78. Наказуема постъпка.
— От рус. наказуемый.
НАКАЗУЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от наказуем. Престъплението значи е от публичен характер,.., без да се гледа дали авторът е знаял за неговата наказуемост или не. Пряп., 1903, бр. 4,2.
HÄ-КАК (СИ). Вж. нам-как (си).
HÄ-КАКВО (СИ). Вж. нам-какво (си).
HÄ-КАКЪВ (СИ). Вж. нам-какъв (си).
НАКАЛВАМ, -аш, несв.; накалям, -яш, св., прех. Изцапвам, изпръсквам нещо с кал; из кал вам. Внимавай, ще ми накалят чорапите. накалвам се, накалям се страд, и възвр.
НАКАЛВАМ СЕ несв.; накалям се св., не-прех. Ставам кален, изцапвам се с кал; из-калвам се. Пазел съм ги да не пият от локвите, но добиче е това, вкарам ли ги в жегата да се накалят, те смръкват от зелената тинеста вода. Ст. Даскалов, ЕС, 299. Мократа земя му потече от главата по мустаките и бузите, и сичкото лице му се накаля. Н. Бончев, ТБ (превод), 29. Ботушите ми се накаляха.
НАКАЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от накалвам и от накалвам се; изкалване.
НАКАЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е подложен на специална термична обработка чрез каляване; закален. Накален кокс. Накален цинков сулфид. Накалено желязо.
НАКАЛЁСАМ. Вж. накалесвам.
НАКАЛЁСВАМ, -аш, несв.; накалёсам,
-аш, св., прех. Остар. и диал. Калесвам мнозина или всички; наканвам, наканювам, на-каням. А ся хубаве премени / и хубаве ся натруфи, / па накалесай, калино, / всичката моя роднина, / и мойта рода, и твойта, / та да ни додат на госте. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 164.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЛЯ. Вж. накалявам.
НАКАЛЯВ АМ, -аш, несв.; накаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Нагрявам, нажежавам нещо до висока температура. Заобиколихме накалената до червено печка.
2. Спец. Обработвам чрез каляване метал, сплав и под., за да увелича твърдостта, якостта му; закалявам, накалявам се, накаля се страд. Обширното поле .. се губи на изток в една тъмна и опушена далечина .. Над нея гори нажежен върхът на един облак, като върха на гигантски нож, който се накалява все по-силно и по-силно. Елин Пелин, Съч. II, 187-188.
НАКАЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от накалявам и от накалявам се; закаляване. При закалката не винаги се запазва постигнатата при високата температура (температурата на накаляване или нажежаване) структура. Н. Николов, М, 150. Миниум и цинобър се произвеждали в страната. Миниумът бил получаван и от оловно белило чрез накаляване. Н. Преславски и др., НПБ, 8.
НАКАЛЯМ. Вж. накалвам.
НАКАЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накалям като прил. Който е замърсен, изцапан с кал; изкалян. Недалеч от нас видях войник .. Само единият му крак беше обут в окъсан, накалян ботуш — другият беше овързан с кални парцали. П. Сла-вински, МСК, 54. Военната му унгарска униформа беше така измачкана, продрана и накаляна, че жълтият й цвят се бе съвсем загубил. П. Славински, ПЩ, 353.
НАКАМАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накамаря като прил. Разг. Който е на камара, на куп; натрупан, струпан, на-камарчен. Горските работници, метнали връхните си орехи по накамарените дърва, пъргаво шетаха край тях. Л. Галина, Л, 70. В това време някои от младежите започнаха да подреждат накамарените и обърнати столове и да сядат на тях. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 159.
НАКАМАРЧА. Вж. накамарчвам.
НАКАМАРЧВАМ, -аш, несв.; накамар-ча, -иш, св., прех. Разг. Накамарявам, награ-мадявам. накамарчвам се, накамарча се страд.
НАКАМАРЧВАМ СЕ несв.; накамарча се
св., непрех. Разг. Накамарявам се, награма-дявам се. Любопитните пътници от вагона се бяха накамарчили пред вратата и с проточени вратове се напъваха да видят какво става. Г. Белев, КВА, 104. Всички се накамарчихме в каруцерията, беше се пукнала една от предните гуми.
НАКАМАРЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накамарча като прил. Разг. Накамарен.
НАКАМАРЯ. Вж. накамарявам.
НАКАМАРЯВАМ, -аш, несв.; накамаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Натрупвам, струпвам нещо на камара, на куп; накамарчвам, награмадявам. На синията бе начупена прясна пита, огромна гледжосана паница, в която бяха накамарени парени чушки капии. М. Гръбчева, ВИН, 393. Паднал сняг, олизал го белият вятър .., вмъкнал се в разкъсаната фаланга на бориките и ги накамарил една въз друга, та гората заприличала на гробище. Н. Хайтов, ПП, 17. Той взе едно от малките столета, обърна го с краката нагоре, накамари другите въз него. Ст. Даскалов, СД, 484. накамарявам се, накамаря се страд.
НАКАМАРЯВАМ СЕ несв. ; накамаря се
