на всяка цена да стана живописец, само за да напиша една маслена картина, която ми е оживяла в душата. А. Страшимиров, А, 325. Обаянието е така присъщо на Рафае-ловия гений, .. То е оставило следи и в портретите, които е написал и които са така много, щото биха могли сами да съставят една галерия. К. Величков, ПССъч. III, 178.
7. Диал. Изрисувам, изписвам (вежди, устни и под.). Написвам вежди. Н. Геров, РБЯтП, 197. написвам се, напиша се страд. Като-се вземе под съображение извънредната сила на жертвата, убийството сигурно е извършено от няколко лица и в такъв дух се написа актът. БД, 1909, бр. 3, 4. Драги княже, нареди да се^напиШехрисовул, че дарявам две села при Росица, с пасбищата, горите и отроците им на тая света обител в благодарност за гостоприемство. Ив. Вазов, Съч. XX, 72. Тия отделни произведения, .., написват се тъй, щото едноименните членове да дойдат един подир друг. К. Кърджиев, А, 277. написвам си, напиша си възвр. и взаим. Написах си шестица 'в бележника.
◇ Напиши си на челото. Разг. Внймавай, запомни нещо, имай предвид нещо, съобразявай се с нещо. Аз не обичам новите вина; напиши си това на челото. Л. Каравелов, Съч. II, 106.
НАПИСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ, от написвам и от написвам се. Света гора е благоприятствувала за написването на историята особено със своите богати и стари библиотеки, в които Паисий е- намерил както ръкописни, тъй и печатни съчинения, от исторически характер. Б. Пенев, НБВ, 48. Като си отиде пашата, Борков-ски ме намери и ме замоли да му помогна за написването на неговото прошение. Св. Миларов, СЦТ, 49.
НАПЙСКАМ СЕ. Вж. написквамсе.
НАПЙСКВАМ СЕ, -аш се, несв/, написвам се, -аш се, се., непрех. Пискам, колкото ми се иска; напищя се.
НАПИСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напйша, -еш, мин. св. написах, св., прех. Написвам. Ако ся на търговия прифанеш, .., перво тефтеро чинно да си написуваш и нищо внутре да не поправяш. А. Гранйтски, ПР (превод), 112. Сегашното книгопечата-ние, .. е изнамерено и прието в Европа около 1450 година. Дотогава книгопечатание-то не било познато и сичките книги били написувани с ръка. Т. Икономов, ЧПГ, 115. написувам се, напиша се страд.
НАПИСУВАНЕ, мн. -ш- ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от написувам и от написувам се; написване. ,
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПИТКА ж. Специално приготвена течност с определени вкусови качества за пиене; питие. Каква изгода е за човека да се спастри неговата [на гроздето] вкусова хранителност, като се запази под формата на сладка напитка, каквато е ширата. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 240. Тук, в съда, аз за пръв път изпитах удоволствието да пия кафе — напитка, до това време неизвестна на мене. К, 1927, бр. 109, 2. // Само мн. Различни видове такива течности. През деня на открито беше горещо и разхлади-телните напитки се търсеха много. П. Здравков, НД, 178. Сцената представлява луксозно мобилиран салон. Бледозелена светлина, .., трапеза с разнообразни гоетби и напитки. Хр. Смирненски, Съч. III, 117. Спиртните напитки правят човека неедру-жен, буен и го тикат към престъпление. ПН, 1933, кн. 10, 146. Газирани напитки.
НАПИТЪК, мн. -тки, м. Остар. Книж., сега поет. Напитка. Кафето се употребява като напитък в сичките части на света. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Таз чинно чашките поднася на мъжете, / сама прехласната в напитъка, що свети / на луспици. К. Христов, ЧБ, 34. • Обр. В музиката и танцуващите той долавяше смес от тъга, забрава и сластно упоение, които разливаха в душите своя тънък и замайващ напитък. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 280. О, Господи, / приятелите ми престанаха да пият! / Защото ний сами се назовахме / на свойто време силния напитък. Л. Левчев, О, 19.
— От рус. напиток.
НАПИТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нападна, налегна, натисна. Плъховете са ни напитили, ще ни изядат. Ветеринарният казва, че председателят е виновен, а бай Ради прехвърля на ветеринарния.
Н. Каралиева, ДП, 15. —Хайде бе, Иване, .., да идем, да дигнем моите снопи, че угниха на нивата, мишки са ги напитили. Ил. Блъсков, СК, 31. Какви ли тежки мисли бяха те напитили? В. Друмев, И, 23 напитя се страд.
НАПЙЧАМ1, -аш, несв.', напека, напечеш, мин. св. напекох, прич. мин. св. деят. напекъл, -кла, -кло, мн. -кли, се.* прех. Пека, опичам много неща или нещо в голямо количество. Какъв оброк ставаше там, под двата бряста!.. Като заколеха курбан няколко овни, като напекат няколко пещи хляб, па вино, па ракия. Ил. Волен, МДС, 168. Баба Иванка сега ни е напекла хлябове, приготвила ни е това-онова за ядене и ние ще го занесем на нашите другари. М. Гръб-чева, ВИН, 339. напичам се, напека се страд.
НАПЙЧАМ2, -аш, несв.; напека, напечеш,мин. св. напекох, прич. мин. св. деят. напекъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. и прех. 1. Непрех. За слънце, огън и под — започвам да грея и да топля сил но; огрявам. Слънцето вече напичаше и от локвите се издигаше приятният мирис на мокрота. Д. Добревскй, БКН, 73. Слънцето огря гора-
