св., непрех. Разг. Натрупвам се, струпвам се; награмадядам се, накамарчвам се. Те [старо-загорчаните] се накамариха край масата да съчиняват писмото за Букурещ. Ст. Дичев, ЗСII, 661.
НАКАНА ж. Остар. Книж. Готовност, желание за нещо; наканване. Ако и да ми беше замаяна главата ми, не беше лесно да ся усетя за някоя добра накана, пък аз тоя си час ся зарекох да не жертвам вече никога на гнусната страст пиянство умните си сили. Й. Груев, СП (превод), 222.
НАКАНВАМ, -аш, несв.; наканя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Каня, поканвам мнозина или всички; наканям. Наканил е Стефан бан / все банови, все кралеви, / да ги служи, да ги гости, / една дума да ми думат, / един сговор да сговорят. Нар. пес.,
H. Геров, РБЯ III, 164. накапвам се, наканя се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАНВАМ СЕ, -аш се, несв.; наканя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг.
I. Предварително намислям и се приготвям да направя нещо. Дядо Атанас няколко пъти се накапва да говори с Димитър за сватбата. Т. Харманджиев, Р, 67. Няколко пъти той слиза долу на двора и все се накапваше да отиде нанякъде,., спираше се и се мъчеше да си спомни какво бе решил да прави. К. Калчев, ЖП, 423. — Аз доде се наканя да ида на черква, те поповете си свършили работата. Г, 1863, бр. 5, 39. Наканих-ме се да идем на кино утре.
2. Намирам време и възможност или решителност да направя нещо. Кавалери и дами на два реда се рахождаха и се изглеждаха, като сякаш не се накапваха още да се сме-сцт. А. Страшимиров, Съч. I, 138. Знаеш, не обичам да пиша; страшно мъчно се накапвам да взема писалката. Л. Александрова, ИЕЩ, 108. И всичко, ей богу е така хубаво, че Иван Станачков просто се чуди как от толкова години насам едва сега се накани да отиде за Нова година на село, при своите. С. Северняк, ИРЕ, 92-93. Залю-би Велчо Петранка. / Доде се Велчо накани / сватбата да си направи, / Стоян ми обзе Петранка. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 165.
НАКАПВАНЕ* ср. Разг. Отгл. същ. от накайвам и от наканвам се.
НАКАНВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от наканвам се. На няколко пъти аз се на-каних да прекъсна приказките... И при всяко наканване аз все си казвах: „Не, още един път да ги видя, че тогава!“ Д. Калфов, ПЮН, 57. Скръбта за Александърча изгуби в душата й прежната острина; но при първото наканване да се върнат в Пловдив .. сълзи бликнаха в очите на Невенка. Ив. Вазов, Съч .XXV, 149.
НАКАНЯ. Вж. наканвам и наканям.
НАКАНЯ СЕ. Вж. наканвам се и наканям се.
НАКАНЯМ, -аш, несв. (рядко); наканя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наканвам. наканям се, наканя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
накАням се, -аш се, несв. (рядко); наканя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Наканвам се.
НАКАНЯНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от наканям и от наканям се; наканване.
НАКАНЯНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от наканям се; наканване2.
НАКАПАН1, -а, -о, мн. -и. Прич, мин. страд. от накапя1 като прил. Който е напръскан с капки; покапан, изкапан. За миг стана по-светло, после Аарон изгаси старата свещ, залепи новата на накапаната шийка на свещника и пое пачето перо. А. Дончев, СВС, 27.
НАКАПАН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накапя2 като прил. Който е излят под форма на капки; капнат. За падучната болест .. Ландишова спирт .. един път в денонощието на гладно сердце ся пие сутри-на в полвина кафе филджана вода или няколко капки, накапани на сахар (шекер). ЦВ, 1895, бр. 443,4.
НАКАПВАМ1, -аш, несв.; накапя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Напръсквам, опръс-квам с капки някого или нещо; покапвам, изкапвам. Настъпиха се, сбутаха се с едно-го, почнаха да отнемат един от друг перото, накапаха книгата с чернило. Ал. Константинов, БГ, 37. Зададе се тъмен облак, / удари си буен дъждец, / та прокапа злат манастир, / та накапа стар игумен. СбВСтТ, 37. Накапа ме с ядене. А Ще ме на-капеьи с мастило, накапвам се, накапя се страд. и възвр. Гълташе супата лакомо и бързо, без да забележи, че се беше накапал на няколко места по ризата.
НАКАПВАМ2, -аш, несв.; накапя, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. Изливам, наливам на капки. Пътниците накапаха гореща лой по прозорците и закрепиха свещите. Ал. Константинов, БГ, 25. Направи от дървена пепел луга., и като усетиш, че .. ще се вкисне, а ти накапи няколко капки. П. Р. Славейков, СК, 100.
2. Непрех. Диал. За течност — изтичам и се събирам капка по капка; накапвам се (Н. Геров, РБЯ III). Накапа цяла паница вода.
Н. Геров, РБЯ III, 164. накапвам се, накапя се страд. от накапвам2 в 1 знач. Върху нея [маската] се слагат няколко слоя марля, върху която се накапва упойващо лекарство, което болният вдишва, упойва се и бива опериран. ВН, 1961, бр. 3125, 4.
НАКАПВАМ СЕ несв.; накапя се св., непрех. Диал. Накапвам2 (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ III). Накапа се доста вода. Н. Геров, РБЯ III, 164.
