Ст. Даскалов, СЛ, 236. Аз ще остана тук [в Плачковци] по всяка вероятност още около 5-6 дена. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера. Ив. Вазов, ПЕМ, 137-138.

2. Изпитвам желание да престана да се занимавам с някаква дейност, да упражнявам някакво занятие, професия. От две години все ми се напуска учителството, но не се решавам да го сторя.

НАПУСКАМ СЕ и НАПУЩАМ СЕ несв.; напусна се и (остар. и диал.) напустя се св., непрех. 1. Разг. Не полагам никакви грижи за външния си вид, за себе си; занемарявам се, изоставям се, запускам се2, запущам се2.

Я се погледни! Заприличал си на светец, напуснал си се още отсега, изоставил си се. Г. Караславов, ОХ I, 244.

2. Остар. и диал. Отказвам се, изоставям нещо; оставям се. Особено много здраве [Пашата] проваждал на войводата да са напусне от досегашната си севда, да му са ка-жало, че няма той да види Българско царство. 3. Стоянов, ЗБВ II, 172. А за да премине останалий си живот в мир и покой и конечно да ся напусти от високата цел на бъдещи открития, беше му невъзможно. П. Кисимов, ОА I (превод), 129.

3. Разг. Развеждам се. Да би духовните лица още повече зависели от папа Григорий VII, забранил им да ся оженуват, а който бил вече оженен, трябвало да ся напусне с жена си. Г. Йошев, КВИ (превод), 179. Стринка ми и чичо ми се напуснаха преди две години. О Напускам (напущам) / напусна този <тоя> свят; напускам (напущам)/ напусна света (земята). Умирам. Нещастие, обаче, скоро сполетяло стария Трифкович син му починал. За нещастния баща всички идеали се свършили: импулсът към труд изчезнал, бащата заохкал и след късо време напуснал този свят. БД, 1909, бр. 18, 1. Като всеки смъртен човек и Сисой Полюлеев трябваше да напусне един ден земята. Св. Минков, РТК, 175.

НАПУСКАМ2. Вж. напусквам и напущам2.

НАПУСКАНЕ ср. Отгл. същ. от напускам1 и от напускам се; напущане1.

Трцбва да ти кажа, че твоето напускане на Букурещ по време на събитията разстрои цялата емиграция. И то тъкмо в най-решителния час! Ст. Дичев, ЗС I, 422. Видяхме беловласи стоманолеяри, които отдавна са получили пенсии, но не дават дума да става за напускане на завода. А. Каралийчев, ПД, 220. Основателно Друмев ще се е питал дали той няма да бъде по-по-лезен, като смени деловодителството .. с пастирската служба .. Напускането на дружеството по този начин би станало по-безболезнено и оправдано в очите на всички. М. Арнаудов, БКД, 233. Напускане на властта.

НАПУСКВАМ, -аш, несв. (рядко); напускам2, -аш и напущам2, -аш, (разг.) и (диал.) напущя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пускам много, в голямо количество нещо или всичко. Кръчмарят си отръска потурите, зашиха му копче на ризата и като събра в една кошница всичките стъкла, чаши и чинийки, напуща ги внимателно да се