накиснат в чебура. Чудомир, Избр. пр, 173. Други техни другари [на дечицата] напущали кой тресчици, кой други подобни леки играла, които представляваха корабчета в тези локви. М. Георгиев, Избр. разк., 186. Главата му [на Добрин] достига чак до па-мучените снежинки, напускани с конци от тавана. Л. Михайлова, Ж, 152. Еве стае се-демдесе годин, / ка не дава дете да се кръсти, /.. /Ергенете бради напущиа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 29. Те напускаха конете си из ливадата, напусквам се, напускам се, напущам се и напущя се страд.
НАПУСНА. Вж. напускам1, напущам1 инапуснувам.
НАПУСНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от напусна и от напусна се като прил. Разг. За външен вид на човек, обикн. жена — за който не се полагат никакви грижи, който не се поддържа в добър, приличен вид; запуснат, занемарен, изоставен. Тя се срамуваше от неондулираната си коса, от напуснатата си външност. Р, 1926, бр. 221,2.
НАПУСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напусна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, напуснат, св., прех. Напускам1, напущам1. Стефансон напуснува местодеянето на своите надвиванеа и са оттеглева на едно тихо село. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 24-25. Марк Сеген започнува от търговщи-на, но наскоро като я напуснува, захваща инженерски работи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 30. напуснувам се, напусна се страд.
НАПУСТЕНИК, мн. -ци и НАПУЩЕ-НИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мъж, който е напуснат, изоставен от съпругата си; паряс-ник, запустеник.
2. Годеник, с който е развален годежът; запустеник (Н. Геров, РБЯ). Изпрашен, брадясал, немит, той имаше вид на напущеник или на занемарил се стар ерген. Т. Харман-джиев, КЕД, 139.
НАПУСТЕНИЦА и НАПУЩЕНИЦА
ж. Диал. 1. Жена, която е напусната, изоставена от съпруга си; парясница, запустеница, напущеница. Срам ма е, либе, грях ма е, / вдовица в пътя да срещна, / камо ли напус-теница. Нар. пес., СбНУ XXXI, 215. // Разш. Жена без съпруг, вдовица. Че ни йе, мама, оставил [твоят баща] — / сега девета година/майка ти клета довица, / до вица напус-теница / със енно мъжко детенце. Нар. пес., СбНУ XLVI, 156. Село е варе викнало / от бяла Но на вдовица / вдовица — напущеница. Елин Пелин, Съч. II, 84. Кога в пътят ми-нува, / маже в диге не седеха, / йедин се други питаха: / Че коя е тая вдовица, / вдовица напущеница, / та й са бели краката, / и й са длъги полите? Нар. пес., СбНУ XIV, 46.
2. Годеница, с която е развален годежът; запустеница, напущеница (Н. Геров, РБЯ III).
всякакъв смисъл; напразно, залудо. Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите краища на селото и мало и голямо. Елин Пелин, Съч. I, 74-75.
— Човек живее не за да трупа напусто пари и да трепери ден и нощ за тях, а живее, за да направи добро и да се порадва на доброто си дело! Д. Немиров, Б, 94. Разбрах, че бихме целия път напусто. Ако бях по-умен, щях да разбера от възбудата на спътника си, че наистина има опасност. А. Дончев, ВР, 138. Напусто си деряхме гърлата да викаме „Бунт!“ и „На оръжие“. Ни един мъж са не виждаше по улиците. 3. Стоянов, ЗБВ II, 21.
НАПУСТЯ. Вж. напускам1.
НАПУХАМ. Вж. напухвам1.
НАПУХВАМ1, -аш, несв.; напухам, -аш, св., прех. Разг. Набивам1, натупвам; напер-дашвам, набъхтвам, надънвам. напухвам се, напухам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПУХВАМ2, -аш, несв.', напухна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Надувам се (в 1 знач.); издувам се, подпухвам, набъбвам, шупвам, кабардйсвам.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПУХВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от напухвам1 и от напухвам се; набиване1, натупване, напердашване, набъхтване, надън-ване.
НАПУХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от напухвам2; издуване, подпухване, набъбване, шупване, кабардисване.
НАПУХНА. Вж. напухвам.
НАПУША1. Вж. напушвам1.
НАПУША2. Вж. нап у ш в а м2.
НАПУША СЕ. Вж. напушвамее.
НАПУШВАМ1, -аш, несв.', напуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Слагам, турям някого или нещо над пушек (предимно с лечебна цел); опушвам. — Еех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница,.. — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Зъбите на мечкаря лъснаха под засукани черни му стачки .. После отскубна с два пръста вълмо от мечата козина. — Ха купете си меча вълна! Помага за страх. Напу-iuuui ли уплашено дете, минава му! Д. Мар-чевски, ДВ, 90.
2. Диал. Поставям, слагам нещо (месо, риба и под.) на пушек, за да се запази от разваляне; пуша, опушвам (Н. Геров, РБЯ III).
Ъ. Диал. Напълвам, изпълвам нещо с пушек; опушвам, задимявам (Н. Геров, РБЯ III). напушвам се, напуша се страд.
НАПУШВАМ2, -аш, несв/, напуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. Разсърд-вам, разядосвам.
НАПУСТО нареч. Диал. Без полза, без НАПУШВАМ СЕ несв/, напуша се св., не-
