Page:RBE Tom10.djvu/221

2. Обикн. за труд — който се извършва срещу определено заплащане при известни условия. Простото стоково производство е изходен пункт за развитието на капиталистическото стоково производство. Негова главна отличителна черта е експлоатацията на наемен труд. Ив. Янков и др., ОК, 82. В много трудови песни той [народът] изплаква мъката си от ангарията, гурбетчийството и другите форми на наемен труд. Христом. VI кл, 10.

HAÈMHA¹. Вж. наемвам¹ и наемну-вам¹.

НАЕМНА². Вж. наемвам² и наемну-вам².

HAÈMHA СЕ¹. Вж. наемвам се¹.

HAÈMHA СЕ². Вж. наемвамсе².

HAÈMHHK, мн. -ци, м. 1. Войник, който служи в армия, войска срещу заплащане и обикн. е от друга, чужда народност. Българското войнство и куманските наемници се стягаха за далечен поход през Хемуса към слънчева Тракия. Л. Динков, ЗБ, 36. Римската република успяла да унищожи своя най-силен и опасен враг, защото войската й била съставена от свободни римски граждани, а картагенската — от наемници. Ист. V кл, 1980, 199. — Кажете на своя княз, че аз имам доста войска, наемници не ми требуват. Е. Мутева, РБЦ (превод), 42. 2* Човек, който с користна цел, обикн. срещу заплащане, извършва престъпления. След битката при Одрин българските войски освободили нови земи в Тракия и Македония. Те обсадили Солун. Всичко било готово за превземането му, но наемник се промъкнал в царската палатка и убил Калояна. Ист. VII кл, 35. // Неодобр. Продажник. Моят син не беше наемник, .. и лицемерен. Ч, 1871, бр. 23, 722.

3. Остар. Наемен работник. Захаринчо е заведен от чичо си в града — там ще работи като наемник. Г. Цанев, СИБЛ, 285. Не е по-добро положението и на ония селяни, които работели като наемници в чифлиците — т. нар. момци, ратаи или аргати. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. —Драга моя, баща ви има наемници, които продават житото и плодовете на неговата земля. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 112. — Колко бащини ми наемници имат повече хляб, а аз умирам от глад. П. Р. Славейков, СК, 26-27. • Обр. Сега той [фон Гайер] съзна и друго: че никога не бе бил войник, а само слуга и наемник на концерните, които управляваха Германия. Д. Димов, Т, 462.

4. Остар. Човек, който е взел нещо под наем; наемател. — Наемникът на чифлика в Ормо прати да я поиска днес рано. М. Ба-лабанов, ДБ (превод), 43.

HAÈMHHIJA ж. Жена наемник (във 2, 3 и 4 знач.). Тържеството обаче на певач-ката зеха да не могат да търпят и други някои господжи. — Хубава работа, тази наемница на събранието да ся занимава тя с бея. П. Р. Славейков, ЦП V (превод), 82. И самата плащана наемница доилка, като го знае, че е незаконно — копеле, презира го и без присърце го гледа. СбНУКШ III, 238.

НАЁМНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до наемник. Продължителната война, въстанията на робите и на зависимите народи и бунтовете на наемни-ческата войска принудили Картаген да поиска мир [от Рим]. Ист. V кл, 1980, 196.

НАЁМНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Използуване на наемен труд, наемна работна ръка. Селим III, напълно изолиран, дотук само бил успял да събере., чрез наемничество няколко хиляди низами. В. Мутафчиева, КВ, 269. Те [работниците] има да отбележат и други случаи в своето младо движение, при които най-ясно са се изказали против експлоатацията на своите господари, против ноемничеството, против капиталистическите наредби. Г. Георгиев, Избр. пр, 14-15.

2. Положение, състояние на наемник (в 3 знач.). — Аз се питам защо ние ставаме учители? Очевидно за заплатите, с които можем да преживяваме. То е тогаз наемничество. разбира се, наемничеството не е срамно, но кой ни наема? А. Страшимиров, к, 43. Трети пък прекарват живота си в постоянно наемничесво и ратайство. В. Геновска, СГ, 254.

3. Събир. Рядко. Всички наемни работници или служители като едно цяло. Известно влияние общоделците запазили само всред някои среди на държавното наемничество

— учители, железничари, телеграфопощен-ци и др. Ист. X и XI кл, 233.

НАЁМНУВАМ¹, -аш, несв.\ наемна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наёмнат, св., прех. Остар. и диал. Наемам¹; наемвам¹’ наемнувам се, наемна се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЁМНУВАМ², -аш, несв.\ наемна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Съвземам се, оправям се, заяквам; наемам се². И отново се промъкват тънки сметки: „Ама да ни подкрепят по-силните стопанства! Да дадат това-онова, докато на-емнем сами“. С. Северняк, ОНК, 160.

НАЕМОДАВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Наемодател. В Парижката област 500 000 души живеят в „мебелирани“ стаи, т.е. в хотели, принадлежащи много често на алчни наемодавци. ВН, 1958, бр. 2024, 3. Всеки наемодавец на .. помещение,.., има право да иска издаване на заповед за изпразване на помещението. Хр. Даалиев, ТИ А, 142.

НАЕМОДАТЕЛ м. Лице, което дава под наем жилище, магазин и под. Нескончаеми са били страданията на основния учител.., неговата съпруга и двете му деца —