Page:RBE Tom10.djvu/249

Избр. разк., 142. „Боже Господи!.. За какви мои гряхове ме наказваш тъй!“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 279. наказвам се, накажа се страд. и възвр. Ако едно умишлено убийство се наказва със смърт, то убийците на няколко милиона — на какво трябва да бъдат осъдени! Хр. Смирненски, Съч. III, 22.

— Щом ме съветвате, ще открадна брилянти, но тогава вие ще бъдете мой подбудител. Това също се наказва. Ив. Остриков, СБ, 29.

НАКАЗВАМ СЕ несв.; накажа се св., не-прех. Разг. Понасям лишения, несгоди, страдания, обикн. като поемам да върша нещо, търпя нещо и под. ; измъчвам се. Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг само Еленка да възпитам? Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. Други станаха сега хората

— мислеше си старата, — младите не искат да се наказват като хайвани.., вирнали са глави,., все насреща вървят. Г. Карасла-вов, Тат., 154. — Петко не е виновен! Аз имам жена, деца, не мога да бера грях повече за тоя Божи човек, дето дойде, та се наказва заради нас, пък сега да го каляме! Ст. Даскалов, СЛ, 472. Тайно от брата си .. той подбутнал майка си да остави мизерията и да отиде, гдето я викат, поне тя да се не наказва на стари години. 3. Стоянов, ХБ, 277. ^

НАКАЗВАМ², -аш, несв.; накажа, -еш, мин. св. наказах, св., прех. 1. Разг. Казвам наведнъж много неща или всичко; наговарям², наговорвам², напрйказвам, надумвам². Отиде си тя доволна, че е понадумала нани си. А стрина Илчовица остана Много угрижена и окахърена от това, що й наказа зълвината й дъщеря. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 230.

2.Остар. Изреждам (в 5 знач.). Водачите, обаче казаха, че оттук е невъзможно с коне да се отива дотам и наказаха куп причини. Ив. Вазов, Съч. XV, 101. наказвам се, накажа се страд. наказвам си, накажа си взаим.

НАКАЗВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от наказвам¹ и от наказвам се. Мита, която беше против наказването на Иваница, също се развесели. К. Петканов, ЗлЗ, 249.

НАКАЗВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от наказвам² и от наказвам, се; наговаряне², наговорване², надумване².

НАКАЗИЛО, мн. -а, ср. Диал. Наказание (във 2 знач.); наказия, тегло, мъка, страдание. Наситих се вече на твоя сух хляб, дето не може да се гълта. Ще се махна! Ще ида при дяда си, при леля си, в джендема ще 'ида, само туй наказило вече няма да търпя. Д. Немиров, БЛ, 38. Го, човек прави едно, ама наказилото е кажи-речи хиляда. Д. Немиров, Б, 214. Кондо вече не мислеше да ги •[варите] крие никъде, а купи два кемера, напълни ги и ги запаса по голо. О, един Бог $нае какво наказило бяха кемерите. Те му тежаха, пристягаха гогД. Немиров, Б, 66.

НАКАЗИЯ ж. Диал. Наказание (във 2 знач.); тегло, мъка, страдание, наказило. — Голяма мъка, чичо, големи наказии. Няма ли да има край тая пуста война? Г. Кара-славов, ОХ И, 100. — Гладният доста по-умнява — каза той [Лоев] многозначително. — И няма ли да има край тази наказия, а? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121.

НАКАЗУВАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); накажа, -еш, мин. св. наказах, св., прех. Наказвам¹ Много пъти ги принуждавали да припознаят престъпления, в които шии никак не били помешани. Подир това нака-зували обвинените с най-жесток начин. Г. Йошев, КВИ (превод), 223. — Имаш прочее сила да правиш зло и да правиш добро. — Уверен съм, че имам, ако нямах, то ти не требоваше да мя наказуваш, когато направя нещо лошо. Псих. 1861, 70. наказувам се накажа се страд. Вси без изключение да могат да свидетелствуват пред судилищата и ония, които са лъжовни свидетели, да ся наказуват като злодейци. ЦВ, 1856, бр. 285,53.

НАКАЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); накажа се св. Наказвам се.

НАКАЗУВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); накажа,-еш, мин. св. наказах, св., прех.

1. Наказвам² (в 1 знач.); наговарям², наговорвам², надумвам². Наказах му ги, па ако ще да ся сърди. Н. Геров, РБЯ III, 163. Оно да ти накаже, ум да ти ся смаже. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 163.

2. Наръчвам (Н. Геров, РБЯ III). наказувам се, накажа се страд. наказувам си, накажа

си взаим.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКАЗУВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наказувам¹ и от наказувам се; наказване¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКАЗУВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наказувам² и от наказувам се; наказване², наговаряне², наговорване², надумване².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКАЗУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. като сказ. опред. Който подлежи на наказание, за който се прилага наказание съобразно закон, правилник и под. Спазването постановленията на закона за регистрацията на чуждите агенти е задължително и пропускането да се съобрази човек с тях е наказуемо със затвор и глоба, съ-гласно повеленията на същия закон. Г. Велев, КВА, 99. — Вие изслушахте обвиненията по следствието, цялото обвинение. Вашите престъпления са строго наказуеми. П. Бобев, К, 75. Общински съдилища има при всичките селски общини. Това съдилище е повече за спогаждане и може да решава граждански спорове,., и такива углавни — наказуеми с глоба. А „България“,