Page:RBE Tom10.djvu/378

та, издигна се високо, напече. Ем. Станев, ЯГ, 106. // Безл. напнча, напече. Започва да пече слънце. Все ми се струваше, че и дърветата правят същото — подлагат прашни длани, жадно си поемат дъх и бързат да се напият, докато не е напекло отново. Ем. Манов, МПЛ, 6. — Бре, че напече! — обади се конярят и размърда рамене. Слънцето е самд в небето — ни облаче, ни птичка. Н. Тихолов, ДКД, 20.

2. Прех. За слънце, огън и под. — силно затоплям, нагорещявам някого или нещо; нагрявам. Слънцето ни напече и подстори бързо да превалим билото, че зад него ни чакаше горската хладовина. Ст. Станчев, ПЯС, 30. Слънцето напичаше ведрата шир и вливаше живителна струя и в зеленина, и в насекоми, и в хора. X. Русев, ПС, 60. Огънят се беше разгорял и бе напекъл лицата на бея и на гостите. К. Петканов, ЗлЗ, 53. [Момъкът] накладе буен огън. Щом главните напекоха невестата, тя извика: — От-мък! СбХ, 101. Лятно време, когато слънцето минува в северната полусфера, то на-пича големия материк на Азия. И. Гюзелев, РФ, 427.

3. Прех. Натоплям, нагрявам нещо на слънце, огън и под. Стоян простря ръце към огъня, напече пръстите си, изпука ги. К. Петканов, П, 36. Заведе ме дядо Найден в една от стаите. Тук около печката напичаше гръб неговата жена. Сл. Трънски, Н, 118. Снощи в издателството заварих други двама критици да си напичат нозете на електрическа печка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 191. Наклаждали [римляните] буен огън под изкопаните скали и след като ги напичали, пръскали ги със студена вода, за да се разпукат. С, 1954, кн. 3, 87.

4. Прен. Прех. Разг. Обикн. мин. неопр. Създавам силно притеснение, силно напрежение у някого, притеснявам някого. И който го видеше, разбираше, че голям зор го е напекъл, за да припка така. Т. Харманджиев, КЕД, 74. — Другарят Дойчинов ви вика! — казаха му, преди да влезе, и той си помисли с едно задоволство: „Напекли са го и него, затова така бърза.“ Ст. Даскалов, СЛ, 473.

5. Прех. Диал. Сварявам, наварявам (ракия). Напекли бъчва ракия. Н. Геров, РБЯ III,

197.

НАПИЧА МИ несв.', напече ми св., безл.

1. Започвам да чувствувам силна топлина от излъчването на слънце, огън и под. Ще ида на сянка, тук много ми напече.

2. Прен. Разг. Започвам да изпитвам силно притеснение, напрежение. За смях станаха пред цяло село и „обществената сила“, и „бойното ядро“ на кмета, .. Селяните се смеят, потриват ръце и си шушукат: Ехе, напече им! Пари им под краката!" М. Мар-чевски, ГБ, 203.

огън и под., за да се стопля; припичам се. Трима старци с изписани бради са седнали на една греда и се напичат на слънцето. Ст. Сивриев, ЗСБ, 87. След няколко дни пак дойдоха ловци. Заекът се напичаше на хубавото слънце и .., тоя път не ги усети отдалеч. И. Петров, ЛСГ, 97. // Пека се, грея се на слънце, огън и под., докато силно се затопля; нагрявам се, натоплям се, нагорещявам се. Тая сутрин змията беше сърдита и гладна. По обичая си тя се напече на слънце и тръгна край слога. Ем. Станев, ПГВ, 6.

2. Силно се затоплям, нагрявам, нагорещявам на слънце, огън и под. Слънцето е вече високо, голите скалисти хълмове наоколо се напичат, става душно. Л. Стоянов, X, 18. Пд се жънеше на хлад но — през деня житото се напичаше, въжето се късаше, зърното се ронеше. Ил. Волен, МДС, 13. Бялата кърпа, що носят селянките, и тя е добра за през пековете, само требува да имат под нея и едно бяло фесче, че инак се напи-ча млого главата от слънцето. Ив. Бого-ров, СЛ, 19.

◇ Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевявам някого. Делчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав гръб и се закани мълчешката: — Ти ли нямаш, ти ли нямаш! Да ти напека врата, както аз си знам, злато ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29.

НАПЙЧАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напичам¹ и от напичам се,

НАПЙЧАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напичам² и от напичам се.

НАПЙША. Вж. написвам и напису-вам.

НАПЙШКАМ. Вж. напишквам.

НАПЙШКВАМ, -аш, несв.', напйшкам, -аш, св., прех. Разг. Обикн. за дете — напикавам, попикавам. Малкият ми син често напишква килима, напишквам се, напйшкам се страд.

НАПЙШКВАМ СЕ несв.', напйшкам се св., непрех. Разг. Напикавам се, попикавам се. Детето настина и се напишка.

НАПЙШКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от напишквам и от напишквам се; напикаване, попикаване.

НАПИЩЯВАМ СЕ, -аш се, несв.', напи-щя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. напищял се, -а се, -о се, мн. напищели се, св., непрех. Пищя дълго, докато мога или докато искам.

НАПИЩЯ СЕ. Вж. напищявам се.

НАПЙЯ. Вж. напивам.

НАПИЯНСТВАМ СЕ. Вж. напиян-ствувам се.

НАПИЯНСТВУВАМ СЕ, -аш се, и НАПИЯНСТВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Пиянствам колкото ми се иска, до насита.

НАПИЧАМ СЕ несв.', напека се св., непрех.

1. Обикн. несв. Пека се, грея се на слънце,