шериф на султан Меджида и на това право основава цялата си пропаганда. Ив. Шиш-манов, СбНУ XVIII, 272. С Левски, .., така веднъж/се счепкахме. / .. /Ази все налягах: цар, та цар... /../ А той напираше: цар? Своите изгоди / царете гледат... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 10,4. напира се, напре се безл. от напирам2 (в 1, 2, 5, 8 и 11 знач.). Понеже много се напираше за нашите недо-бори, аз направих една сметка, която е, разбира се, приблизителна. Бълг., 1902, бр. 507, L
НАПИРА МЕ несв. Разг. Неудържимо ми се иска да направя нещо, да дам външен израз на нещо (чувство, състояние); надува ме, напъва ме. Напираше ме да прихна и се изсмея, но ми беше приятно да слушам старческата разправия. П. Славински, ПЩ, 115.
НАПИРАМ СЕ несв.; напра се се., иепрех. Диал. Опирам се, облягам се, допирам се. Напирам £я на стената. Н. Геров, РБЯ III, 197.
о Напирам на вратата (вратите). За нещо — предстоя да стана, да се извърша в най-близко време; настъпвам. Това са най-глав-ните и неотложни проблеми, които напират на вратите на ООН. ВН, 1961, бр. 3055, 3.
НАПЙРАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напирам1 и от напирам се..
НАПЙРАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напирам2, напира ме и от напирам се; напор. Не ся оздравило, подир Болеслава Храбраго, съседното .. на изток поляшко господарство, дотолкоз* щото да биха могли те да ся опрат на него при напирането на немците. П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 35. Той лети като пиян, в ушите му свирят куршуме, .. наноси ударе на синките и не чуе нанесените.., и правеше чудеса само с лудото си напиране, та се чудеха и маеха старите. Н. Бончев, ТБ (превод), 40.
НАПИС м. Остар. Книж. Записка. За да докажем колко оценяваме тяхното [на учените] усердие към нашето народно просвещение .., вместихме в тази книжка почти изключително техните написи, които говорят, ...за любовта към отечеството и към своя народ. БКн, 1859, кн. 1, 73-74.
НАПИСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Писмен текст, писание. // Официален документ, грамота. В неговото [на Йоан Асен] време царуваше Лев Исаврянин, .., и имаше нужда голема. Того ради моли Асеня да дойде на помощ и обеща му се с написа-нием да му даде царска титла и венец. Хр. Павлович, Ц, 23.
НАПЙСВАМ, -аш, несв.; напйша, -еш, мин. св. написах, се., прех. 1. Обикн. с членувано същ. Пиша нещо до край, изцяло. Най-после кметският написа каквото пишеше, прокашля се и запристъпва наежено към него. Ст. Даскалов, БМ, 59-60. Написах писмото и тогава се сетих какво съм забравил да пиша. А Написах си домашното.
2. Отбелязвам нещо в писмена форма, чрез писане; записвам, изписвам. — Ще ми напишеш на един лист — .. — имената на всичките ми длъжници. А. Гуляшк^, МТС, 60. От парахода влязохме в едно обширно с високи железни сводове помещение, около стените на което бяха написани на висещи картони всичките латински букви наред. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. Още сутринта рано жена му написа на листче да купи масло, лук, фасул. Чудомир, Избр. пр, 242. Получените числа написваме едно под дрхго тъй, щото всякое следующо да стои еона цифра надясно и после ги събираме. К. Кърджиев, А, 281.
3. Изготвям писмен текст (на документ, изложение и под.). Върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет листа. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. — Седни и напиши показанията си. Д, Доб-ревски, БКН, 241. Аз съм написал едно заявление до префекта, дали ще ми помогне? Ал. Константинов, Съч. I, 137. Другият разузнавач през време на действието ще вземе адресите на свидетелите, ще напише протокол. О. Василев, Л, 74. — А сега прегледай ме и ми напиши медицинско. Д. Ангелов, ЖС, 68.
4. Създавам, сътворявам литературно, науч-но или музикално произведение. Обещал ми е най-тържествено, че ще напише поемата си! О. Василев, Л, 10. Смятах тогава да продължа издаването на книжовните си трудове — написани по-рано и ония що имах предвид да напиша — е няколко такива книги. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б.с. По това време и аз написах и напечатах драмата си „Руска“. Ив. Вазов, ВБ, VII. Но колко от нас /са написали песни / за този незнаен / работник, / който се просва / в леглото без мисъл? Н* Вапцаров, Избр. ст, 1946, 74.
5. Самост. и в съчет. с писмо, бележка. Обръщам се към някого писмено, с писмо, пращам на някого писмо; пиша. Даже и до тая минута не е написал на баща си де се намира, какво работи и здрав ли е. Л. Кара-велов, Съч. II, 64. Каменов написа на шурея си. и го помоли по-скоро да му яви как стои работата и защо толкова се забавят. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 151. Полковникът почна да прибира багажа си; написа бележка до частта да му изпратят ордина-реца и започна да се облича. Л. Стоянов, X, 107. Нашият дипломат му написва едно грубо писмо, в което заявяваше, че прекъсва с него по-нататъшните сношения. Ал. Константинов, Съч. I, 284.
6. Остар. и диал. Нарисувам, изрисувам, изписвам. Отново дядо Недкои разказа как беше написал иконата си. Й. Йовков, Ж 1945, 251. — Виж, тука, на другата страна [на картината] пък и него са написали, че езди на бухалка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 80. Искам
